Решение № 119 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпили две касационни жалби, както следва: Касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/Комисията/, чрез процесуален представител М. Асьова - Главен юрисконсулт, против Решение 2152 от 29.04.2025 г., постановено по адм. дело 1863/2024 г. от Административен съд - Благоевград /АС- Благоевград/, с което Решение ППН-01-649/2021 от 04.05.2023 г. на КЗЛД е отменено в частта, с която е обявена жалба с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., чрез адв. Г. Коцев, срещу Н. К. С., с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 Навеждат се доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се от касационния съд да отмени решението на АС - Благоевград, с което е отменено решението на КЗЛД в отменената му част. Претендира разноски за юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса за касационно обжалване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В съдебно заседание касаторът КЗЛД не се представлява. Постъпило е писмено становище на 19.11.2025 г. от процесуалния представител Асьова, с което поддържа касационната жалба. Посочва, че няма да представя доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационната жалба на КЗЛД - Н. К. С., чрез адв. К. Дуков, депозира писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли касационната инстанция да остави същата без уважение, като присъди направените разноски за настоящата инстанция, представляващи такива за адвокатски хонорар. Постъпила е касационна жалба от Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., чрез адв. Г. Коцев, срещу горецитираното решение на АС-Благоевград, с което е отменено частично решението на КЗЛД. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост.Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да потвърди административния акт на КЗЛД в отменената му част. След указания за отстраняване на нередовности по касационната жалба, поради неизпълнение на последните, същата е върната с Определение 2799/13.06.2025 г. по адм. дело 1863/2024 г. по отношение на заинтересованите лица Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., чрез адв. Г. Коцев. Касаторът С. З. П. в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от адв. Коцев, който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Изразява становище за основателност на касационната жалба на КЗЛД и оспорва писмените отговори на ответната страна Н. С., чрез адв. Дуков. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение на АС-Благоевград и да потвърди решението на Комисията. Не претендира разноски. От ответника Н. К. С., чрез адв. К. Дуков, по касационната жалба на С. П., представлявана от адв. Коцев, е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли касационната инстанция да остави същата без уважение, като присъди направените разноски за настоящата инстанция, представляващи такива за адвокатски хонорар. Ответникът Н. К. С. в съдебно заседание не се явява лично и не се представлява. Ответниците Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н. и И. Й. Т. не се явяват лично в съдебно заседание. Представляват се от процесуалния представител адв. Г. Коцев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че подадените две касационни жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби на Комисията за защита на личните данни и на С. П. са основателни по следните съображения: Производството пред АС-Благоевград е по реда на чл.226 от АПК, съответно - производството пред Върховния административен съд е второ касационно такова. С Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на КЗЛД е обявена жалба с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. К., В. К., С. Я., С. П., Л. П., Н. П., К. З., М. Н. и И. Т., чрез адв. Г. Коцев, срещу Н. С., с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл.6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и за нарушение на чл.5, §1, буква в от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камера 3 и във връзка с т. 1 на основание чл. 58, §2, буква г от Регламента е издадено разпореждане на Н. С., администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, чрез предприемане на действия по демонтиране на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и препозициониране на камера 3, съгласно мотивите, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, след което да уведоми Комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства. Горецитираното решение на КЗЛД е отменено с Решение 1307/23.04.2024 г., постановено по адм. дело 516/2023 г. на АС - Благоевград, което от своя страна е отменено с Решение 13292/06.12.2024 г. по адм. дело 