Решение № 4258 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1785/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 3664 от 04.12.2025 г. по адм. д. № 653/2025 г., Административен съд – Плевен (АС-Плевен) е отхвърлил жалбата на „Агро Маркс“ ЕООД, срещу АУПДВ № 01-2600/6924 от 17.07.2025 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Агро Маркс“ ЕООД с ЕИК 200960175, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, [улица], представлявано от управителя Х. Т., чрез адв. Величкова. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – не взима становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жаба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Плевен е бил АУПДВ № 01-2600/6924 от 17.07.2025 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27 ал.3 ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП и чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 ДОПК на „Агро Маркс“ ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. във връзка с подадените от „Агро Маркс“ ЕООД общи заявления за плащане на площ в размер на 141 396,32 лв. на основание чл. 18 ал. 3 т. 3 и ал. 4 буква „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. (наричана за краткост Наредба № 11/6.04.2009 г.).

Първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ съгласно Заповед № 03-РД/1969/10.05.2024 г. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение мотивите му се свеждат до следното:

1. Установено е, че „Агро Маркс“ ЕООД е регистриран земеделски производител, който е бил одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от ПРСР 2007-2013 г. с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2012 г., подновен през 2013 г.

2. С уведомително писмо (УП) изх. № 01-2600/6924 от 15.05.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за кампания 2016 г. е прекратен агроекологичния ангажимент на „Агро Маркс“ ЕООД.

3. УП е оспорено по реда на АПК пред АС – Плевен, който е отхвърлил оспорването срещу административния акт с решение № 190 от 28.04.2022 г. по адм.д. № 296/2021 г.

4. Съдебното решение е оставено в сила с решение № 9739 от 12.09.2024 г. по адм.д. № 2058/2023 г. на Върховния административен съд.

5. До „Агро Маркс“ ЕООД е изпратено писмо изх. № 01-2600/6924 от 19.06.2025г., получено на 01.07.2025 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 АПК адресатът е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. Дружеството е възразило срещу констатациите на административния орган, като доводите му са възприети за неоснователни.

6. Последвало е издаването на процесния АУПДВ № 01-2600/6924 от 17.07.2025 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. В АУПДВ е посочена разпоредбата на чл. 18 ал. 3 т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., съгласно която ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24 ал. 2 от същата наредба. Агроекологичният ангажимент е бил прекратен с влязъл в сила акт – УП за кампания 2016 г. Установено е, че по заявленията на „Агро Маркс“ ЕООД са били изплатени следните суми по заявленията по мярка 214 „АЕП“, направление „Биологично растениевъдство“: през първата година от ангажимента за кампания 2012 г. по АП 08 - 58 043,43 лв., през втората година от ангажимента за кампания 2013 г. – по АП 06 и АП 08 – 211 606,25 лв., през третата година от ангажимента за кампания 2014 г. по АП 06 и АП 08 – 212 953,23 лв. и през четвъртата година от ангажимента за кампания 2015 г. по АП 06 и АП 08 – 224 378,70 лв. или общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“ през годините, предхождащи годината на прекратяване на агроекологичния ангажимент е в размер на 706 981.61 лв. На основание чл. 18 ал. 4 буква „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. според АУПДВ „Агро Маркс“ ЕООД следва да възстанови 20% от получената сума (706 981.61 лв.), което се равнява на 141 396,32 лв.

При тази фактическа установеност административният съд е обосновал извод, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК/, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Според решаващият съд е налице влязло в сила съдебно решение, с което е потвърден административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент поради неспазване изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г., за географско припокриване на заявените площи по съответното направление, за които е поет агроекологичния ангажимент. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 е императивна и задължава земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент – в случая по б. "в" до края на петата година - 20 %. Не е спорно между страните, че получената финансова помощ до годината на прекратяване на ангажимента възлиза на 706 981.61 лв., а 20 % от тази сума формират сумата за възстановяване в размер на 141 396.32 лв. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя свързани с разпоредбата на чл. 18 ал. 6 от Наредба № 11/6.04.2009 г., съгласно която в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Според ал.7 – случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 10 работни дни от датата, на която са били в състояние да направят това. В тази насока е прието от съда, че при прекратяване на агроекологичния ангажимент е взета предвид обективната невъзможност на земеделския стопанин да изпълни нововъведените нормативни изисквания и да заяви площите по мярката, поради липса на правно основание и площите, за които са били налице тези обстоятелства са извадени от ангажимента по мярката. Акцентирано е, че агроекологичният ангажимент на „Агро Маркс“ ЕООД е прекратен с влязъл в сила акт след упражнен съдебен контрол, поради неспазването на чл. 24 ал. 2 от Наредбата за 90% географско припокриване на база останалата референтна площ след приспадането им, спрямо която това условие за кампания 2016 г. не е изпълнено. Прието е, че за неизпълнението на това условие спрямо референтната площ не е доказано наличието на форсмажорни обстоятелства, за да отпадне задължението за частично връщане на получената до момента финансова помощ.

Крайният извод на АС – Плевен е за правилно определяне на публичното държавно вземане в акта както по основание, така и по размер.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд правилно е приел, че процесния АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Според § 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон.

В касационната жалба са изложени доводи, че обжалвания съдебен акт не отговаря на изискванията предвидени в нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, доколкото съдът е обсъдил селективно доказателствата и изложените от него мотиви не отговарят на спорните въпроси. Тези доводи на касатора са неоснователни. При постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изяснил относимите фактически установявания по спора и извършил подробен анализ и преценка на събраните по делото доказателства. Решението е с изискуемото съдържание по чл. 172а АПК в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Въз основа на вярно установените обстоятелства, първостепенният съд се е произнесъл по фактическите и правни доводи, като подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя поддържани и пред административния орган.

Основаните доводи на касатора се свеждат до настъпилата промяна на законодателството със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗИД на ЗСПЗЗ) обн. ДВ, бр. 61/2015 г., свързано с прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/22013. Касаторът поддържа, че в текста на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 са определени изчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общността. Твърди, че ангажиментът му е прекратен поради невъзможност за изпълнение в резултат на нормативни промени по чл. 37и ЗСПЗЗ вр. с § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за стопанската 2016 г., като тази невъзможност не е в зависимост от неговото добросъвестно изпълнение на ангажимента.

В настоящия случай „Агро Маркс“ ЕООД е регистриран като земеделски производител, който притежава Уникален регистрационен номер (УНР) 497234 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е одобрен за участие по мярка 214 „АЕП“ по направление „Биологично растениевъдство“ за петгодишен период. Одобрени са конкретни площи по мярка с код АП 08, представляващи трайни насаждения „орехи“ в землището на [населено място] с обща площ 40.71 ха. за кампания 2012 г. Ангажиментът е подновен през 2013 г. за нов петгодишен период, на основание чл. 24, ал. 7 и ал. 9 от Наредба №11/06.04.2009 г., когато земеделският производител е заявил за подпомагане допълнителна площ от 711.32 ха по мярката с код АП 06 - затревени площи и трайни насаждения „орехи“ с код АП08 - 40.71 ха, или общо 752.13 ха. За кампания 2016 г. земеделският производител е декларирал по направление „Биологично растениевъдство“ площ за плащане от 40.51 ха, заети с трайни насаждения – „орехи“, но с код АП03, като не са били декларирани площи с код АП08 и АП06. Безспорно е, че на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. при извършена проверка от ДФЗ, на въведените данни е установено, че не е спазено изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Дружеството е уведомено за констатираното несъответствие, като му е предоставена възможност да представи доказателства за отстраняването му. След анализ на представените от дружеството документи административният орган е приел, че за част от площите (в размер на 10.90 ха) е доказана невъзможност на земеделския производител да спази поетия ангажимент вследствие на изменението на § 15 ЗИД на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, като тези площи са изключени от ангажимента. След изключването новата референтна площ, след извършване на административните проверки, е определена в размер на 51.63 ха. Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за 2016 г. парцели, спрямо референтните парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“ е изчислен на 78.89 %, поради което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на „Агро Маркс“ ЕООД. Не се спори между страните, че одобрената площ за извършване на агроекологична дейност или направления може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година по 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, а в конкретния случай процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през кампания 2016 г. парцели, спрямо одобрените (референтни) парцели за участие в мярката, е по-висок - 78.89 %, и именно поради това е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент. Агроекологичният ангажимент е прекратен с влязъл в сила административен акт след упражнен съдебен контрол, поради неспазването на чл. 24 ал. 2 от Наредбата за 90% географско припокриване на база останалата референтна площ спрямо която това условие за кампания 2016 г. не е изпълнено и след изключване на площите за които е доказана невъзможност на земеделския производител да спази поетия ангажимент вследствие на изменението на § 15 ЗИД на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ.

