Решение № 1350 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12065/2020 г.

Решение № 1350 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12065/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационни жалби на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет и Административния ръководител-Градски прокурор на Софийска градска прокуратура срещу Решение № 10950/11.08.2020 г. постановено по адм. д. № 12504/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Шесто отделение. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение на тричленния състав и отхвърляне на жалбата на дисциплинарно наказаното лице срещу Решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет/ПК на ВСС/. Касационният жалбоподател ПК на ВСС чрез процесуалния си представител поддържа изцяло касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ответната страна. Касационния жалбоподател-Административния ръководител-Градски прокурор на Софийска градска прокуратура/СГП/чрез процесуалния си представител поддържа оплакванията по касационната жалба. Прави алтернативно искане след отмяна на решението на тричленния състав на Върховния, делото да се върне на друг състав, за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба-И. Георгиева не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез процесуалният си представител е депозирала писмен отговор в който изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационните жалби за процесуално допустима като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в с срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК същите са неоснователни. С Решение № 10950/11.08.2020 г. постановено по адм. д. № 12504/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение е отменено Решение по т. 2 от протокол № 27/11.09.2019 г. на ПК на ВСС, с което на И. Георгиева- следовател в СО при СГП, за виновни дисциплинарни нарушения по ДП № 125/2014 г., ДП № 32/2017 г. и ДП № 57/2017 г. всички по описа на СО при СГП, съставляващи такива по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ е наложено на осн. чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ дисциплинарно наказание"забележка". За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 316, ал. 1, ал. 6 и ал. 7 ЗСВ, но при съществени нарушения на разпоредбата на чл. 318, ал. 3 АПК и на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 309 ЗСВ. По същество съдът е приел, че решението на административния орган е взето без да са обсъдени и съобразени всички факти и обстоятелства, всички доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, всички възражения на дисциплинарно наказаното лице и не е преценена фактическата и правна сложност на трите досъдебни производства, което от своя страна е довело до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби уреждащи дисциплинарната отговорност на магистрата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от тричленния състав, а правните изводи се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е всички факти от значение за спорното право. Правилен е извода на съда, че оспореното решение на ПК на ВСС е издаден в нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 318, ал. 3 ЗСВ, което задължава дисциплинарния състав да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, тъй като това е от значение за преценка относно наличие на дисциплинарно нарушение. В чл. 307, ал. 3 ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение"като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. В случая дисциплинарната отговорност на следовател Георгиева е ангажирана за неизпълнение на служебни задължения под формата на бездействие, с което неоправдано са забавени производствата по три досъдебни производства- № 125/2014 г., № 32/217 г. и № 57/2017 г. всички по описа на СО при СГП. Неизпълнението на служебните задължения дисциплинарния състав е квалифицирал по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието "неоправдано забавяне" по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2. Но бездействието/за каквото е ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрата/ следва да е в кумулативна връзка с "неоправданото забавяне" на производството. С разпоредбата на чл. 203 НПК е вменено задължение за разследващия орган да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, като в най-кратък срок събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. С оглед на сочената разпоредба за установяване на твърдяното от дисциплинарната комисия бездействие е следвало дисциплинарнонаказващия орган да се произнесе за процесуалните срокове по НПК в които е следвало да приключат процесните досъдебни производства, какъв е бил обема на планираната работа за срока на разследването, какви процесуални действия магистрата е пропуснал да извърши или респ. не е извършил поради недобро изпълнение на служебните задължения. В тази насока липсва както посочване на конкретните задължения които магистратът не е изпълнил, така и доказателства. Напротив фактическите основания квалифициращи дисциплинарното нарушение и обобщени като бездействие на магистрата за налагане на дисциплинарното наказание се свеждат до посочване кога е образувано всяко едно от процесните ДП, какви процесуални действия са извършени по същите и в какви периоди от време магистрата се е намирал в платен годишен отпуск. В решението на дисциплинарния съвет, имащо характер на мотиви на обжалваното решение на ПК на ВСС е прието, че Георгиева в разрез с разпоредбата на чл. 197 НПК не е изпълнила нито в цялост, нито срочно задължителните указания по разследването, дадени от наблюдаващите прокурори, без обаче да се посочат конкретно тези актове по всяко досъдебно производство. При липсата на същите към приложената административна преписка не може да се направи обективна и вярна преценка по отношение на поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. При това положение правилно е заключението на тричленния състав на ВАС че е останало недоказано от страна на дисциплинарнонаказващия орган виновно поведение от страна на наказания магистрат, изразяващо се в бездействие. Необсъден и неизяснен е останал от административния орган спора относно фактическата и правна сложност на трите досъдебни производства, относно среднодневната натовареност на магистрата по отношение на останалите следователи в същия орган на съдебната власт за периода май 2016 г. -м. ноември 2017 г., данните във връзка с работата на следователя по молби за правна помощ и делегации в страната имащи отношение към натовареността, представените от Георгиева справки във връзка с възраженията й за некоректно отчетената й дейност по УИС-2. Неизяснените факти и обстоятелства са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, уреждащи дисциплинарната отговорност на магистрата. Нарушена е разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, изискваща при определяна на дисциплинарното наказание да се вземат пред вид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Приетото в случая решение на ПК на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на следовател Георгиева не се основава на преценка, извършена при съблюдаване на посочените критерии, с което е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. В този смисъл правилно тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че обжалваното решение на ПК на ВСС противоречи на закона и не отговаря на целта му, тъй като само справедливо и съответно на дисциплинарното нарушение наказание има дисциплиниращ ефект. Като е отменил оспорения акт, тричленния състав на Върховния административен съд е постановил правилно решение. Обжалваното решение като постановено при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалният представител на ответника за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, което съдът определя в размер на 500 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия