Решение № 14400 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16721/2013 г.

Решение № 14400 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16721/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Едноличен търговец "Лампатов-Х-Христомир Маринов" със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Мехомия", бл. № 6, вх. А, ет. 2, представлявано от Христомир Неделчев Маринов, чрез адв. Виолета Минчева, против Решение № 2777 от 05.11.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 4305 по описа за 2011 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 031005337/27.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 739/14.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП" - Варна/, в частта, с която на основание чл. 111 от ЗДДС, вр. чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за данъчен период м. 11.2009 г. са му установени задължения за ДДС в размер на 16 192,80 лв. главница и лихви в размер на 2 291,26 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при несъобразяване на т. 40 от мотивите на Решение на СЕС по дело С-118/11. Сборът от лизинговите вноски не е равна на пазарната цена на стоката, поради което сделката не може да се приравни на придобиване на дълготраен актив. Предвид това, наличните лизингови автомобили към момента на дерегистрацията не следвало да бъдат облагани. Съгласно Решението на СЕС по дело С-142/12, пазарната стойност на активите е балансовата им стойност, поради което е следвало съдът да възприеме втори вариант на приетата оценителна експертиза, който дава балансовата стойност 40 935,96 лв. на наличните превозни средства към момента на дерегистрацията, с изключение на лизинговите. Иска се отмяна на решението в посочената част. Ответникът- директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, но по същество-неоснователна, поради следното: С РА, предмет на контрол пред АС Варна, на ревизираното лице е начислен ДДС за данъчен период м. 11.2009 г. общо в размер на 60 551,21 лв. за налични активи - МПС към момента на дерегистрация по ЗДДС - 4.11.2009 г., получен както следва: върху данъчна основа от 160 622,85 лв., представляващи определената в хода на ревизионното производство с експертиза пазарна цена на превозните средства, върху която е определено задължение 32 124, 57 лв. ДДС и върху данъчна основа 142 133,22 лв., представляваща общия сбор на платените от РЛ лизингови вноски за придобиване на част от МПС за които РЛ е ползвало данъчен кредит, върху която е определено задължение 28 426,64 лв. ДДС. За да уважи частично жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд най-напред е приел, че неправилно е начислен ДДС в размер, равен на приспаднатия данъчен кредит по направените от РЛ лизингови вноски по договори за финансов лизинг за част от наличните МПС към момента на дерегистрацията. Съдът е приел, че след като лизинговите автомобили правилно са приети за налични активи към момента на дерегистрацията, облагането веднъж на лизинговите вноски за тях и втори път на балансовата стойност на актива към момента на дерегистрация противоречи на принципа на пропорционалност. В тази част няма постъпила касационна жалба против първоинстанционното решение и то е влязло в сила. На следващо място, съдът е приел, че неправилно е определена данъчната основа на активите, определена като пазарната им цена в размер на 160 622,85 лв., което съгласно задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 74 от Директивата за ДДС, дадено по това дело с Решение от 08.05.2013 г. по дело С-142/2012 на Съда на Европейския съюз, може да стане само ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към датата на дерегистрация и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. Въз основа на това тълкуване в първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че балансовата стойност на активите към 04.11.2009 г. е в размер общо на 80 963,99 лв. /таблица 7 от заключението/, върху която стойност е определено дължимото данъчно задължение. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Единственото касационно оплакване е за липса на основание за признаване на МПС, налични към момента на дерегистрация, ползвани по силата на договори за финансов лизинг, за налични активи към този момент и подлежащи на облагане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че непротиворечива е съдебната практика на Върховния административен съд, изразена в Решение № 15335/14.12.2010 г. по адм. д. № 5945/2010; Решение № 12632/24.11.2008 г. по адм. д. № 7782/2008 г; Решение № 7801/12.07.2006 г. по адм. д. № 4314/2005 г; Решение № 9043/18.10.2005 г. по адм. д. № 2862/2005 г., съгласно която по силата на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са: 1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или 2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1. Разпоредбата не прави разграничение между вида на активите, стига те да са налични към момента на дерегистрацията и да могат да бъдат предмет на последваща облагаема доставка. При това положение, правилно органите по приходите са приели, че процесните лизингови автомобили следва да се считат за налични активи към датата на дерегистрацията и съответно за тях се дължи ДДС. Не е било спорно и е доказано пред административния съд, че процесните лизингови автомобили за били заведени като активи в счетоводството на ревизираното лице. Съгласно т. 39 и 40 от мотивите на Решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 на СЕС, "понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7 и Решение от 6 февруари 2003 г. по дело Auto Lease Holland, C-185/01, Recueil, стр. I-1317, точка 32). Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. " Сравнението в т. 40 от мотивите на посоченото решение е между сумата на лизинговите вноски от една страна по договора за лизинг и пазарната стойност на стоката при придобиването й от друга, а не балансовата или остатъчната й стойност към един по-късен момент, какъвто е моментът на дерегистрация. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение