Решение № 51 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2012 г.

Решение № 51 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Даниела Владимирова Крумова, от гр. София, против решение № 9520 от 2.07.2012 г., постановено по адм. дело № 16165/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата против заповед № СП-470/14.11.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за прекратяване служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт като необоснован и постановен при нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Твърди се, че решаващият състав неправилно е приел за осъществено основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение между страните, като не е отчел обстоятелството, че численият състав на персонала в съответната дирекция на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) е увеличен. Поддържа се, че актуалното длъжностно разписание на Министерството е утвърдено по време на висящ съдебен спор между страните относно законосъобразността на предходна заповед за уволнение на касаторката, поради което последната автоматично е следвало да бъде възстановена на една от наличните длъжности. В проведеното открито съдебно заседание за първи път се релевира довод за незаконосъобразност на уволнението поради нарушения, свързани с връчването на заповедта; като се акцентира на факта, че след отмяна на предходно уволнение, служителката не е допусната до изпълнение на заеманата длъжност. Твърди се, че относимото към спора длъжностно разписание, в сила от 23.08.2011 г. е утвърдено със заповед № РД-08-407/22.08.2011 г., т. е. преди да бъде изготвено, което означава, че същото не е прието. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията (ТИТС), чрез процесуалния си представител юрк. Рогова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, поради което и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобрази следното: Първоинстанционният състав е бил сезиран с жалба от Даниела Владимирова Крумова срещу заповед № СП-470/14.11.2011 г. на министъра на ТИТС, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, считано от 15.11.2011 г. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" в дирекция "Координация на програми и проекти" ("КПП"), отдел "Програмиране" в МТИТС, с ранг IV-ти старши. За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност като правопораждащ правото на уволнение юридически факт. От данните по делото е несъмнено установено, че с оглед оптимизиране числеността и структурата на МТИТС, във връзка с приетия с ПМС № 232 от 2009 г. Устройствен правилник (УП), и в изпълнение на ПМС № 203/19.09.2010 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС, министърът е утвърдил ново длъжностно и поименно разписания, в сила от 23.08.2011 г. Съгласно чл. 40, ал. 2 УП общата администрация е организирана в 6 дирекции, като с изменението и допълнението на УП, направено с ПМС № 203/19.09.2010 г. числеността на дирекция "КПП" е увеличена от 46 на 61 щатни бройки (§ 8, т. 3, б. "б"). Структурните промени, наложени с новия УП променят общата численост на персонала в обсъжданата организационна структура и бройката на щатните длъжности е значително увеличена. Същевременно сравнението на релевантно за спора длъжностно разписание (в сила от 23.08.2011 г.) и предходно действащото такова от 01.03.2010 г., сочи на редуциране на експертните длъжности "младши експерт", "старши експерт" и "главен експерт" в рамките на дирекция "КПП", които от 29 щатни бройки към 2010 г. намаляват на 26, в т. ч. намалението засяга заеманата от касаторката длъжност "главен експерт" - от 17 на 13 щатни бройки. Редукцията се отнася и за отдел "Програмиране", към който се числи Крумова до датата на съкращението - от 3 на 2 щатни бройки. При така установените релевантни за спора факти решаващият състав е приел, че е налице намаляване на щатните бройки за длъжността "главен експерт" като основание за постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Посочил е, че функциите и задачите, които е осъществявала Крумова продължават да съществуват, но е налице намаляване броя на служителите, които изпълняват длъжността. Счел е, че законът не изисква специална мотивировка и не свързва уволнението с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, която се провежда по целесъобразност на органа по назначаването. При тази фактическа обстановка е обоснован крайният правен извод, че е налице съкращение на длъжността на жалбоподателката и то е извършено по законовоустановения ред, от компетентен орган, при наличие на законово основание. Решението е правилно. За прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е установен юридическият факт "съкращаване на длъжността", за чието възникване е достатъчно фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения - съобразно легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА, отм., ДВ, бр. 49/2012 г., считано от 01.07.2012 г.). По определение длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. За да е налице съкращение на длъжността, следва да се преустанови изпълнението на съответната административна дейност, което поражда необходимост от прекратяване на правоотношението на лицето, заемащо тази длъжност. Върховният административен съд в постоянната си практика приема, че в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Въпрос на свободна преценка на органа е определяне на наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 ЗА). Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП. Ето защо и противно на основния довод за неправилност на решението, застъпен в касационната жалба, за законосъобразността на уволнението по този текст е ирелевантна общата численост на персонала в администрацията към датата на прекратяване на служебното правоотношение. В контекста на легалната определение на чл. 2, ал. 1 от действалата към момента на издаване на заповедта НПЕКДА (отм., ДВ, бр. 49/2012 г.), за да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията й; или респ. - тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. За настъпване на уволнението е достатъчно наличието на посоченото правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, инкорпориращо в себе си по закон и фактическото такова, което в процесния казус е безспорно установено. Специалният ЗДСл не съдържа изисквания за извършване на подбор и за излагане на мотиви при прекратяване на служебното правоотношение в тази хипотеза (Арг.: чл. 108, ал. 1 ЗДСл). След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Преценката му кои държавни служители да освободи е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, т. к. за него не съществува законово регламентирано задължение за подбор. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение, но не и по отношение на неговата целесъобразност. Противно на оплакването в касационната жалба, съдът не следва да обсъжда и прави сравнение с други длъжности, например с "държавен експерт", т. к. това са различни нормативно определени позиции с различни функции, съобразно чл. 6, ал. 3 НПЕКДА (отм.). Правнонесъстоятелен е и поддържаният довод за незаконосъобразност на уволнението предвид оплаквания, релевирани за първи път в проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, свързани с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Обсъждането на този довод не е необходимо. Първо, защото цели промяна във фактическите установявания на решаващия състав, което е недопустимо по аргумент на чл. 220 АПК; второ, защото не е свързано с касационните основания и трето, защото техническите действия по връчване на акта са последващи неговото издаване и поради това са неотносими към неговата законосъобразност на формулираното в съдържанието му фактическо и правно основание. На последно място следва да бъде отбелязано, че утвърждаването на относимото към спора щатно разписание (в сила от 23.08.2011 г.) по реда на чл. 11 НПЕКДА (отм.) предхожда уволнението на Даниела Крумова, поради датата на изготвянето му е ирелевантна. От значение са датите на утвърждаването и влизането му в сила, които са безспорно установени. Без значение е и обстоятелството, че предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните е била отменена от Върховния административен съд. С отмяната на заповедта ex lege се възстановява служебното (не трудово, както се поддържа от защитата на касаторката) правоотношение, независимо дали държавната служителка е била допусната да изпълнява предишната си длъжност по реда на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Извод в тази насока следва от разпоредбите на чл. 122, ал. 3 и чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Ето защо в подобна хипотеза няма нормативна пречка за последващо уволнение, при наличие на материалноправните предпоставки, изискуеми от приложения с новата заповед нормативен текст. Предвид изложените разсъждения, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи на решаващия съдебен състав се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в настоящата му фаза и направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторката следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева в полза на МТИТС. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,