Решение № 6365 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2013 г.
ВАСII отделение13.05.2014 г.докладчик т Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 764 от 9.05.2013 г. постановено по адм. дело № 180/2013 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6365 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Иванов Вълчев и Лиляна Благоева Вълчева от гр. Гоце Делчев срещу решение № 764 от 9.05.2013 г. постановено по адм. дело № 180/2013 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което съдът е отменил заповед № КД-14-01-1393 от 26.11.2012 г. на началник СГКК Благоевград. Претендира се неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответниците, Димитър Стоянов Чочев, Илияна Стоянова Канелова, Катерина Иванова Чочева, Димитър Петров Чочев, Мария Петрова Галева, редовно призовани се представляват от адв. Величка Атанасова, която оспорва жалбата като неоснователна. Ответниците, Началник на СГКК Благоевград, Христо Борисов Хардалиев, Катерина Борисова Боргелова, Иван Христов Вълчев, Екатерина Христова Донина, Елвира Христова Георгиева и Стоян Борисов Хардалиев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Заключението на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд (ВАС), второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград е отменил заповед № КД-14-01-1393 от 26.11.2012 г. на началник СГКК Благоевград, с която е извършена промяна в кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор 17395.501.1997 към кадастралната карта одобрена със заповед от 2009 г., като по отношение на този имот като собственици са вписани Стоян Борисов Хардалиев, Христо Борисов Хардалиев, Катерина Борисова Боргелова, Иван Христов Вълчев, Христо Вълчев и Лиляна Вълчева, Екатерина Христова Донина, Елвира Христова Георгиева въз основа на нотариален акт № 72/2005 г. За да стигне до извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът е приел, че в процедура по изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър следва да се спази процедурата по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, която в случая не е спазена като не е съставен акт за непълноти и грешки; като е неприложима и разпоредбата на чл. 51 от ЗКИР, тъй като нотариалният акт, на който се позовава ответникът е преди датата на първоначалното одобряване на кадастралната карта. Решението на Административен съд гр. Благоевград е валидно и допустимо. В касационната жалба се прави общо изявление за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, като касационната инстанция не констатира такива. По отношение на правилното приложение на материалния закон, Върховният административен съд приема, че Административен съд гр. Благоевград е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт: С оспорваната пред Административен съд гр. Благоевград заповед на началник СГКК Благоевград, на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. т. 1 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, състоящо се в промяна в кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор 17395.501.1997 към кадастралната карта, одобрена със заповед от 2009 г., като по отношение на този имот като собственици са вписани Стоян Борисов Хардалиев, Христо Борисов Хардалиев, Катерина Борисова Боргелова, Иван Христов Вълчев, Христо Вълчев и Лиляна Вълчева, Екатерина Христова Донина, Елвира Христова Георгиева въз основа на нотариален акт № 72/2005 г. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че жалбоподателите Димитър Ст. Чочев, Илиана Каменова, Катерина Чочева, Димитър П. Чочев и Мария П. Галева нямат правен интерес да оспорват процесната заповед. Вписването на същите (Димитър Ст. Чочев, Илиана Каменова, Катерина Чочева като наследници на Стоян Чочев) в кадастралния регистър на недвижимите имоти преди изменението като собственици на имот с идентификатор 17395.501.1997 обосновава и правния им интерес да оспорват заповедта за изменение на данните в КР по отношение на именно този имот. Настоящото производство е административно, като спорове за собственост между страните се решават в общия съд. В рамките на административното производство правно релевантно е вписването в кадастралния регистър, както правилно е приел и Административен съд гр. Благоевград. Въз основа на приетите доказателства и след анализ на същите, Административен съд гр. Благоевград е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания акт. Същият е издаден на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР като не е спазена процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и не е съставен акт за непълноти и грешки, подписан от заинтересованите лица съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 13 от ДР на ЗУТ. По отношение на приложението на чл. 51 от ЗКИР, в каквато насока са възраженията на касатора, касационната инстанция излага следното: На първо място, чл. 51, ал. 1 от ЗКИР не се съдържа като правна квалификация на издадената заповед. На следващо място, изменение на КК и КР на това основание може да се извършва въз основа на нотариален акт с дата след първоначалното одобряване на КК и КР, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като нотариалният акт, въз основа на който е извършена промяната е от 2005 г., а първоначалната КК и КР са одобрени със заповед от 2009 г. В случая липсва хипотеза на одобрено изменение на КК и КР въз основа на решение на общия съд, което да бъде изпълнено, за да се преодолее изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, второ отделение.