Решение № 2573 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2016 г.

Решение № 2573 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на председателя на Патентно ведомство против решение № 5827 от 10.09.2016 г., постановено по адм. д. № 12169/2014 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отменено решение № 243/22.08.2014 г. на Председателя на Патентно ведомство, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и ведомството е осъдено да заплати на "М." ЕАД сума в размер на 575 лева - съдебни разноски. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, изградил е правните си изводи без да анализира всички доказателства, да съобрази изложеното от административния орган, твърденията на страните и изискванията на чл. 29, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД). Според касатора съдът е обосновал решението си за наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД единствено на база свидетелските показания на служителка на "М."ЕАД в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба "М." ЕАД и Н. П. З., чрез своя процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорват жалбата и молят съда да остави в сила първоинстанционното решение. Излагат съображения за правилност на съдебния акт. Представят писмени бележки. Ответникът - "А. Е. 2011"ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, намира подадената жалба за допустима, а разгледана по същество - за основателна. За да постанови решението си, АССГ е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство в Патентното ведомство е образувано по искане вх. № 70-00-10735/31.10.2013 г. от "М." ЕАД и Н. П. З. на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1, чл. 12 и чл. 3 ЗПД и чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПД, за заличаване регистрацията на дизайн рег. № 7867 "Информационно табло", в което се твърди, че този промишлен дизайн е регистриран в противоречие с чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 12 и чл. 13 ЗПД, тъй като към датата на подаване на заявката за регистрация - 08.03.2013 г., не е бил нов и оригинален. Копие от искането на основание чл. 45, ал. 1 ЗПД е изпратено на "А. Д. Е. 2011" ЕООД - притежател на атакувания промишлен дизайн, за възражение, който с молба вх. № 71-00-10735/2/27.01.2014 г. е поискал предоставяне на допълнителен 3-месечен срок за отговор. С уведомление изх. № 70-00-10735/3/04.02.2014 г. на притежателя на атакувания дизайн е предоставен срок за отговор до 13.05.2014 г. С възражение вх. № 70-00-10735/4/12.05.2014 г. "А. Д. Е. 2011" ЕООД е изразило становище за неоснователност на искането. На основание чл. 45, ал. 5 ЗПД копие от възражението е изпратено за становище на молителите, които със становище вх. № 70-00-10735/6/18.06.2014 г. сао спорили възражението. На основание заповед № 344/13.08.2014 г. на председателя на Патентното ведомство състав на отдел "Спорове" е разгледал постъпилото искане за заличаване на регистрацията на процесния промишлен дизайн. В резултат на извършения анализ на приложимите правни норми, информацията в досиетата на обекта и представените от молителите писмени доказателства съставът е предложил на председателя на Патентното ведомство да отхвърли искането за заличаване на регистрацията на дизайн с рег. № 7867 "Информационно табло". С решение № 243 от 22.08.2014 г., на основание чл. 45, ал. 2 ЗПД, председателят на Патентното ведомство е отхвърлил искането за заличаване на регистрацията на дизайн рег. № 7867 "Информационно табло", с притежател "А. Д. Е. 2011" ЕООД с П.. В мотивите на решението се посочва, че искането с основание чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПД е допустимо, но неоснователно, поради това, че разгледани в съвкупност представените доказателства не доказват наличие на по-ранно авторско право по ЗАПСП на Н. З. върху дизайна информационно табло TD 392 K. Административният орган е приел също така, че искането по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД на другия молител е допустимо, но неоснователно, тъй като атакуваният промишлен дизайн притежава качеството нов, съгласно чл. 12 ЗПД, защото по-ранните известни дизайни рег. № 6298, рег. № 6299 и рег. № 6494 не са идентични с него, както и съгласно чл. 13 ЗПД се счита за оригинален спрямо тях. По делото са приобщени копия от каталози, рекламни материали. Изслушана е съдебна експертиза. Изслушан е и един свидетел - служител на "М." ЕАД. Въз основа на установените факти съдът е стигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в установената от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е приел на първо място, че не се установява да са били налице основанията за заличаване на процесния дизайн рег. № 7867 на основание чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПД. По отношение на горната констатация на съда липсва жалба, с оглед на което настоящата съдебна инстанция не следва да проверява правилността на изводите на съда в тази част на решението. По отношение наличието на основанието по чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПД съдът е стигнал до извод, че от приетите по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че качеството "нов" и "оригинален" не са налице по отношение на дизайн № 7867 "Информационно табло", като в тази връзка съдът е кредитирал приетите по делото съдебно-технически експертизи, както и свидетелските показания на разпитания свидетел. Съдът е приел, че по делото са представени безспорни доказателства, че дизайнът на таблото Универсал е идентичен с процесния, като същият е станал общодостъпен чрез използване преди датата на подаване на заявката за регистрация на процесния дизайн - 08.03.2013 г. Наличието на тази идентичност от своя страна води до липсата на качеството "оригиналност" по смисъла на чл. 13 ЗПД, за процесния дизайн. Според съда слабата ограничена свобода на дизайнера на практика означава, че различията между сравняваните дизайни следва да бъдат съществени, за да се стигне до различно цялостно впечатление у информирания потребител, нещо което в процесния случай не се установява при сравняване на процесния дизайн с противопоставимите известни дизайни на електронни табла TD 314, TD 313, TD 305, TD 307, TD 303М, TD 301 К, TD 302, TD 308, TD 312, TD 317, TD 325, TD 326, TD 344, TD 354К, TD 356, TD 306, TD 316, A. G. и Classic, произвеждани и предлагани за продажба от "М." ЕАД. Предвид на това оспореният дизайн № 7867 не притежава признаците оригиналност и новост по чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 12 и чл. 13 ЗПД. Предвид изложеното съдът е стигнал до заключение, че в случая са били налице предпоставките на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. 11, ал. 1 ЗПД. Така постановено решение е неправилно. Спорният по делото въпрос е дали процесният дизайн отговаря на изискването за новост и оригиналност по смисъла на чл. 12 и чл. 13 ЗПД. За да се отговори на този въпрос следва да се установи дали противопоставените от молителите идентични дизайни са станали общодостъпни преди датата на подаване на заявката за регистриране на процесния дизайн. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗПД промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми. Според чл. 11, ал. 1 ЗПД регистрира се дизайн, който е нов и оригинален. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. По силата на чл. 13 от закона дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. Разпоредбата на чл. 14 от същия закон предвижда, че разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от: 1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник; 2. трето лице във вреда на автора. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПД използването на дизайна по ал. 1 включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. Според чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1, а съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗПД - когато е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, станал общодостъпен по какъвто и да е начин преди датата на подаване на заявката, съответно приоритетната дата, където и да е по света, или е идентичен на дизайн, който е заявен преди датата на подаване на заявката за регистрация, съответно приоритетната дата, и регистриран по национален или международен ред или като дизайн на Общността. Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи: На първо място искане за заличаване на дизайн на осн. чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПД може да бъде подадено от всяко лице, без да е необходимо да доказва правен интерес, тъй като правният интерес е презумиран от законодателя и следователно не е необходимо да бъде доказван от заявителя. В същия смисъл е и решение № 6461/31.05.2016 г. на ВАС по адм. дело № 8779/2015 г. На следващо място, за да бъде заличен един дизайн при условията на чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД достатъчно е той да не отговаря на едно от изискванията на чл. 11, ал. 1, т. е. да не е нов или да не е оригинален. При заличаване на дизайн в цитираната по-горе хипотеза предпоставките са алтернативни, а не кумулативни. Основателно е възражението на касатора, че представените по делото доказателства -каталози и рекламни материали, които не са датирани, не могат да докажат момента, в който са били използвани или разпространени и следователно, в който са станали общодостъпни. Представените доказателства не доказват обстоятелството, че противопоставените дизайни са станали общодостъпни преди датата на подаване на заявката за регистрация на процесния дизайн. Неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на св. Е. С. - дългогодишен служител на "М." ЕАД, доколкото същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Електронната кореспонденция също не установява общодостъпност на дизайна на табло TD392K RAL 9005, тъй като в писмото се споменава табло за осем валути от една страна, а от друга липсва изображение на споменатото в писмото табло, с оглед на което не може да бъде установен неговия дизайн. Изводите на съда за общодостъпност на противопоставените дизайни на табла преди датата на подаване на заявката се крепят единствено на свидетелските показания на един свидетел - служител на ответника по настоящото дело. Съдът в нарушение на чл. 172 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е преценил показанията на св. С. с оглед на всички други данни по делото, като също така не е взел предвид възможната нейна заинтересованост. Изложеното до тук води до извод, че "М." ЕАД не е представил нито в административното, нито в съдебното производство достатъчно данни, от които да се установи безспорно, че процесният дизайн е станал общодостъпен преди датата на заявката му в Патентното ведомство, т. е че не е бил нов или оригинален. Следователно не са били налице предпоставките за заличаване на дизайна на осн. чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПД. Предвид изложените съображения като е стигнал до извод, различен от горния и като е отменил решението на председателя на ПВ АССГ е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон. Ето защо решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което жалбата на "М." ЕАД и на Н. П. З. срещу решение № 243/22.08.2014 г. на Председателя на Патентно ведомство - бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което ответниците по настоящата касационна жалба - "М." ЕАД и Н. П. З. следва да бъдат осъдени да заплатят на Патентно ведомство сума в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции предвид разпоредбата на чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на адвокатското възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 във вр. ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение