Решение № 4750 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт Г.Стойков против решение 762 от 02.02.2024 г., постановено по адм. дело 11821/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение 000030 - 9618/17.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП,с което на осн. чл.17 ал.1 т.2 ЗХ е променен срока на издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати на ФСО ООД [ЕИК]. В касационната жалба и в с.з. чрез юрк.Стойков са развити подробни съображения за недопустимост,евентуално неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.Иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - ФСО" ООД, чрез процесуален представител адв. Вълова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения административен акт, съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обосновал е извод, че решението за коригиране срока на издадения лиценз за осъществяване на хазартни игри е издадено в нарушение на правилата на § 87 ал.2 вр. §86 ал.1 ПЗР на ЗХ,доколкото срокът на предходния издаден на ответника по касация лиценз изтичал на 23.08.2022г,а искане за продължаването му с още 10 години е подадено на 07.08.2020г,т.е преди влизането в сила на изменението на закона от 09.02.2021г и след приемането на § 86 и §87 ал.2 ЗХ с ДВ бр.69/04.08.2020г,но преди влизането им в сила на 08.08.2020г. , поради което е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение поради просрочие на жалбата на осн.чл.159 т.5 АПК.Видно от материалите по преписката оспореното пред първата инстанция решение е връчено на ответника по електронен път на дата 20.11.2023г.Жалбата против същото е депозирана чрез пощенски оператор на дата 04.12.2023г/ стр.44 гръб от първоинстанционното дело/.Ето защо и спазен е срокът по чл.149 ал.1 АПК за сезиране на съда с жалба против административния акт,поради което и оспореното понастоящем съдебно решение е допустимо. Между страните липсва спор по фактите: С решение 000030-2704 от 01.07.2021г. изпълнителният директор на НАП е издал лиценз на ответника за срок от 10 год ,като е вписал в удостоверението на същото,че е със срок на валидност 17.02.2032г.Решението е било предмет на съдебен контрол само относно дължимата държавна такса/ адм. дело 7285/2021г/,като в частта за срока на лиценза е влязло в сила на 17.02.2022г. Касаторът е бил сезиран от експерт в НАП да бъде коригиран срокът на издадения лиценз от 17.02.2032г на 09.05.2031г,което с оспореното в първоинстанционното производство решение е било и сторено. Съдът правилно е приложил разпоредбите на § 87 ал.2 вр. §96 ал.1 ПЗР на ЗХ.Съобразено е ,че ответникът по касация е подал искане за продължаване на издадения му лиценз на дата 07.08.2020г- т.е ден преди да влезе в сила изменението на §86 ал.1 ПЗР на ЗХ/обн. ДВ бр.69/04.08.2020/ и предвид обстоятелството,че предходния издаден на дружеството лиценз изтича на 23.08.2022г,т.е след 01.01.2020г.Настоящият касационен състав споделя изводите на АССГ,че § 87 ал.2 вр. §86 ал.1 ПЗР на ЗХ са неотносими към подаденото заявление от ФСО ООД на дата 07.08.2020г за продължаване на срока на издадения лиценз,тъй като произнасянето на изпълнителния директор на НАП по искането е сторено на дата 01.07.2021г- т.е преди изтичане на предходния лиценз и при положение,че произнасянето по искането е станало преди изтичане на срока по § 86 ал.1 ПЗР на ЗХ. Правилно първоинстанционният съд е приел,че искането за продължаване на лиценза е подадено на 07.08.2020г., т.е. преди влизането в сила на §86, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗХ, приет с ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г., в сила от 08.08.2020г. Ето защо и съгласно посочения параграф в редакцията, приета с ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г., срокът е 6-месечен, а не 9-месечен. Разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗХ предвижда 60-дневен срок за извършване на проверка и проучване по искане за издаване на първоначален лиценз, и 30-дневен срок в останалите случаи. По делото липсват данни този срок да е продължен или искането да е било нередовно. В 14-дневен срок след изтичането му изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение (чл. 25, ал.1 от ЗХ). В случая този срок е изтекъл на 21.09.2020г.Ако административният орган е считал,че искането за подновяване на лиценза е преждевременно подадено както твръди в касационната жалба и се основава на чл.36 ал.4 ЗХ,то е следвало своевременно вместо да уважава искането на ответника,да издаде отказ за продължаване действието на лиценза. Лицензът е продължен с решение от 01.07.2021г., влязло в сила по отношение на срока на действие на лиценза на 21.07.2021г. Следователно по никакъв начин неговият срок не може да започне да тече от 09.05.2021г. неделя. Споделими са изводите на АССГ,че съгласно чл. 27, ал.2 от ЗХ след като обяви решението, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не може сам да го отмени или измени.Ето защо и избраната от него дата в оспореното пред първостепенния съд решение- 09.05.2021г не се основава на тълкуването на разпоредбите на § 87 вр.§86 ПЗР на ЗХ и на установените и непротиворечиви факти по спора. Изложеното по горе мотивира настоящият касационен състав да приеме,че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото, на ответника следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен в договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024г. и списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност направено от касатора е основателно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение