Решение № 8106 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 465/2018 г.

Решение № 8106 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 465/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния прокурор на Р. Б. срещу Решение № 13149 от 01.11.2017 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по адм. дело № 11940/2016 г. по описа на същия съд. Постъпила е касационна жалба срещу решението и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. С. К. К. също е подал касационна жалба срещу решението като изразява несъгласие с част от мотивите в съдебното решение. В първите две касационни жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационните жалби на главния прокурор и на прокурорската колегия на ВСС и за недопустимост на жалбата на К.. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия намира касационните жалби на главния прокурор и на прокурорската колегия за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба на С. К. К. е процесуално недопустима, тъй като съдебното решение е благоприятно за него - наложеното дисциплинарно наказание е отменено. Недопустимо е да се обжалва съдебно решение в частта относно мотивите. Следователно неговата касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а съдебното производство в тази част - да се прекрати. Касационните жалби на главния прокурор и на Прокурорската колегия на ВСС, разгледани по същество, са неоснователни. С решение № 13149 от 01.11.2017 г., постановено по адм. дело № 11940/2016 г. ВСС, шесто отделение е отменил решението на Прокурорската колегия на ВСС, прието по т. 2 от протокол № 15/05.10.2016 г., с което на С. К. К. - прокурор в Специализирана прокуратура е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 15 на сто за срок от 1 г. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС- шесто отделение е приел за установена следната фактическа обстановка: С писмо № 866/13.05.2015 г. Главният прокурор е направил предложение до Висшия съдебен съвет (ВСС) за налагане на дисциплинарно наказание на С. К. К. - административен ръководител на Специализираната прокуратура (СпП), за извършени дисциплинарни нарушения, описани в три пункта: 1. По чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ - в периода 06.01.2014 г. - 03.11.2014 г. в качеството си на наблюдаващ прокурор е проявил бездействие по преписка № 332/2012 г. на СпП (досъдебно производство (ДП) № 476/2007 г. на ОДМВР - Б.), което неоправдано е забавило производството; 2. По чл. 307, ал. 4, т. 5 - неупражнени правомощия на административен ръководител по реда на глава 16 от ЗСВ (необразувани дисциплинарни производства) по отношение на прокурорите М. и Т. във връзка с техни бездействия, както и несъздадена организация и неупражнен контрол за изпълнение на заповед № ЛС-727/18.03.2014 г. на Главния прокурор; 3. По чл. 307, ал. 6, т. 1 от ЗСВ - неизвършени от административния ръководител конкретни организационни или други дейности в изпълнение на задължението по чл. 143, ал. 4 от ЗСВ да упражнява контрол за спазване на сроковете за извършване на разследванията и мерките за процесуална принуда. Дисциплинарното производство е образувано с решение на Висшия съдебен съвет, прието по т. 34.1. от протокол № 29/28.05.2015 г. С решението по т. 34.2. е избран чрез жребий дисциплинарен състав: К. Н., Р. Б., Г. Г.. В заседанието, проведено на 14.07.2015 г. по образуваното дисциплинарно дело (ДД) № 17/2015 г., дисциплинарният състав е приел отвода, направен от дисциплинарно привлеченото лице, на Г. Г.. На нейно място е била избрана чрез жребий М. К. (решение на ВСС по т. 150 от протокол № 41/16.07.2015 г.). В заседанието на дисциплинарния състав, проведено на 17.11.2015 г., е допуснат до разпит като свидетел Р. К. Р., който е бил определен за първи наблюдаващ прокурор по преписка № 332/2012 г. на СпП. П. Р. е дал показания, че в началото на 2014 г. е имал много работа, не е имал технологична възможност да обработи всичките преписки и няма спомен за конкретното ДП. Някъде през лятото на 2014 г. прокурор К., който в качеството на административен ръководител е определил себе си за втори наблюдаващ прокурор, обещал да му помогне по-бързо да напише делото. Двамата прокурори се уговорили да напишат заедно обвинителния акт, като предварително разпределили помежду си кой коя част ще изготви. В края на тримесечния срок са изготвили и внесли обвинителния акт в съда. В заседанието на 19.01.2016 г. С. К. е поискал отвод