Решение № 11314 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение 1024/07.05.2025 г., постановено по адм. дело 555/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали, в частта, с която е отменен Ревизионен акт Р-16000923007131-091-001/08.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 450/31.10.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В останалата му част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е незаконосъобразен. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба А. Т. Г., чрез адвокат Костов взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-16000923007131-091-001/08.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 450/31.10.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. За да отмени частично оспорения административен акт, Административен съд - Кърджали е приел, че липсва недобросъвестност за част от установените задължения, което е основание да се приеме, че за тази част от процесните задължения не е налице една от кумулативните предпоставки за прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а последното е основание за отмяна на оспорения РА в тази му част. Така постановеното решение е неправилно. В чл. 19 ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14 т. 1 и т. 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14 т. 1 и т. 2 ДОПК и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Третото лице по чл. 19 ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице по чл. 14 т. 3 ДОПК - лице, което отговаря за задълженията на юридически лица по чл. 14т. 1 и 2 ДОПК. Фактическият състав на чл. 19 ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14 т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице недобросъвестно поведение на лицето, изразяващо се в действие или бездействие, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло 3. причинно- следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, вследствие недобросъвестност и 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. В хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК, фактическият състав, който поражда отговорността, включва едно от следните недобросъвестни действия на третото лице: 1) извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14 т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или 2) отчужди имущество, на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните; намаление на имуществото на задълженото лице и причинно- следствена връзка между недобросъвестното действие, намалението на имуществото и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице. Съобразно презумпцията на чл. 19 ал. 10 ДОПК, налице е недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. От материалите по делото е безспорно установено, че ответникът през процесиите периоди като едноличен собственик на капитала е бил управител и представител на "ATT Консулт" ЕООД - задължено лице по чл. 14 т. 1 и т. 2 ДОПК, което има установени, доказани и изискуеми публични задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и осигурителни вноски. Управителят като едноличен собственик на капитала при знанието за наличие на неплатени задължения на дружеството се е разпореждал регулярно с парични средства на дружеството по собствената си банкова сметка като скрито разпределение на печалбата. В конкретния случай от анализ на събраните по делото множество писмени документи е установено както конкретното имуществено състояние на ревизираното дружество, така и недобросъвестността на управителя на дружеството, както и че чрез действията му, по смисъла на чл. 19 ал. 2 ДОПК, имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Предвид това, фактическият състав на нормата на чл. 19 ал. 2 ДОПК е изпълнен. Същността на особеното производство по чл. 19 ДОПК е установяване предпоставките за наличие на задължение на управителя на дружеството да отговаря за изискуеми и несъбрани задължения на самото дружество. При наличие на изискуемите предпоставки, фактическият състав на чл. 19 ДОПК е изпълнен, както е в конкретният случай. Решението като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и за държавна такса в общ размер на 3 313, 95 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,