В настоящият случай касаторът твърди невъзможност за заявяване на земите, за които първоначално е кандидатствал за подпомагане, поради настъпила промяна в условията по чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ – поради липса на животински единици, като това не е могло да бъде предвидено от него в деня на поемане на ангажимента.

Безспорно е по делото, че е настъпила законодателна промяна с § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ - ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. т. е. жалбоподателя е следвало да има регистриран животновъден обект за да ползва процесните имоти.

Спорния въпрос е дали законодателната промяна представлява форсмажорно обстоятелство респективно, като извънредно такова по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/6.04.2009 г., съответно на чл. 47, § 4 от Регламент № 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства.

В т. 59 на Решение на СЕС от 16 февруари 2023 г., постановено по дело № С-343/21 е прието, че невъзможността на бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липса на сключени споразумения за ползване на съответни земи с други собственици или ползватели по принцип представлява непреодолима сила, но само при условие, че тази невъзможност се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки положената от последния грижа.

От т. 48 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656/22 г., от съображение 37 и член 47, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 следва, че списъкът, посочен в последната разпоредба, не е изчерпателен и че поради това понятието "непреодолима сила" или понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на посочената разпоредба може да обхваща хипотези, които не са включени в този списък. Така според конкретните обстоятелства поведението на публичните органи също може да представлява "непреодолима сила" или "извънредно обстоятелство". Съгласно т. 47 непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа.

С оглед данните по делото, следва да се прецени за всеки един конкретен случай дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания, земеделския стопанин е имало реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни, а така също и дали за да спази ангажимента си жалбоподателят е имал възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка от частни физически и юридически лица - арг. т. 51 от посоченото по-горе решение на СЕС.

С оглед на събраните доказателства, доводите на страните и посочените по-горе решения на СЕС № С-343/21 и № С-656/22 следва да се приеме, че в конкретния случай не сме изправени пред наличие на форсмажорни обстоятелства и/или възникнали непреодолими обстоятелства.

На първо място, срокът до 1 февруари 2016 г., предвиден в нормативната промяна е достатъчен за предприемане и реализиране на действия от страна на „Агро Маркс“ ЕООД за привеждане в съответствие с възникнало задължение с § 15, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ. На второ място, касаторът „Агро Маркс“ ЕООД не е представил доказателства във връзка с твърденията си, че прекратяването на многогодишния ангажимент е в следствие на новонстъплата промяна с изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото липсват данни за прекратяване на договорите му за наем на площи с община Плевен. На касатора многократно е предоставяна възможност да представи доказателства за отстраняване на констатираните несъответствия в подаденото заявление, от която не се е възползвал, с оглед което не може да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на агроекологичния ангажимент в пълнота. Липсват каквито и да е доказателства с оглед обявения характер на дейността на дружеството и предвид установеното, че е собственик на животновъден обект № 5884-0052 в [населено място], община Плевен с 1 бр. говедо, че е реализирана възможност (дори опит за такава) да разшири животновъдния си обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Същото се отнася и за въпроса дали за да спази ангажиментите си, „Агро Маркс“ ЕООД е предприело поне някакви действия да използва земи, отговарящи на условията по програмата. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на дружеството „Агро Маркс“ ЕООД, което не се е справило с доказателствената тежест в хода на административното производство пред ДФЗ и в съдебното производство пред Административния съд – Плевен.

Поетият ангажимент е прекратен в срока по чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/6.04.2009 г., тъй като агроекологичният ангажимент на подпомаганото лице е прекратен до края на петата година, считано от годината на първоначалното одобрение по мярката /определена в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г./. Дължимо е възстановяване на 20% от изплатената финансова помощ за кампанията, което представлява сумата от 141 396.32 лв.

По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение