Решение № 535 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2008 г.

Решение № 535 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Д. К. Г. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № №* от 28.12.2007 г. по гр.д. № 2541/2007 г. по извършване на делбата. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по извършването. С влязло в сила решение на Върховния касационен съд, I г.о. № 262 от 13.04.2006 г. по гр.д. № 21/2006 г. е допусната делба на първи над избен етаж от северната жилищна сграда, построена в общинско дворно място - УПИ * кв. 53-стар по плана на кв. Ч. гр. П., ведно с припадащото се на този етаж избено западно помещение и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, както и на гаражна клетка в източната страна на дворното място при части по 1/3 за Б. С. Г., Д. К. Г. и С. Н. М. С. постановяване на решението е починала съделителката Б на нейно място е конституирана по реда на чл. 120 ГПК (отм.) дъщеря й Д. К. Г. В срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.) е заявена претенция от Д. Г. по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) за възлагане на жилището. Пловдивският районен съд е уважил тази претенция и е извършил делбата като е възложили жилищния етаж на Д. Г., а на ответницата е възложена гаражната клетка като имотен дял, както и 5100 лв. парично уравнение. Решението е оставено в сила от Пловдивския окръжен съд, който е приел, че не са налице предпоставките на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) за възлагане наред с жилището и на гаражната клетка на съделителката Д. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при точно приложение на закона. Съгласно разясненията, дадени в ТР 1/2004 г. на ВКС, ОСГК т. 7 основно законово изискване за приложението на способа на чл. 288, ал. 3 ГПК е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем., той следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. З0 от ДР на ЗУТ. В случая спорът се свежда до възможността да бъде възложена по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) допуснатата гаражна клетка, наред с първия жилищен етаж от сградата. Съобразявайки задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) извършено от ВКС, ОСГК въззивният съд правилно е преценил, че като самостоятелен обект на собственост гаражът не може да бъде предмет на възлагане. Изключение от това правило би могло да е налице, ако гаражът представлява част от самостоятелна еднофамилна жилищна сграда и е разположен в първи или полуподземен етаж. В случая обаче се касае за самостоятелна гаражна клетка, разположена на регулационната линия откъм улицата, следователно не би могла да се приеме като част от жилищния делбен имот, който представлява самостоятелен етаж от двуетажна жилищна сграда и по отношение на нея разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) е неприложима. С оглед на изложеното не са налице отменителните основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, I г.о.