6900/2024 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото АС - Благоевград, за да отмени решението на Комисията в частта, с която е обявена жалба с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. К., В. К., С. Я., С. П., Л. П., Н. П., К. З., М. Н. и И. Т., чрез адв. Г. Коцев, срещу Н. С., с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент 679/2016, е разпоредено на Н. С. да демонтира камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8, е приел следното от фактическа и правна страна: Административното производството пред КЗЛД е образувано по жалба с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. К., В. К., С. Я., С. П., Л. П., Н. П., К. З., М. Н. и И. Т., чрез адв. Г. Коцев, с предмет видеонаблюдение, с твърдения, че Н. С./съсед, собственик на жилища и на паркоместа в новопостроена жилищна кооперация в гр. Благоевград, [улица]/ е поставил камери в сградата /в двора, на партерния етаж, в подземния гараж, както и на първи и втори етаж/, като преди поставяне на цялостната система за видеонаблюдение, а и впоследствие, не е поискал мнение и изрично съгласие на собствениците на обекти в сградата. КЗЛД е извършила проверка, при която е установено следното: Оспорващият Н. С. и заинтересованите страни Л. К., В. К., С. Н. Я., С. П., Л. П., Н. Ц. П., К. З., М. Н. и И. Т. са съседи и живеят в шестетажна /с един подземен етаж/ жилищна сграда, в режим на етажна собственост, в гр. Благоевград, [улица] (посочения в жалбата адрес), жилищната сграда е с един вход. С. Я. е собственик на три апартамента на [заличен текст], [заличен текст], паркоместа и магазин. Н. С. е собственик на три апартамента /на [заличен текст], [заличен текст]/, 6 паркоместа и 2 магазина, като в момента на проверката Н. С. живее със сина си в апартамента на партерния етаж, който по план е изграден с френски прозорец - врата, като от апартамента се излиза на дворно място - 2 открити паркоместа, собственост на Н. С., достъпът от улицата към дворното място /2-те паркоместа/ е свободен и всяко трето лице има достъп откъм улицата. Във връзка с неограничения достъп до имота и обстоятелството, че Н. С. работи на смени като п [заличен текст]и синът му често остава сам вкъщи, както и заради охраняване на личната собственост поради зачестили нападения от крадци, през януари 2021 г. С. монтирал система за видеонаблюдение, състояща се от 8 броя /Hikvision стационарни видеокамери, записващо устройство /Нikvision, без налична памет/, рутер, като за наблюдение на изходящия образ от камерите се използва монитор. Системата за видеонаблюдение е монтирана от ОСК - отговорност, сигурност, компетентност ООД, за което няма представени документи. Не се спори по делото, че няма решение на Етажната собственост за монтирането на системата за видеонаблюдение. С Договор от 12.07.2016 г. за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот е договорено ползването на паркоместа извън сградата, предвидени в съсобствения поземлен имот /със съсобственици С. Я. и Н. С./, при което С. Я. ползва паркоместа 2, 3 и 12, а Н. С. - паркоместа 5, 6 и 11, останалите паркоместа извън сградата, по плана на имота, се ползват за преминаване. На обекта не се извършва охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за видеонаблюдение. Системата за видеонаблюдение позволява наблюдение на изходящия образ от камерите само в режим реално време . Проверяващият екип е констатирал, че в записващо устройство няма поставена памет, поради което същото се използва за приемане видеосигнала от камерите и осигурява изобразяването му на монитор. Монтираната система за видеонаблюдение позволява отдалечен достъп /в т.ч. поддръжка и настройки/ посредством софтуерно приложение, инсталирано само на телефона на Н. С.. Монтираната система за видеонаблюдение не позволява предаване и запис на звук. Камерите за видеонаблюдение позволяват нощен режим на работа. Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство /FTP/ Cloud сървър, e-mail или друго място за съхранение на данни/. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, само ако са познати. Системата за видеонаблюдение не позволява лицево разпознаване на физически лица /посредством осъществяване на достъп до база с данни/, създадена или ползвана от администратора. Установеното пространствено разположение на видеокамерите и обхват на заснемане е, както следва: Камери 1, 2 и 3 са монтирани на фасадата на партера, под терасите на първи етаж, като в обхвата им на наблюдение попада: Камера 1 е насочена е към подстъпа на имота и в обхвата й попадат входът за жилищната сграда и дворното място /паркоместа/, вътрешната непрозрачна ограда, разделяща имота със съседен имот; Камера 2 е насочена е към дворното място /2 паркоместа/, собственост на Н. С. и в обхвата й попадат самите паркоместа, прозорецът, подстъпът към апартамента на Н. С. през френски прозорец - врата и вътрешната непрозрачна ограда, разделяща имота със съседни имоти; Камера 3 е насочена към същите паркоместа /като камера 2/, като в обхвата й попадат самите паркоместа, прозорецът и подстъпът към апартамента на Н. С. през френски прозорец врата, част от дворно място /паркоместа/, собственост на С. Я. и вътрешната непрозрачна ограда, разделяща имота със съседни имоти; Камера 4 е монтирана над входната врата на ап. 1 на партера /собственост на Н. С./, насочена е към коридора пред апартамента, като в обхвата й на наблюдение попада подстъпът към самия апартамент, подстъпът към стълбище, водещо към подземен гараж и мазета, подстъпът към асансьора и подстъпът към съседен апартамент /ап. 2/; Камера 5 е монтирана над входната врата на ап. 3 на 2-ри етаж /собственост на Н. С./, насочена е към коридора пред апартамента, като в обхвата й на наблюдение попадат подстъпът към самия апартамент, част от стълбището, подстъпът към асансьора и подстъпът към съседен апартамент /ап. 4/. Камера 6 е монтирана над входната врата на ап. 6 на 3-ри етаж /собственост на Н. С./, насочена е към коридора пред апартамента, като в обхвата й на наблюдение попадат подстъпът към самия апартамент, част от стълбището, подстъпът към асансьора и подстъпът към съседен апартамент /ап. 7/. Камери 7 и 8 са монтирани в подземния гараж, насочени са съответно към паркоместа 5 и 6 /за камера 7/ и 1 и 2 /за камера 8/, като в обхвата им на наблюдение попадат съответните паркоместа и съседни такива. Установено е, че са налице поставени информационни стикери, залепени на входните врати и прозореца на жилищата, собственост на Н. С., както и в близост до самите камери, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение, в които се съдържа информация относно сайта, от който са закупени камерите и телефон за контакт. От страна на Н. С. не са предоставени документи /правила, процедура, инструкция или други/, регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение . Проверка по жалбата е извършена на 27.05.2022 г. от комисия, назначена със Заповеди РД-15-96/10.03.2022 г. и Заповед РД 15 184/11.05.2022 г. на Председателя на КЗЛД, в присъствие на оспорващия Н. С., който е съдействал и осигурил възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверовъчния екип. Заснети са графични изображения, като за извършената проверка на място е съставен Констативен протокол от 27.05.2022 г. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен акт с рег. ППН 02 402/03.08.2022 г. От Н. С. е попълнен Въпросник за проверка с предмет видеонаблюдение. Всички събрани в хода на извършената проверка материали са приложени към съставения за извършените резултати от проверката констативен акт. Проведени са две заседания на Комисията на 12.10.2022 г. и на 18.01.2023 г., на които са били конституирани страните в административното производство, разпределена е доказателствената тежест в процеса, представена е възможност на страните да се запознаят със събраните по преписката доказателства, да правят искания по доказателствата и да представят нови такива, относими към спора. С Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на КЗЛД жалбата с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. К., В. К., С. Я., С. П., Л. П., Н. П., К. З., М. Н. и И. Т., с предмет - видеонаблюдение, е обявена за основателна за нарушение на чл. 6, §1 от Регламент 679/2016 по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и за нарушение на чл. 5, §1, буква в от Регламент 679/2016 по отношение на камера 3. Като основание, за да възприеме наличието на нарушение на чл. 6, §1 от Регламент 2016/679, КЗЛД е посочила в решението, че в етажната собственост с адрес: гр. Благоевград, [улица]се осъществява видеонаблюдение, за което не е предоставено взето решение при необходимия кворум и мнозинство от етажната собственост и не са предоставени писмени, ясни и конкретни правила относно срока за съхранение на кадрите, от което следва, че за лицето Н. С. не може да се обоснове правно основание за монтиране на система за видеонаблюдение и съответно за въвеждането й в експлоатация. В процесното решение на Комисията е посочено, че от предоставените по административната преписка доказателства по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 не се установява да е налице някое от основанията за законосъобразно обработване на лични данни, разписани в чл. 6 от Регламент /ЕС/ 679/2016. По отношение на камера 2, която е насочена е към дворното място /2 паркоместа/, собственост на С., и в обхвата й попадат самите паркоместа, прозорецът и подстъпът към апартамента на С. през френски прозорец - врата и вътрешната непрозрачна ограда, КЗЛД е приела жалбата за неоснователна. За камера 3, в чийто обхват на заснемане попадат част от дворното място /паркоместа/, собственост на С. Я., без да е налице условие за това, е прието от административния орган, че е налице нарушение на принципа на чл. 5, §1, буква в от Регламент 2016/679- принципа за свеждане на данните до минимум , съгласно който личните данни следва да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Във връзка с установените нарушения, на основание чл. 58, § 2, б. г , е издадено разпореждане на администратора на лични данни Н. С. да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като демонтира камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и да препозиционира камера 3, съгласно мотивите /да позиционира или маскира зоната на камерата по начин, по който да не заснема паркомястото на С. Я./), в едномесечен срок от влизане в сила на решението, след което да уведоми Комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства. По делото като писмени доказателства са приети декларации от С. К. И., И. Т., Б. П. и И. П., Ю. П., П. К., Е. Д. /управител на Монтерей ЕООД и управител на етажната собственост/ и Л. Х., с които същите заявяват, че са съгласни съседът им Н. К. С. да осъществява видеонаблюдение с цел опазване имуществото и с охранителна цел за безопасността на живеещите в блока, видеонаблюдение се извършва само в реално време. В декларацията си С. К.-И. е допълнила виденаблюдението да се извършва само в обсега на неговото имущество, доколкото е възможно. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. Свидетелят Р. В./ управител на фирма Вудутек ООД, с предмет на дейност продажба и ремонт на компютърна техника и системи за сигурност и охрана/, е посочил, че системата за видеонаблюдение е конфигурирана лично от него, ОСК ООД е дружеството, което е монтирало камерите физически на място, но това дружество няма никаква връзка със системата. Заявява, че само той може да конфигурира и да променя личната зона на системата за видеонаблюдение. Технически ъгълът на заснемане на камерата може да се промени от всеки, но софтуерно може да се избере с точност коя зона да обхване камерата и това може да го направи само свидетелят В.. Камерите могат да заснемат стълбището и асансьора, ако бъдат настроени по този начин. Системата е конфигурирана съгласно изискванията на С. - зоната на видимост да бъде ограничена само в рамките на неговата собственост, непосредствено пред врата и обхватът да не бъде разширяван в общите части, респективно в гаражни клетки, които не са негова собственост или в дворна част, която е извън собствеността на собственика на системата. Системата има функционалност т. нар. лична зона - всяка една част от видимостта може да бъде определена спрямо изискванията на клиента. Свидетелят В. е направил настройката на камерите и е ограничил видимостта така, че лицето, което застава непосредствено пред вратата, да бъде видяно. При непосредствено заставане под камерата се вижда темето, ако се вдигне главата, се вижда и тя. Видимостта на части от тялото е ограничена до около 50 см от вратата. Системата няма устройство за съхранение на информацията, респективно не се правят никакви записи както на видеоизображение, така и на т. нар. логове. Системата няма устройство за съхранение на данни, единствената функция е наблюдение на живо, с цел лична охрана на собственика, системата няма памет. Ако се промени работната система, DVR-ът принципно може да прави записи, но в момента не може. Свидетелят К. С./ баща на Н. С./ е посочил, че на партера на жилището има френски прозорец, откъм улицата, през който може да влезе всеки и тъй като няколко пъти е имало посегателства, това е причината да се поставят камерите. На прозорците и на вратите има поставени надписи, че има камери. На екрана на лаптопа в апартамента на оспорващия е виждал какво предават камерите - гледат към изтривалката, нищо друго не се вижда. Свидетелят К. С./ син на оспорващия/, е заявил, че живее на [улица], на [адрес], с баща си. Има монтирано видеонаблюдение от 8 камери, които снимат само и единствено собствеността на баща му - задния двор, 3 апартамента/ монтирани са камерите да снимат само и единствено пред входната врата/. Не се обхващат никакви други зони като асансьори, стълбища, други апартаменти и т.н. В подземния паркинг има 2 камери, които снимат само и единствено паркоместата на С.. Едната стена на апартамента на първия етаж е изцяло стъклена /френски прозорец/, като до там може да стигне всеки един от улицата. Свидетелят се е чувствал застрашен, тъй като доста стресови ситуации са се случвали, докато баща му е бил на работа. Влизат всякакви хора, включително наркомани, пияни хора и т.н. На двора има 2 камери, които следят двора и една камера, която следи достъпа към входа и към двора. Камерата над вратата на жилището е настроена така, че да се вижда само един метър пред тяхната врата. Не обхваща асансьор и стълби. Дворът пред остъклената част на жилището е само тяхна собственост. През това място са правени многократно опити да се влезе в жилището, за което са подавани сигнали и жалби. Към входната врата на сградата има една камера, която е настроена да гледа достъпа до задната част на техния двор. Има залепени стикери, че се извършва видеонаблюдение. По делото е назначена съдебно техническа - компютърна експертиза/СТЕ/, от заключението по която се установява, че поставените камери са аналогови, нямат памет и нямат слот за поставяне на карти за съхранение на информация, нямат функция за разпознаване на лица, системата работи в режим на живо . Ъгълът на видеонаблюдение на камерите е 90 градуса, стълбището и асансьорът не са в обхвата на камерите. Зоната на видимост е ограничена в рамките на паркоместата на собственика на камерите. Чрез функцията лична зона може да се ограничава обхватът на видимост на камерите съобразно границите на имотите, като в момента тази функция е активирана и обхватите на камерите са ограничени съобразно имотите на собственика. По делото са приети писмени документи, представени с писмо рег. 188800-8109/19.12.2023 г. по описа на Първо районно управление Благоевград, представляващи докладни записки, жалби и обяснения, във връзка с опити за влизане от трети лица в жилището на С.. С Решение 1307/23.04.2024 г., постановено по адм. дело 516/2023 г., на АС-Благоевград е отменено Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на КЗЛД, в частта, с която е обявена жалба с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от горецитираните лица, с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент 679/2016 е разпоредено на Н. С. да демонтира камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8; изпратена е административната преписка на КЗЛД за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение; отхвърлена е жалбата на Н. С. срещу Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на КЗЛД в останалата й част и страните са осъдени да заплатят сторените съдебни разноски. Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано пред ВАС, който с Решение 13292/06.12.2024 г. по адм. дело 6900/2024 г. го е отменил в частта, с която е отменено Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която е обявена жалба с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. К., В. К., С. Я., С. П., Л. П., Н. П., К. З., М. Н. и И. Т., срещу Н. К. С., с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл.6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент 679/2016 е разпоредено на Н. К. С. да демонтира камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8; върната е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, присъдени са разноски, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- Благоевград. При новото разглеждане на делото е назначена СТЕ и са разпитани двама свидетели. От заключението по СТЕ се установява, че за периода от м.01.2024 г. до 20.03.2025 г. няма никаква промяна по отношение на техническите параметри и насоченост на камерите. Системата за видеонаблюдение не е променяна, не са извършвани корекции в настройката и конфигурацията. Функционалността на техническите параметри са запазени, като същата не извършва запис върху информационен носител и видимостта е ограничена само в зони от собствеността на С., както е констатирано в адм. дело 516/2023 г. на АС- Благоевград. От технологична гледна точка не се извършва архивиране на записите от поставената система за видеонаблюдение. Разпитан е бил повторно свидетелят Р. В./управител на Вудутек ООД/, който е посочил, че С. е ползвал техните услуги и че тази фирма е монтирала системата за видеонаблюдение в сградата, където са обектите на С.. Последният ползва камери за наблюдение от 3-4 години. Същите са монтирани в неговия дом, като тези 8 камери не могат да правят записи. По изрично настояване на клиента направили камерите да обхващат единствено зоната на неговата собственост - където е гаражът и където е входната врата в зона до 30 50 см. Към момента камерите не са насочени към общите части - асансьор, стълбище и така нататък, а са ограничени. Непосредствено пред входната врата на жилището има изискване камерата да обхваща само няколко сантиметра. Промяна не е правена, откакто са били конфигурирани камерите. В показанията си свидетелят К. С./син на жалбоподателя/ преповтаря показанията си от предходното съдебно производство. Посочва, че е имало няколко опита за проникване в жилището от други лица и това е една от причините да се сложат камерите. Другата причина е, че баща му е [заличен текст] и вкъщи държи лично оръжие, служебно оръжие, пари и така нататък. Живеят на партера. Входът от улицата е свободен и може да се влезе спокойно, няма ограда. Едната страна на апартамента е изцяло от френски прозорец, през който доста лесно може да се проникне. В сградата бащата на св.С. има три апартамента и две паркоместа. Има по една камера над всяка врата на апартаментите. Камерите обхващат само и единствено тяхна собственост. Означено е навсякъде, че се осъществява видеонаблюдение. АС-Благоевград е приел, че обжалваното решение на КЗЛД е издадено от материално, териториално и по степен компетентен колегиален административен орган от КЗЛД, в предвидената от закона писмена форма и съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, поради което е валиден акт. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предмет на съдебното производство е Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на КЗЛД, в частите относно камери 1, 4, 5, 6 и 7, предвид Решение 13292/06.12.2024 г. по адм. дело 6900/2024 г. на ВАС. Според административния съд решението на КЗЛД в частите относно камери 1, 4, 5, 6 и 7 е в противоречие с материалноправни разпоредби самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. От заключенията на вещото лице по двете СТЕ/по адм. дело 516/23 г. и адм. дело 1863/24 г. на АС-Благоевград/, както и от показанията на свидетелите, разпитани в тези две дела, се установява, че въпросните камери не могат да правят записи, не са насочени към общите части асансьор и стълбище, а обхващат единствено зоната на собственост на жалбоподателя в сградата, на около 30-50 см от тези обекти. Съгласно чл.4, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, обработване означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. По делото се установява по безспорен начин, че с процесните камери не са налице операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В случая не е налице видоезаснемане с тези камери, тъй като липсва заснемане, което да прави записи, поради което може да се направи обоснован извод, че липсва и съхранение, разпространяване или разкриване чрез предаване или разпространение по друг начин на това, което отразяват камерите. Според първоинстанционния съд няма обработване на лични данни, тъй като няма възможност за събиране, запис и съхранение. В конкретния случай е налице хипотезата на чл.6, § 1, б. г от Регламент /ЕС/ 2016/679 създадена е техническа възможност да бъдат защитени жизненоважните интереси на жалбоподателя, относно посегателства върху негови недвижими вещи/обекти, изразяващи се в опити за неправомерно проникване в жилищата му във въпросната сграда. В обобщение според първоинстанционния съд неправилно КЗЛД е приела, че Н. С. осъществява видеонаблюдение, при което има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679. На следващо място АС - Благоевград е намерил, че решението в частта относно монтирани камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 е в несъответствие с целта на закона, тъй като тези камери са монтирани в защита на имуществото на жалбоподателя и с това не се засягат правата на заинтересованите страни по делото. Процесните камери са поставени с цел защита на собствеността и телесната неприкосновеност на С. и членовете на неговото семейство, предвид данните за извършвани посегателства върху негова собственост. С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на административния орган, че нормата на чл.6, § 1, б. е от Регламента е неприложима в конкретния случай. Преустановяването на видеонаблюдението чрез премахване на камерите би обхванало и преустановяване видеонаблюдението, допустимо според Регламента и закона в обхвата на личната собственост на жалбоподателя. Разпореденото премахване на камерите е и несъразмерно според конкретиката на фактите в настоящия случай. По отношение на разпореждането на КЗЛД, по силата на което Н. С. е задължен изцяло да демонтира камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8, административният съд е приел, че процесното решение е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 6, § 1, б. е от Регламент ЕС 679/2016, тъй като видеозаснемането на имота на жалбоподателя Н. С. е предприето в защита на неговите легитимните интереси, изразяващи се в защита на собствеността и телесната неприкосновеност на жалбоподателя и членовете на неговото семейство, поради което е налице хипотезата на правната нормата на чл. 6, § 1, б. е от Регламента. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Несъмнено в настоящия случай с посочените 8 камери се извършва видеонаблюдение по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, съгласно която това е техническа форма на обработка и съхранение на лични данни и включва заснемане на лица и запис на получените данни. Вярно е, че в процесния случай камерите не са свързани със записващо устройство, но същите позволяват наблюдение на изходящия образ в реално време, което представлява обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, доколкото дава възможност за идентифициране на наблюдаваните лица. Налице е обработване на лични данни по смисъла на закона независимо, че липсват осъществени записи на конкретни лица. В процесния случай е налице обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, изразяващо се в събиране и употреба на лични данни посредством автоматично средство. Определението за лични данни включва всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /чл. 4, § 1 от ОРЗД/. В настоящия случай се касае за възможност за идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством видеонаблюдаващо устройство, каквото в случая представляват поставените 8 камери, а от там и за обработване на лични данни по смисъла на посочената законова разпоредба. По делото от страна на С. не са ангажирани доказателства, че осъществяваното видеонаблюдение е законосъобразно - не е налице съгласие на мнозинството по смисъла на чл.17, ал.3 от Закона за управление на етажната собственост от Общото събрание на входа за извършване на видеонаблюдение, поради което се налага извод, че липсва законно основание за обработване лични данни, респективно видеонаблюдението е извършено в нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6, §1, б. а , б , в , г и д от ОРЗД и при липса на легитимен интерес за извършването му. Обстоятелството, че въпросните осем камери са монтирани в защита на собствеността на С., на неговата и тази на членовете на семейството му телесна неприкосновеност, с цел съхранение на служебно и лично оръжие, пари и др. в негово жилище, не води до извода за наличие на хипотезата на чл.6, §1, б. е от Регламента. Съгласно тази разпоредба обработването на лични данни е законосъобразно, само ако, и доколкото обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Легитимният интерес трябва да е конкретен, като в обосновката му трябва ясно да е посочено какво конкретно налага точно този вид обработване на лични данни. От анализа на приложените по делото доказателства е видно, че заснемането, извършвано от посочените камери- 1, 4, 5, 6 и 7 обхваща зони на събиране на информация, превишава необходимия периметър за гарантиране на интересите на С. и тази дейност не е балансирана с обществения интерес, който е засегнат. С камерите, които включват в обхвата си видеозаснемане на етажна собственост и имоти на трети лица/освен имотите на С./, се нарушават принципите по чл. 5, § 1, б. б от Регламента, а именно - обработването на лични данни да е свързано със, и да е ограничено до, необходимото във връзка с легитимните цели, за които се обработват /свеждане данните до минимум/, като обработването на лични данни извън обхвата на имотите на С. е извън необходимото за целта обработване. Извършването на видеонаблюдение чрез монтираните камери, заснемащи имоти на С., на Етажната собственост и на трети лица, както и всяко друго наблюдение, обхващащо публични места /входа за жилищната сграда и дворното място/, т.е. извън сградата, е без законово основание и противоречи на целите и принципите, изведени от националния законодател в чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, както и на установеното в чл. 30, ал. 1 от Конституцията на РБ право на лична свобода и неприкосновеност, които дават преимущество на правата и интересите на обществото, респ. на сезиралите КЗЛД лица. В обобщение - доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни и предвид липсата на основания по чл. 6 от ОРЗД, в процесния случай е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6 от Регламента. Предвид изхода на спора, в полза на КЗЛД следва да се присъдят разноски за първата съдебна инстанция в размер на 100 лв. за юриск. възнаграждение и за касационната инстанция в размер на 270 лв., от които 70 лв. за държавна такса и 200 лв.- за процесуално представителство в минимален размер на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, или общо 370 лв./189,18 евро/ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, пр. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение