Решение № 13873 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2015 г.

Решение № 13873 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Сашо Любенов Гогов от гр. Благоевград против решение № 395/23.03.2015 г. по адм. д. № 840/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на община Благоевград, представляван от юрк. Методиева, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната оспорване. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационната жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора Гогов срещу заповед № 1437/22.10.2015 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Благоевград е наредил премахване на незаконен строеж "полумасивна сграда с предназначение за кафе-аперитив", извършен от Гогов в поземлени имоти с идентификатори 04279.623.392 и 04279.623.144 по КК на гр. Благоевград, общинска собственост без отстъпено право на строеж, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Времето на извършване на строителството и извършителя административният орган е определил въз основа нотариално заверена декларация на лицето Асенов, чийто сигнал е дал повод за стартиране на административната преписка. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Изложени са мотиви, че административният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, че обектът, предмет на разпорежданията в заповедта представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен без строителни книжа, по отношение на който отсъстват условията за търпимост по § 16 ПРЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 150, ал. 2 АПК в жалбата оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани и да представи писмените доказателства, с които разполага. В обстоятелствената част на подадената срещу цитираната заповед жалба, поставила началото на съдебноадминистративното производство, са изложени твърдения, че оспорващият не е извършител на строежа и че обективно този строеж не съответства на описанието по съставените в хода на преписката констативни актове и обжалваната заповед. Представил е нотариален акт за собственост на трети лица върху сграда с идентификатор 04279.623.144.1, скица от действащата кадастрална карта, препис от влязло в сила решение по гр. д. № 53/2013 г., с което е прекратен брака между родителите му и заверен препис от искова молба относно спор за собственост, по който не е страна. В хода на делото по искане на защитата на оспорващия е назначена съдебно-техническа експертиза за установяване вида, площта и пр. характеристики на строежа, съответствието му с предвижданията на действащия подробен устройствен план и местоположението му, заличена с протоколно определение от 25.02.2015 г. по молба на пълномощника. Приети са представени от последния писмени доказателства, установяващи платен местен данък за имот в Благоевград, ул. "Младост" № 10, за открита партида за заплащане на вода и регистрация на клиентски номер в електроразпределителното дружество за същия имот. Описаните писмени доказателства не обосновават основателност на оспорването. Установяванията в констативните актове, поставили началото на административното производство, предвид отказа от назначената съдебно техническа експертиза, не са опровергани. Тези актове, съставени от длъжностни лица в рамките на служебните им правомощия, представляват свидетелстващи официални документи, меродавни до доказване на противното. В подаденото срещу тези констативни актове възражение, оспорващият е заявил, че лично е осигурил достъп до строежа с твърдение, че представлява стая за живеене, предвид което становището му по делото, че не е присъствал на проверката обективира единствено защитна теза. Преценката на представените от касационния жалбоподател писмени доказателства и поведението на касационния жалбоподател в хода на административната преписка и по делото налага извода за неуспешно проведено оспорване, респ. за недоказаност на доводите в жалбата за незаконосъобразност на обжалваната заповед. С оглед изложеното решаващите правни изводи за неоснователност на оспорването, възприети в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение, се явяват обосновани и в съответствие с материалния закон. Представената в касационното производство нотариално заверена декларация на лицето Любима Расимова Гогова, майка на касационния жалбоподател, внася ново противоречие в защитната теза на последния, тъй като същата, противно на твърденията в първоинстанционното производство, декларира, че строежът представлява "полумасивна сграда с предназначение за кафе-аперитив" / както е описан и в обжалваната заповед/ и внася ново обстоятелство, че е извършен от нея през 2002 г., което в случай, че отговаря на обективната действителност, е следвало да мотивира съответно възражение пред административния орган или пред решаващия съд. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на второ отделение