Решение № 5738 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Йорданова, срещу решение 5381 от 14.08.2023 г., постановено по административно дело 728/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменена по жалба на Специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология Витоша ЕООД писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с РД-25ПП-467/23.12.2022 г. на управителя на НЗОК; 2) осъдена НЗОК да заплати на лечебното заведение сумата от 2950 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и да се присъдят сторените деловодни разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 200 лв. Ответникът Специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология Витоша ЕООД, гр. София, [ЕИК], действащ чрез пълномощника адвокат Петрова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да се потвърди като валидно, допустимо и правилно, и претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 5 220 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея съдебно решение да се отмени като неправилно. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесната писмена покана от 23.12.2022 г., предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, издалият я е административен орган е задължил Специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология Витоша ЕООД изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК, да възстанови неоснователно получени суми в общ размер 39 504.40 лв. за лечението на 11 пациента, поради констатирано неизпълнение на условия, разписани в НРД за МД 2020-2022 г. За да уважи сезиралата го жалба от лечебното заведение срещу оспорения пред него административен акт, Административен съд София-град е приел, че тя е издадена на неотносимо правно основание - чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), което не съответства на установените при проверката и изложени в поканата факти, вместо приложимата процедура по чл. 76б от ЗЗО, и при липса на задължителна предпоставка влязло в сила наказателно постановление и/или влязла в сила заповед за налагане на санкция, защото се касае за констатирани нарушения по ЗЗО/НРД. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Основателен обаче е доводът на касатора, че то е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до материална незаконосъобразност на крайния му правен извод. Крайният извод в проверявания съдебен акт, че писмената покана е следвало да се издаде по реда на чл. 76б от ЗЗО (понеже са констатирани нарушения), а не по реда на чл. 76а от ЗЗО, не се споделя от касационната инстанция. Хипотезата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО предвижда, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверката на контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Хипотезата на чл. 76б от ЗЗО предвижда също възстановяване на сумите, получени без правно основание, но когато това е станало вследствие на нарушение на този закон - ЗЗО или НРД, като на нарушителя се налага и наказание определено в този закон ЗЗО, или в НРД. В случаите по чл. 76б от ЗЗО писмената покана се издава след като влезе в сила наказателното постановление и/или заповедта за налагане на санкции. Съпоставянето на двете хипотези води до изводите, че последиците при издаване на писмена покана по реда на чл. 76а са по-леки, защото не се налага и санкция /наказание/, което е имуществена тежест. В случаите на чл. 76б се налага и имуществена санкция, което е утежняващо правно положение за изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ. От друга страна, и двете производства протичат с проверка, уредена и извършвана от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Видно е, че хипотезата на чл. 76б от ЗЗО е разширена спрямо хипотезата на чл. 76а от ЗЗО, като и двете съществуват като възможности за органа за издаване на административен акт по чл. 76а или по чл. 76б. Това са равнозначни възможности за действие на административния орган, които той може да проведе, или не, което е предоставено на неговата преценка. На управителя на НЗОК, респ. директора на РЗОК е предоставена възможност да прецени дали ще налага санкция и ще издава писмена покана, или само ще търси възстановяване на неоснователно получените суми, без да налага санкция, като в случая органът в това отношение действа в условията на оперативна самостоятелност. Когато компетентният орган се е отказал да издаде наказателно постановление и/или заповед за налагане на санкции, или няма такава възможност с оглед настъпили правопреустановяващи факти, или е счел, че е налице маловажен случай или давност, което е и по благоприятен вариант за нарушителя, но не се е отказал да издаде акт за възстановяване на сумите, няма пречка да предпочете да издаде писмена покана на основание чл. 76а от ЗЗО, без да изпълнява производството по чл. 76б от ЗЗО. Няма законово задължение в ЗЗО, когато при проверката са констатира нарушение на ЗЗО и/или НРД органът да изпълни задължително процедура по чл. 76б от ЗЗО, още повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76а от ЗЗО. В този дух е и константната практика на ВАС, VІ отд., съгласно която процедурата по чл. 76б от ЗЗО не се прилага във всички случаи на установени нарушения. В случая изцяло е проведена процедурата по чл. 76а от ЗЗО: извършена е проверка от контролни органи по чл. 72, ал. 2 от същия закон; съставен е протокол за неоснователно получени суми (ПНПС), в който са обективирани резултатите от проверката и е изчислен общият размер на тези суми; подадено е писмено възражение от лечебното заведение обект на проверката, до директора на НЗОК, по което директорът на дирекция КДЗЗО е изготвил становище, че е неоснователно; след изтичане на срока за подаване на възражение управителят на НЗОК е издал процесната писмена покана за събиране на визираната в ПНПС сума и именно тази покана е обжалвана от нейния адресат изпълнителя на болнична медицинска помощ, пред първоинстанционния съд. Поради това съдът е следвало да разгледа по същество жалбата като такава срещу писмена покана, издадена по реда на чл. 76а от ЗЗО, като годен административен акт за оспорване за законосъобразност вследствие материалните предпоставки по чл. 76а от ЗЗО, като установи налице ли са в действителност неоснователно получени суми, които в хипотезата на чл. 76а следва да бъдат възстановени. В този контекст първоинстанционният съд е трябвало да изследва и обсъди посочените в процесната покана фактически и правни основания, обусловили нареденото с нея връщане на неоснователно получени суми, и да отговори изрично на съществения на изхода на спора въпрос, дали в 11-те случая на осъществено болнично лечение на здравноосигурени лица, визирани в поканата и в предхождащия я е ПНПС, се касае за неизпълнено условие, залегнало в диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на съответните клинични пътеки (КП), като разгледа структурите на КП в контекста на констатираното от административния орган неизпълнение на ДЛА. От гореизложеното се налага извод и за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебния акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу обсъжданата писмена покана. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора, макар и касационният ответник да е направил своевременно искане за присъждане на деловодните разноски за производството пред тази инстанция, присъждането на такива не следва да се обсъжда, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпроса за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение