Решение № 302 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 913/2012 г.

Решение № 302 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 913/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по саморъчно изготвено искане /наречено жалба/ от осъдения А. А. В. за възобновяване на в н о х д № 2120/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Осъденият иска намаляване на наложеното му наказание. Пред касационната инстанция молителят се явява лично и със служебно назначения защитник - адвокат М. Д. от САК, която устно и с писмена защита пледира искането да се уважи, като ВКС приложи правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК и по реда на възобновяването измени въззивното решение и с приложението на чл. 58а ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК намали наказанието. В правото си на лична защита осъденият представя саморъчно изготвени писмени бележки, в които повтаря искането си. Изтъква причини за престъпното си поведение - израснал без баща, а освен това след попадането в затвора, в селото където живее с майка си, никой не желае да го наеме на работа поради осъжданията. Гражданският ищец Я. Я., редовно призован, не се явява. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, поради липса на основания за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: ИСКАНЕТО е основателно. С присъда № 483/28.10.2011 г. по н о х д № 6011/2011 г. по описа на Пловдивския районен съд, в производство по реда на глава двадесет и седма от НПК "Съкратено съдебно следствие", чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК е признал молителя А. А. В. за виновен в това, че през м. април 2011 г. в с. Калояново, Пловдивска област в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи - 45 метра оградна мрежа и 13 броя метални колове, на обща стойност 101,49 лева, от владението на Я. Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - прест. по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 58а ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложена наказание две години лишаване от свобода при строг първоначален режим. Осъден е да заплати обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди в размер на 66,38 лева на Я. Я., както и държавна такса в размер на 50 лева. Осъден е да заплати разноските по делото. Пловдивският окръжен съд, като въззивна и последна редовна инстанция инстанция, по жалба на осъдения, потвърдил тази присъда. Единственото оплакване в искането за възобновяване на наказателното производство е свързано с явната несправедливост на наложеното наказание, с оглед критериите заложени в разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При проверката по делото се установи, че непосредствено след разкриване на извършеното от осъдения престъпление той е върнал част от отнетото имущество, поради което гражданският иск е уважен за по-ниска сума от претендираната от пострадалото лице. Двете редовни инстанции са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното съдействие от извършителя за разкриване на обективната истина, но не са коментирали изтъкнатите от него причини за извършване на деянието - липса на социализация на осъдения след излизането му от затвора, поради пълната дезинтересираност на държавните и общински институции за неговото внедряване в живота на свобода. Не е отчетена и степента на обществена опасност на деянието от гледна точка на стойността на отнетото имущество, което въпреки липсата на законова възможност за преквалификация на деянието като маловажен случай, следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Тези обстоятелства, от една страна, наред с изброените в решението на въззивния съд, налагат извод за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, респ. до определяне на размера на предвиденото за деянието наказание при условията на чл. 58а ал. 4 от НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. От друга, всички тези обстоятелства, отчетени на фона на невисоката стойност на отнетото при кражбата имущество, дават повод да се преоцени размера на наложеното наказание, за да бъде то в синхрон на изискванията за справедливост по критериите на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК - да съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите на чл. 36 от НК. Върховният касационен съд има правомощие при констатация за явна несправедливост на наказанието да измени атакуваната пред него присъда, чрез намаляването му. При преценката на съотношението между приетите от съдилищата по фактите отегчаващи обстоятелства и изложените по-горе смекчаващи такива, касационната инстанция намира, че за да бъдат успешно реализирани заложените в чл. 36 от НК цели на наказанието, същото следва да бъде отмерено на една година и шест месеца. Водим от изложените съображения, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 58а ал. 4 от НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение