Решение № 10076 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 165/2010 г.

Решение № 10076 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 165/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Балчик, срещу решение № 200 от 3.12.2009 г. на Административен съд, гр. Добрич, постановено по административно дело № 578/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото като заинтересована страна е следвало да бъде конституирана и областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, тъй като тя е юридическо лице и носи отговорност за действията на подчинените й структурни звена. При наличие на преюдициален спор, съдът не е спрял делото на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Нико Василев Николов, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Обжалваното решение е неправилно, противоречи на събраните по делото доказателства и е необосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че началникът на районното управление на МВР е компетентен да издава заповеди по чл. 25, ал. 1 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Приел е, че фактическата обстановка не е доказана, тъй като не е констатирана употреба от Нико Николов на ловното му оръжие, както и изобщо употреба на неговото ловно оръжие. С оглед на това е направил извод, че оспореният административен акт е незаконосъобразен - противоречи на материалния закон и е постановен при съществени процесуални нарушение. Крайният извод на съда е неправилен и това се дължи на неправилната преценка на доказателствата по делото. По делото е безспорно, че Нико Николов притежава разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия. Не се спори за вида и броя на оръжията и боеприпасите. Безспорно е също така, че през м. декември 2008 г., от терасата на почивна станция на Агенция "Митници", гр. Балчик, са произведени изстрели от ловна нарезна карабина. Не се спори, че Николов живее в станцията. Недоказани за съда са останали твърденията на административния орган, че изстрелите са произведени от ловна карабина ТОЗ - 8М, калибър 5, 6мм, с фабричен номер № 50387, собственост на Нико Николов, както и фактът, че именно Николов е произвел изстрелите. За процесното деяние е образувано досъдебно производство на районна прокуратура, гр. Балчик. В хода на извършените следствени действия разследващите органи не са установили по безспорен и категоричен начин, че процесните изстрели са произведени от Нико Николов и с оглед на това са прекратили воденото срещу него предварително производство за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Отчитайки установеното с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, административният орган е издал заповед № З-129 от 24.09.2009 г., с която изземва описаното огнестрелно оръжие и отнема за срок от една година разрешението на носене и употреба на същото. Видно от мотивите на оспорената заповед, органът не твърди, че Николов лично е произвел процесните изстрели. Напротив, органът е приел само, че изстрелите са от собственото на Николов оръжие. За да направи този извод, началникът на районното управление се е позовал на направените в хода на наказателното производство две балистични експертизи. Същите са част от административната преписка и съдът надлежно ги е приобщил към доказателствата по делото. Съгласно заключението на тези експертизи, процесните изстрели са произведени от ловна карабина ТОЗ-8М, заводски номер Р 50387. За да направи този извод експертът, след извършване на съответните измервания, е установил съвпадения по брой, размери, наклон и степен на износеност на вътрешната повърхност на цевта на ловната карабина и намерения на местопроизшествието проектил от 5,6 мм флоберов патрон, каквито притежава и са иззети от адресата на акта. Не се спори по делото, че тази ловна карабина е собственост на Нико Николов. Тези изводи на експертизата не са оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Въпреки това, съдът е приел, че фактът, че изстрелите са произведени от ловното оръжие на Николов, не е доказан безспорно, а е само вероятност, изградена на базата на косвени доказателства. Неправилното ценене на заключението на балистичната експертиза, още повече при липсата на каквито и да е други доказателства, правят извода на съда за недоказаност на фактическата обстановка неправилен. При положение, че е установено по безспорен начин, че изстрелите са произведени именно от ловното оръжие на Николов, то мотивът на административния орган - употреба на оръжието не по предназначение, е законосъобразен. Същият почива на надлежно установени и необорени в съдебно заседание фактически обстоятелства. Кой е използвал оръжието не по предназначение е ирелевантно за налагането на принудителната административна мярка. Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ визира деянието, не субекта. Тя се налага на този, на когото законът е възложил задължението за законосъобразното използване на оръжието, а това безспорно е лицето, на което е издадено разрешението за носене и употреба. Без значение за правилността на решението, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че така установените фактически обстоятелства осъществяват състава и на второто предложение на чл. 25, ал. 1 - по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите, въпреки, че административният орган не се е позовал и на него. Неоснователно е твърдението на касатора, че в съдебното производство е следвало да се конституира като заинтересована страна и областната дирекция на МВР. Страни в съдебното производство, съгласно чл. 153, ал. 1 АПК са органът, издал оспорения акт, както и всички заинтересовани страни. Горестоящият административен орган няма качеството на заинтересована страна по аргумент от чл. 15, ал. 1 АПК. Що се отнася до твърдението му, че областната дирекция е юридическо лице и само тя може да осъществява процесуално представителство следва ясно да се разграничат юридическото лице - областната дирекция, по силата на чл. 14, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, от административните органи, в рамките на юридическото лице, които по силата на правна норма са конституирани като правни субекти и са носители на определени права и задължения. В рамките на областната дирекция има много административни органи с различна компетентност. Когато се извършва съдебна проверка за законосъобразност на издадените от тях актове именно те, а не юридическото лице са страна в производството. С оглед на горното, и съгласно чл. 17, ал. 3 АПК, пред съда административният орган може да се представлява по пълномощие по реда на ГПК. Именно заради предвидения в ГПК ред административен орган, който е различен от лицето, което представлява юридическото лице в чиято структура се намира органът, при представяне по пълномощие, пред съда се легитимира с пълномощно, издадено от лицето по чл. 30, ал. 3 ГПК. Това не означава, че във всяко съдебно административно производство автоматично страна става и съответното юридическо лице. Това не го прави страна по делото. Второто твърдение на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила поради не спиране на делото до приключване на преюдициалното съдебното производство по обжалване на издаденото за деянието наказателно постановление на Николов, в конкретния случай е неоснователно. Административният орган не се е позовал в заповедта си за налагане на принудителната мярка на издадения акт за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. С оглед на това тяхното съдебно оспорване не се явява преюдициален спор за настоящото дело. Независимо от това извършената от настоящия съд служебна справка показа, че наказателно постановление № 1 от 28.01.2009 г. на началника на районно управление на МВР, гр. Балчик, е оставено в сила с решение на Административен съд, гр. Добрич, от 25.02.2009 г., постановено по административно дело № 744/2009 г. С оглед на това установените в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства са доказани с влязло в сила съдебно решение и доколкото са били приложени по делото като доказателства, доказват законосъобразността на оспорения административен акт. Видно от изложеното, съдът, като не е ценил правилно доказателствата по делото е постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно и в хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът следва да реши делото по същество като отхвърли жалбата на Нико Василев Николов срещу заповед № З-129 от 24.09.2009 г. на началника на районното управление на МВР, гр. Балчик. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд