Решение № 8688 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 939/2010 г.

Решение № 8688 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 939/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационна жалба на Павлин Стефанов Петков от гр. Пловдив против решение № 1397 от 2.11.2009 г. на Пловдивския административен съд по адм. дело № 1170/2009 г. по описа на този съд. Развиват се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна отмяна. Ответникът директорът на ОД на МВР - Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С оспореното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Павлин Стефанов Петков против заповед № З- 547/3.02.2006 г. на директора на РДВР - Пловдив, с която на основание чл. 76, т. 2 (отм., ДВ, бр. 82/2009 г.) от Закона за българските лични документи (загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г.) е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и отнемане на паспорт или друг заместващ документ". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По делото няма спор за факти. Според приложената към преписката справка за съдимост, жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран. При тези данни по административната преписка, съдът е достигнал до извод, че са налице изискуемите законови предпоставки, за да се наложи ограничителната мярка на жалбоподателя. При осъществяване на фактическия състав на приложимата норма, преценката дали да се постанови ПАМ принадлежи на административния орган и тя не подлежи на съдебен контрол. Съответен на закона е приетият от съда извод, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Късното му съобщаване на адресата не е нарушение, тъй като Петков е упражнил процесуалното си право на защита своевременно. Релевираните доводи за липсата на указан краен срок са неоснователни, тъй като такъв е посочен в заповедта. При наличие на визираните предпоставки жалбоподателят може да поиска отмяна на акта по административен ред. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 76, т. 2 от ЗБДС (отм.), може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. В разглеждания случай съдът правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя са изпълнени елементите на фактическия състав на цитираната разпоредба, поради което законосъобразно административният орган е упражнил правомощието си да му наложи оспорената ограничителна мярка. Както правилно е посочил решаващият съд, изцяло в дискрецията на органа е при тази хипотеза да постанови ПАМ спрямо лицето и тази преценка не подлежи на ревизия от съда. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че оспорената заповед е немотивирана. Органът не е длъжен да излага други мотиви освен посочените в акта, тъй като фактическото основание за издаването му съставлява и правно такова. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,