на Р. Б. от дисциплинарния състав с доводи за изградено у него негативно отношение, което е било систематично демонстрирано през период от две години. След участието на прокурор К. на 13.10.2013 г. в предаването "На светло" по Нова ТВ е била свикана пресконференция на 22.10.2013 г., организирана от членовете на ВСС Р. Б. и Я. Т., на която е било направено изявление, че шефът на спецпрокуратурата е нарушил етичния кодекс и след изясняване на фактите ще се пристъпи евентуално към дисциплинарка. Приложена е разпечатка от публикация в електронното издание Правен свят. На 08.04.2014 г. Р. Б. се е подписал като един от вносителите на предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу С. К. за изказаните от него критични думи към ВСС при участието му в телевизионното предаване. Представлявал е вносителите на заседанията на дисциплинарния състав по образуваното ДД № 15/2014 г., а в заседанията на ВСС е изразявал негативното си отношение към прокурор К., вкл. със становище за налагане на много по-тежко дисциплинарно наказание от предложеното от дисциплинарния състав "порицание" по ДД № 21/2014 г. (пълен стенографски протокол от заседание на ВСС, проведено на 24.09.2015 г.). Искането за отвод е било отхвърлено с мотиви, че прокурор Б. е изпълнявал стриктно и точно задълженията си на чл. на ВСС, произтичащи от закона. Освен това той в други случаи е изразявал лични адмирации към работата на прокурор К.. С взетото решение № 10-00-030/25.07.2016 г. дисциплинарният състав е приел, че С. К. не е извършил нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ и чл. 307, ал. 6, т. 1 от ЗСВ, описани по точки 2 и 3 от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, състоящи се в неупражнени правомощия на административния ръководител по реда на глава 16 от ЗСВ, несъздадена организация и неупражнен контрол за изпълнение на заповед № ЛС-727/18.03.2014 г. на Главния прокурор и неупражнен контрол за спазване на сроковете за извършване на разследванията и мерките за процесуална принуда. С решението си дисциплинарният състав е установил извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, състоящо се в бездействие на С. К. К. в качеството си на наблюдаващ прокурор, през периода 06.01.2014 г. - 03.11.2014 г. по ДП № 332/2012 г. на СпП, което неоправдано е забавило производството. Преписката е била образувана по повод постъпил от Окръжна прокуратура - Б. обвинителен акт за съгласуване и внасяне в Специализирания наказателен съд (СпНС). С протокол от 12.07.2013 г. за наблюдаващ прокурор е бил определен прокурор Р. Р.. Със своя резолюция от 15.07.2013 г. административният ръководител К., който бил запознат с преписката като наблюдаващ прокурор в ОП - Б., е определил себе си за втори наблюдаващ прокурор. На 06.01.2014 г. ДП е било върнато в Специализираната прокуратура в изпълнение на определение на СпНС за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и съставяне на нов обвинителен акт. На 17.02.2014 г. в СпП е постъпило искане от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за статуса на ДП, което прокурор К. разпределил на прокурор Р., но отговор не бил изготвен и изпратен. На 18.06.2014 г. в СпП са постъпили две искания от СпНС за изпращане на ДП в съда във връзка с молби на двама обвиняеми и на 02.07.2014 г. ДП е било изпратено на СпНС. С определение от 18.07.2014 г. СпНС определил тримесечен срок за внасяне на делото за разглеждане в съда или за прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите. С резолюция от 23.07.2014 г. С. К. е определил себе си за втори наблюдаващ прокурор. С писмо от 28.07.2014 г., постъпило в СпП на 04.08.2014 г., СпНС е изискал ДП и с определение от 31.07.2014 г. е определил тримесечен срок за внасяне на делото за разглеждане в съда или за прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите. На 27.10.2014 г. е постъпило ново запитване от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество относно статуса на ДП. На 03.11.2014 г. делото било внесено в СпНС с обвинителен акт, подписан от прокурорите К. и Р.. Дисциплинарният състав е приел, че наблюдаващият прокурор К. не е осъществил правомощията си съобразно чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК в 15-дневния срок по чл. 411г (сега отм.) от НПК и не е постановил акт в общия едномесечен срок съгласно чл. 242 от НПК. При това указанията на СпНС са били за отстраняване на пропуски в обвинителния акт, а не за извършване на други процесуални действия. Бездействието, продължило от м. февруари 2014 г. до 04.11.2014 г., неоправдано е забавило производството по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. П. К. в качеството на административен ръководител е следвало да знае, че прокурор Радев е претрупан с работа и няма възможност своевременно да изпълни задълженията си по конкретното дело. При тази ситуация той не е предприел никакви други организационни мерки освен пасивно да наблюдава как просрочията се увеличават. Приета е липса на възможности у административния ръководител правилно, законосъобразно да администрира делата, както и да ръководи подчинените си колеги по отношение на спазване на сроковете, с оглед на което дисциплинарният състав е предложил за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (редакция - ДВ, бр. 1 от 2011 г.) да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност на прокурор К. като административен ръководител на Специализирана прокуратура. Прокурорската колегия на ВСС е разгледала предложението на дисциплинарния състав в заседанието, проведено на 05.10.2016 г. На първо място се е произнесла по искането на дисциплинарно привлеченото лице за отвеждане на петима от членовете на колегията, които са изразявали становища във връзка с други дисциплинарни производства или атестации. Отводите не са били приети по съображения, отразени в пълния стенографски протокол. Всички членове на колективния орган са изразили становища, че нямат лично отношение или лична предубеденост по конкретното дисциплинарно дело. Ж. К. се е явил лично в заседанието и е бил изслушан. Според него забавянето се е дължало единствено на бездействието на първия наблюдаващ прокурор, на когото досъдебното производство е било докладвано след връщането му от СпНС и в чийто кабинет то се е намирало от м. януари до м. юли 2014 г. П. К. е узнал тези обстоятелства през м. юли 2014 г. и след като двамата с прокурор Р. си разпределили работата по приключване на производството, са внесли обвинителния акт в дадения тримесечен срок. Посочил е, че в СпП има много дела, според него 10-15 %, по които прокурорите работят в екип. Според становището на прокурор К. вторият или третият наблюдаващ прокурор работят, когато първият отсъства. Срещу прокурор Р. не е било образувано дисциплинарно производство за забавени действия по това ДП. В хода на проведеното обсъждане в Прокурорската колегия на ВСС Р. Б., който е бил докладчик по дисциплинарното дело, е поддържал становището за допусната от наблюдаващия прокурор К. прекомерна и неоснователна забава по ДП № 332/2012 г. Като административен ръководител прокурор К. не се е справил с основните си задължения. Не е създал организация, за да не се допусне необосновано забавяне и сам се е поставил в невъзможност да организира дейността по конкретното дело. Според изказването на Я. Т. твърдението на прокурор К., че той като административен ръководител и втори наблюдаващ прокурор не е знаел, че делото е върнато в прокуратурата, е "нонсенс". В тази връзка е обърнато внимание, че по делото е имало и кореспонденция с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която е преминавала през административния ръководител. Предвид обстоятелството, че преди вземане на решение от дисциплинарния състав е бил избран друг ръководител на СпП (на 13.07.2016 г.), Прокурорската колегия на ВСС е отхвърлила предложението на дисциплинарния състав да бъде наложено наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител". Вместо това е гласувано и прието с единодушие предложението, направено от члена на дисциплинарния състав Р. Б., за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (редакция - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) - намаляване на основното трудово възнаграждение с 15 на сто за срок от една година. При така установените факти тричленният състав е стигнал до извод, че оспореното дисциплинарно наказание е наложено незаконосъобразно при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел за основателно възражението на К., че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 2 АПК, тъй като дисциплинарното разследване не е проведено от безпристрастен дисциплинарен състав. Цитирал е част от мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2015 г. ОСС, ВАС. С. е приел, че К. е извършил виновно нарушението, за което е наказан. Приел е също така, че липсват мотиви относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. Според