Решение № 4768 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2014 г.

Решение № 4768 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП и [фирма], [населено място] срещу Решение № 4816/11.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2715/2014 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отменен в обжалваната част за данъчен период м. февруари 2010 г. Ревизионен акт /РА/ № 2101105373/19.01.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - С., изменен с Решение № 1677/12.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението "- С., при ЦУ на НАП, в частта му за доначислен ДДС за разликата над 5454, 59 лв до 13025, 83 лв, ведно със съответната лихва. К. Д. на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП поддържа, че обжалваното решение в частта му, с която е отменен РА, е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че данъчната основа на доставката между праводателя и поемателя по договора за финансов лизинг следва да се определи по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като страните са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК. Намира, че релевантна е пазарната цена на автомобила по каталога "Ш. ", съобразно който тя възлиза на сумата от 65 129. 14 лв. В подкрепа на тезата си навежда подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът [фирма], [населено място] обжалва съдебното решение изцяло и иска неговата отмяна, тъй като счита, че няма основание за начисляване на ДДС. В писмен отговор обаче моли касационната жалба на противната страна срещу решението на АССГ да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – С.-град е законосъобразността на РА № 2101105373/19.01.2012 г, издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – С. при втора по ред ревизия, изменен с Решение № 1677/12.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението "- С., при ЦУ на НАП. Определеното с РА задължение за данъчен период м 02. 2010 г. е за ДДС в размер на 27200 лв и съответните лихви. Основание за допълнителното му начисляване са констатациите на органите по приходите, че на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС за ревизираното лице е възникнало и задължение за заплащане на ДДС, във връзка с прехвърляне на всички права и задължения по договор за лизинг на товарен автомобил с първоначална базова стойност 136 000 лв без ДДС от [фирма], [населено място] на Г. Х. Д., представляваща дружеството. Общият размер на определеното за периода м. 02.2010 г. задължение с РА е 32269,07 лв. главница и 5203,68 лв. лихви. С Решение № 1677/12.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението "- С., при ЦУ на НАП РА е изменен, като вместо ДДС за внасяне в размер на 32269, 07 лв е определен ДДС за внасяне в размер на 12954, 47 лв. При първото разглеждане на делото пред АССГ, с решение № 1512 от 05.03.2013 г. по адм. дело 9110/2012 г. РА е изменен, като вместо ДДС за внасяне в размер на 12954, 47 лв е определен ДДС за внасяне в размер на 5069, 07 лв. Диспозитивът на това решение е тълкуван с решение по протокол № 243/08.11.2013 г. по същото дело, в смисъл, че РА е отменен в частта относно определеното задължение за ДДС за внасяне в размер на 7885, 40 лв, а жалбата на [фирма] е уважена изцяло. С решение № 3436 от 12.03.2014 г. на ВАС, І-во отделение по адм. дело 5577/2013 г. по жалба на директора на дирекция "ОУИ" С. при ЦУ на НАП решението на първоинстанционния съд е отменено изцяло, а делото е върнато за ново разглеждане на друг състав. С обжалваното пред настоящата инстанция решение на АССГ, както се посочи, РА е отменен за разликата над 5454, 59 лв до 13025, 83 лв – размер на ДДС, ведно със съответната лихва. За да достигне до посочените правни изводи, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за лизинг от 17.01.2007 г., сключен между [фирма] /лизингодател/, [фирма] /доставчик/ и [фирма] /лизингополучател/, страните са се споразумели лизингодателят да предостави на лизингополучателя автомобил Ауди с първоначална базова стойност 69535, 70 евро без ДДС (левова равностойност 136000 лв), с опция за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ, както по време на действието на лизинговия договор, така и след изтичане на неговия срок. На 09.02.2010 г. между лизингодателя, лизингополучателя като прехвърлител, Г. Д., като поемател и М. Д., като съдлъжник, е сключено тристранно споразумение, с което страните приемат поемателят да замести прехвърлителя като лизингополучател по договора за лизинг. По този начин [фирма] прехвърля всички свои права и задължения, произтичащи от първоначално сключения договор за лизинг, ведно с всички тежести и принадлежности, на Г. Д., която се съгласява да замести в дълг прехвърлителя. Към датата на споразумението неизплатената част от базовата стойност на автомобила без ДДС е в размер на 15729, 38 евро, като поемателят се задължава да заплаща периодични лизингови вноски и лихва, съгласно погасителен план, с опция за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ от поемателя както по време на действието на договора, така и след изтичане на неговия срок. Автомобилът е бил заведен в счетоводството на дружеството с първоначална стойност 147435, 91 лв, като са отчитани разходи за амортизации, подробно посочени в изслушаното по делото повторно експертно заключение. В хода на ревизията и предвид обстоятелството, че прехвърлителят и поемателят са свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, органите по приходите са определили данъчната основа съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, въз основа на пазарната цена на автомобила към момента на поемане на правата и задълженията по договора за финансов лизинг от поемателя. Така данъчната основа е определена на 136000 лв, представляваща левовата равностойност на 69535, 70 евро и за данъчен период м. февруари 2010 г. е начислен ДДС в размер на 27200 лв, както и лихва от 5203, 68 лв, а за целия данъчен период е установен ДДС за внасяне 32269, 07 лв. Пред първоинстанционния съд са изслушани основно и повторно заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Заключението по повторната експертиза е предоставило изводи за пазарната цена на прехвърлените права по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, която е определена на 27272, 79 лв. Съдът е кредитирал заключението на повторната експертиза, като подробно се е обосновал. При така установените факти, първоинстанционният съд е счел, че поемателят е придобил възмездно правата по лизинговия договор от прехвърлителя, което представлява възмездна доставка на услуга с предмет прехвърляне правото на ползване върху автомобила и правото за изкупуването му при сбъдване на предвидените в договора условия, за която се дължи начисляване на ДДС. В. връзка с размера на данъчната основа, АССГ приема, че на основание § 1, т. 3 от ДР на ДОПК и чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС тя е равна на пазарната цена към момента на поемане на правата и задълженията по договора за финансов лизинг. АССГ се е съобразил с отменителното решение на ВАС, І отделение, като е взел предвид не пазарната цена на автомобила, а пазарната цена на прехвърлените с тристранното споразумение права по разглеждания договор за лизинг. Цената на тези права е определена въз основа на кредитираното заключение на повторната експертиза, в което, съобразно указанията на ВАС, е изчислен съответният процент от пазарната цена, като е взет от една страна сбора от данъчните основи по изплатените от предходния лизингополучател лизингови вноски, а от друга страна - общо дължимите по договора лизингови вноски. След разделяне на първата сума на втората, с полученото частно е умножена определената обща пазарна цена на автомобила. Така е получена цена на прехвърлените права в размер на 27272, 79 лв. Прилагайки данъчната ставка на ДДС върху така определената данъчна основа, съдът е определил размер на дължимия данък 5454, 59 лв. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил е тях и доводите на страните в тяхната съвкупност и е формирал обосновани и верни фактически изводи. На тази база правилно е приложил материалния закон, като изцяло се е съобразил с указанията на касационната инстанция, дадени при първото разглеждане на делото. Правилно спорните въпроси по делото са сведени до два основни: налице ли е облагаема доставка и какъв е размерът на дължимия ДДС. Т. на касатора [фирма], че облагаема доставка не е налице, е неоснователна. Касаторът е регистрирано по ЗДДС лице, което е прехвърлило, по силата на споразумението от 09.02.2010 г. правата и задълженията си по договор за лизинг на физическо лице. В замяна на това поемателят Г. Д. поема освен правата, и всички задължения по договора за лизинг. Доколкото въпросните права и задължения са от оценяем характер и реално са оценени в съдебното производство, налице е облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Голяма част от доводите, изложени в касационната жалба на дружеството, са извън предмета на спора, а тезата, че не е налице облагаема доставка, реално не е подкрепена с аргументи. Неоснователни са и доводите на касатора – директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП във връзка с определяне на стойността на извършената услуга. По естеството си те представляват оспорване на неоспореното в хода на процеса заключение на повторната експертиза, което е кредитирано от съда по подробно изложени и обосновани съображения. При приемането му съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което няма основание фактическите изводи, които са направени в тази връзка, да не бъдат възприети от касационната инстанция. Видно от РД № 1008923/06.12.2010 г., създаден при първата по ред ревизия, с фактура 154/27.02.2010 г., отразена в дневника за продажбите на ревизираното лице са продадени два автомобила – "Волво" и "Ш. " на обща стойност 25072, 13 лв. Именно тези доставки са декларирани от ревизираното лице за процесния период, докато за процесната доставка на услуга не е издаден данъчен документ и същата не е декларирана, съответно не е начислен данък. Правилни са в този смисъл съображенията на първоинстанционния съд, че дължимият данък е бил неправилно определен в решението на директора на дирекция "ОДОП", с което РА е изменен, тъй като неправилно решаващият орган е приел, че с цитирана по-горе фактура е декларирана процесната доставка. Въз основа на това свое неправилно възприятие, решаващият орган е счел, че от определения от него размер на ДДС за процесната доставка, а именно 13025, 83 лв, следва да се извади начисления ДДС за продажбата на автомобилите "Волво" и "Ш. ", което очевидно е принципно погрешен извод, тъй като в случая става въпрос за две различни доставки, по всяка от която се дължи ДДС. П. първоинстанционният съд е пояснил, че резултатът за процесния данъчен период се формира както от ДДС по фактура 154/27.02.2010 г., което е в размер на 5140, 43 лв, така и от определения от съда размер на ДДС по процесната доставка в размер на 5454, 59 лв. ДДС по фактура 154/27.02.2010 г. обаче изобщо не е бил спорен, той е начислен от ревизираното лице и по отношение на него РА не се обжалва. Спорът е само относно допълнително начисления при ревизията ДДС. Е. защо правилно АССГ е отменил РА именно в частта му за допълнително начисления при ревизията ДДС за разликата от 5454, 59 лв до определения от решаващия орган размер на ДДС от 13025, 83 лв. Именно сумата от 5454, 59 лв е тази, която ревизираното лице дължи за доставката по споразумение от 09.02.2010 г. По изложените съображения решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 385, 58 лв. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение