Решение № 12093 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7101/2011 г.

Решение № 12093 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7101/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 24 от 23.03.2011 г., постановено по адм. д. № 37/10 г. Административен съд - град Кърджали е отхвърлил жалбата на Валери Младенов Чаушев от гр. Кърджали против Заповед за задържане на лице с рег. № 69 от 1.03.2011 г., издадена от полицейски орган РУ"Полиция" - гр. Кърджали. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Валери Младенов Чаушев от гр. Кърджали чрез пълномощника му адв. Ивана Бръмбарова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Кърджали. Ответникът по касационната жалба полицейски орган при РУ"Полиция"-гр. Кърджали не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Валери Младенов Чаушев от гр. Кърджали против Заповед за задържане на лице с рег. № 69 от 1.03.2011 г., издадена от полицейски орган РУ"Полиция"-гр. Кърджали. На страници 2 - 5 от решението съдът е описал много подробно събраните доказателства по делото, в това число и показанията на разпитаните пред него свидетели, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по направените оплаквания за незаконосъобразност на издадената заповед. Направени са изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. След това съдът е разгледал и оплакванията за несъответствие на заповедта с изискванията на материалния закон за издаването й. В тази насока са направени констатации, че от данните по делото се установява, че въз основа на доказателства, събрани преди задържането на лицето, са събрани доказателства - писмени и гласни, които установяват наличието на връзка между жалбоподателя и престъпно деяния по чл. 144, ал. 1 от НК спрямо Хатидже Хасанова Кисьова. Посочено е още, че и доказателствата, събрани след задържането и освобождаване на лицето, също установяват връзка между него и извършено престъпление по чл. 144 от НК. Съдът е дал и тълкуване на нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че чрез това си действие органите на МВР изпълняват законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. Отбелязано е още, че в тази връзка е достатъчно да има достатъчно данни, въз основа на които да може да се направи извод за съпричастност на определено лице към конкретно извършено престъпление, без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, като такива данни в случая са налице. Административният съд е изложил подробни мотиви и относно законовите изисквания, на които следва да отговарят въпросните "данни". Като продължение е посочено, че нормата на чл. 63 от ЗМВР всъщност регламентира една възможност, като законодателят е предоставил на административния орган да прецени за всеки конкретен случай дали да приложи принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа" или не. На база на това е изграден извод, че заповедта по чл. 63 от ЗМВР се издава при условията на оперативна самостоятелност, което определя и обема на проверката, извършвана от съда при обжалване на такава заповед - дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК. Направен е краен извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се сочат като пороци на обжалваното решение всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Но от изложеното в жалбата, може да бъде направен извод, че всъщност оплакванията на касатора се свеждат до необоснованост на изводите на административния съд по следните обстоятелства: - че е налице преценка на издалия заповедта полицейски орган за наличие на условията за издаване на заповед по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и че издалият заповедта е действал по вътрешно убеждение, а не по разпореждане на друго лице. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Направените от съда изводи въз основа на доказателствата по делото, както и даденото от него тълкуване на материалния закон, не се оспорват от жалбоподателя. На практика касатора повдига за втори път възражението си, изложено в пледоарията на пълномощника му по същество пред административния съд, че издалият заповедта полицейски орган не е имал преки и непосредствени впечатления от поведението на задържаното лице, че не е бил запознат с материалите по преписката, и че е издал заповедта въз основа на разпореждане на друго лице / без се посочва конкретно такова, най-вероятно се визира горестоящ орган, имайки предвид практиката на РУ"Полиция"- гр. Кърджали. Макар и косвено, административният съд е дал отрицателен отговор на това възражение, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция като обосновани на фактите по делото и закона. Наличието на порочна практика в РУП-гр. Кърджали при издаване на заповеди по чл. 63 от ЗМВР съставлява едно твърдение, което подлежи на доказване, като доказателства в тази насока не са ангажирани. Издалият заповедта орган е разпитан подробно в съдебно заседание 19.03.2011 г./л. 29 от делото/ и от обясненията му става ясно, че той е издал заповедта, в кръга на изпълнение на служебните му задължения, а не по заповед на друго лице. Обстоятелствата, че издалият заповедта орган не е имал преки и непосредствени впечатления за поведението на жалбоподателя към момента на извършване на престъплението, както и че той не е извършил полицейската проверка, са не относими към спора, тъй като законът не поставя подобни изисквания към издателя на заповедта. В тази насока е направен обоснован извод, че след като издалият заповедта има качеството на "полицейски орган" по смисъла на чл. 53, ал. 1 и чл. 170, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, то същият е компетентен да издава заповед за полицейско задържане. Направените констатации относно наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са логически обосновани и те не се и оспорват от касатора. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд - Кърджали не съдържа пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,