тричленния състав в случая е допуснато нарушение на принципа на съразмерност при определяне на наказанието, тъй като не са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Според съда обстоятелството, че първият наблюдаващ прокурор не е бил наказан за същото нарушение, означава че допуснатото нарушение, не е достатъчно тежко. Така мотивиран е отменил решението на ВСС. Решението е правилно при следните коригиращи мотиви: Съдът е установил правилно фактите по делото. Но при правилно установена фактическа обстановка, тричленният е достигнал до неправилния извод, че К. с поведението си е осъществил състава на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВл, за което му е наложено дисциплинарно наказание. От решението на ДС и от обсъжданията на членовете на Прокурорската колегия /ПК/ на ВСС преди вземането на решение за налагане на дисциплинарно наказание на К. става ясно, че същият е наказан единствено и само за нарушението по пункт първи от предложението на Главния прокурор. И дисциплинарният състав и прокурорската колегия на ВСС са приели, че останалите нарушения по пункт втори и трети от предложението не са осъществени. Нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на К., е формулирано по следния начин в предложението: По чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ - в периода 06.01.2014 г. - 03.11.2014 г. в качеството си на наблюдаващ прокурор е проявил бездействие по преписка № 332/2012 г. на СпП (досъдебно производство (ДП) № 476/2007 г. на ОДМВР - Б.), което неоправдано е забавило производството. Следва да се има предвид, че нарушението, за което е наказан К. не е описано словно нито в решението на ДС, нито в решението на ПК на ВСС. Н. е индивидуализирано единствено чрез препращане към пункт първи от предложението на главния прокурор. По пункт първи от предложението, към който препраща и решението на ДС и мотивите към решението на прокурорската колегия на ВСС, ангажирането на дисциплинарна отговорност на К. е поискано единствено за нарушение, извършено от него в качеството му на прокурор. По делото е установено безспорно, че К. е бил определен за втори наблюдаващ прокурор. В НПК липсва правна регламентация на фигурата на втори наблюдаващ прокурор. Нито в НПК, нито в административен акт, издаден от главния прокурор са определени правомощията на втория наблюдаващ прокурор. Липсата на каквато и да е регламентация на фигурата на втори наблюдаващ прокурор води до възникването на следните въпроси: 1. Дали всички действия по досъдебното производство се извършват след вземане на общо решение от двамата наблюдаващи прокурори и ако е така, какво се случва, когато двамата наблюдаващи прокурори са на различно мнение по даден въпрос?; 2. Дали вторият наблюдаващ прокурор действа /може да упражни правомощията на наблюдаващ прокурор/ само в случаите, в които първият наблюдаващ прокурор е възпрепятстван поради някакви причини /платен годишен отпуск, отпуск по болест и др./ да упражни своевременно правомощията си като наблюдаващ прокурор по конкретното дело, в каквато насока са твърденията на К.; 3. Или вторият прокурор следва да осигурява помощ и съдействие на първия наблюдаващ прокурор, в случаите когато такава помощ е поискана? Ако всички наблюдаващи прокурори имат едни и същи правомощия във всеки един момент от досъдебното производство, то логично би било делото, при всяко постъпване в прокуратурата, да се докладва на всеки един прокурор, а не само на първия наблюдаващ прокурор, както и делото следва да е на разположение на всеки един прокурор във всеки един момент от разследването. От доказателството по делото е видно, че пр. преписка № 332/2012 г. е докладвана на 08.01.2014 г. на първия наблюдаващ прокурор Р. Р., след получаване и от СпНС и че същата се е намирала в кабинета на първия прокурор. За периода 06.01.2014 г. до 03.11.2014 г. на прокурор К. не са докладвани материали по горната пр. преписка. Следователно не може да се приемат за основателни съображенията на членовете на Прокурорската колегия на ВСС, че прокурор К. е би длъжен да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор. Няма как същият да изпълнява своите задължения като наблюдаващ прокурор при положение, че делото не му е докладвано и не е на негово разположение. Без значение в случая е обстоятелството дали в качеството си на административен ръководител той е знаел или не, че делото се намира в Специализираната прокуратура. От друга страна неясно по какви причини, при положение, че както в решението на ДС, така и при обсъжданията на членовете на ПК на ВСС изрично се посочва, че се приема за доказано само извършеното от прокурор К. нарушение, описано в пункт първи от предложението - допуснатото от него бездействие в качеството му на прокурор, довело до необосновано забавяне на досъдебно производство, във връзка именно с това нарушение, се излагат съображения, отнасящи се до неговото поведение, осъществено в качеството му на административен ръководител. Обсъждат се факти, които са неотносими към бездействието на К., допуснато в качеството му на наблюдаващ прокурор. Така например изтъква се, че в качеството си на административен ръководител пр. К. е следвало да знае, че прокурор Р. е претрупан с работа, както и че е в невъзможност своевременно да изпълни задълженията си по конкретното дело. Смята се, че е нарушил пряко свое задължение да изисква от прокурорите делата да се решават срочно, както и задължението си за правилно администриране на делата като административен ръководител. Настоящата съдебна инстанция намира, че изложените от дисциплинарнонаказващият орган доводи, свързани с действията и бездействията на К., извършени в качеството му на административен ръководител, не следва да се обсъждат и вземат под внимание, тъй като са неотносими към нарушението, посочено и описано в пункт първи от предложението на Главния прокурор, към което препращат и решението на ДС и мотивите на решението на ПК на ВСС. Макар да е съвместявал качеството административен ръководител на СпП и качеството прокурор при СпП, то следва да се има предвид, че това са две различни качества, които предполагат наличието на различни правомощия, концентрирани в едно и също лице. Доколкото в пункт първи на предложението на Главния прокурор, към който препращат и решението на ДС и решението на ПК на ВСС, е стеснен обхвата на дисциплинарното нарушение по отношение на качеството на извършителя на нарушението, тъй като изрично е отбелязано, че са касае за нарушение, извършено в качеството му на прокурор, то е недопустимо в последствие да се разширява обхвата на дисциплинарната отговорност на магистрата като се изтъкват факти и обстоятелства, които са относими към поведението на прокурор К., осъществено в качеството му на административен ръководител. От изложеното до тук следва извод за недоказаност на факта, че прокурор К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. От друга страна правилно решаващият тричленен състав на ВАС - шесто отделение е приел, че решението на ПК на ВСС относно вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание е взето при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране. Разпоредбата на чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г.) предвижда като дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение, което може да варира в размери от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година. В случая не са изложени съображенията, по които наказващият орган е решил да наложи точно този вид дисциплинарно наказание и кои фактори са формирали волята му за размер на намалението 15 на сто за срок от една година. Липсата на мотиви е индиция за неправилно упражнена оперативна самостоятелност и е пречка за упражняване на съдебен контрол в пълен обем. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Приетото в случая решение за налагане на дисциплинарно наказание не се основава на преценка, извършена при съобразяване на изброените критерии. Такава преценка не е била извършена, което е и в нарушение на целта на закона. Само справедливото и адекватно дисциплинарно наказание може да постигне поправителен и предупредителен ефект за предотвратяване на бъдещи нарушения и за постигане на по-висока ефективност при изпълнение на служебните задължения. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наложено наказание. Следва да се има предвид, че позоваването на ТР № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 7/2015 г. на ОСС в случая е неотносимо, тъй като конкретните факти по делото не попадат в обхвата на тълкувателното решение. Изложените по-горе съображения обосновават извод за незаконосъобразност на решението на Прокурорската колегия на ВСС. Ето защо като е отменил решението на Прокурорската колегия на ВСС тричленният състав на ВАС - шесто отделение е постановил правилен съдебен акт, който не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,