Решение № 9689 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2010 г.

Решение № 9689 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 45, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. Образувано e по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Българска кудо федерация" - гр. Хасково, представлявано от председателя на управителния съвет Господин Грозев Бабамов против заповед № РД-10-8/19.03.2010 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на спортните организации в Република България е отказано издаването на спортна лицензия. В жалбата се излагат подробни доводи срещу незаконосъобразността на издадената заповед. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед на министъра на физическото възпитание и спорта. Ответният по жалбата министър на физическото възпитание и спорта чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. От данните по делото е видно, че Сдружение с нестопанска цел "Българска кудо федерация" - гр. Хасково е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел с решение на Окръжен съд - гр. Хасково от 20.08.2007 г. по ф. д. № 873/2007 г. под № 148, т. 7, стр. 90. От страна на сдружението е подадено заявление с вх. № 09-00 - 1640 от 07.12.2009 г. до министъра на физическото възпитание и спорта за издаване на спортна лицензия. С процесната заповед № РД - 10 - 8/19.03.2010 г. министърът на физическото възпитание и спорта е отказал да издаде лицензия, като е посочено, че по силата на чл. 17, ал. 4 от ЗФВС спортна лицензия може да получи само една спортна федерация по определен или сходни видове спор, като наличието на валидни спортни лицензии на "Българска федерация по самбо", "Българска федерация по джудо", "Българска джу - джицу федерация", "Българска федерация по таекуондо стил ВТФ", "Българска национална федерация по карате до" и "Българска федерация по кик-бокс", чийто предмет на дейност обхваща дейността на заявителя "Българска кудо федерация" е законова пречка за издаване на лиценз. Оспорената заповед е издаден от компетентният орган съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗФВС, съответно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за реда на лицензиране на спортните организации в Република България и в предвидената от закона писмена форма. Заповедта е издадена и при спазване на административно-производствените правила. В жалбата като нарушение на същите са навежда довода, че след подаване на заявлението за регистрация и приложените към него документите същите се разглеждат от нарочна комисия за лицензиране и атестиране, като по силата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, комисията може да изисква допълнителна информация от кандидатстващата организация, от административни звена на МФВС, от външни експерти и организации, като в случая тази информация не е изискана от външни експерти, а от лицензирани спортни организации, които са пряк конкурент на сдружението. Направеното оплакване е неоснователно. В нормата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата няма ограничение на кръга от лицата, от които комисията може да изисква допълнителна информация във връзка с подаденото заявление, и доколкото в случая спорът е свързан с това, дали кудо спортът е самостоятелна спортна дисциплина, то е логично да изиска информация от лицензирани федерации, които развиват сходни бойни спортове, като при отговорите им няма пречка да се отчете и факта, че те се явяват конкурентни организации на заявителя. На практика основният спорен въпрос е дали заповедта е издадена при спазване на материалния закон. За да отговори на спорния въпрос настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗФВС, министърът на физическото възпитание и спора издава, подновява, отказва или отнема спортна лицензия на спортни федерации и национални спортни организации при условията на този закон и по ред, определен с издадено от него наредба. Условията, при които се издава спортна лицензия са посочени в аления втора на чл. 17, а според алинея четвърта от същия закон, спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спор и на една многоспортова федерация, изградена на съответния обединяващ признак. Документите, които организациите подава към заявлението за издаване на лицензия, са уредени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за реда на лицензиране на спортните организации в Република България. В конкретния случай основният мотив на ответния министър за отказ да издаде лицензия е обстоятелството, че спорът "кудо" не е самостоятелен спорт, а предмета му обхваща или попада и в предмета на дейност на спортове, за които вече има издадени лицензии на федерации. Това обстоятелство определя и основния спорен предмет - дали "кудо" е самостоятелен спорт, или същият представлява смесица от други подобни спортове, за които има вече издадени лицензии, което съставлява пречка за регистрация на заявителя съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗФВС. За установяване на твърденията си, че "кудо" е самостоятелен спорт, който е различен от вече регистрираните и лицензирани подобни спортове, от страна на жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства, както и е допуснато изслушването на единична и тройна специализирани експертизи. Като писмени доказателства са представени официално уведомление за лицензиране на "Международна кудо федерация" съгласно Закона за дейности с нестопанска цел в Япония, както и становище на Международната кудо федерация от 26.03.2010 г., съответно преведени на български език. Според заключението на вещото лице Радослав Митков Пенов по допуснатата единична съдебна експертиза /л. 69 - 70 от делото/, спортът "кудо" не представлява самостоятелна спортна дисциплина, различна от останалите сходни дисциплини. Заключението е изготвено на база на анализ на документи, снимки и видеозаписи, от които е установено, че няма самостоятелни и нови техники, захват, хвърляне и удари с различни части от тялото, които да не са заимствани от карате, джудо и джу - джуцо. Според заключението на вещите лица доцент д-р Ст. Цонев, Антон Петров Партинов и Радослав Митков Пенов по допусната при условията на чл. 200, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК тройна съдебно-спортна експертиза - л. 83 - 86 от делото, спорът "кудо", администриран от СНЦ "Българска кудо федерация" е спорт по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на ЗФВС. Заключението е подписано с особено мнение от вещото лице Радослав Пенов, който поддържа становището си по единичната експертиза. При изграждане на своите изводи за самостоятелност на спортната дисциплина вещите лица са групирали същите в две групи - 1.аргументи, изградени от гледна точка на социологията на спорта и 2. спортно технически аргументи, където на база на анализ на спортните правилници, спортните и състезателните техники, е направен изводът, че между спортовете "кудо" и "карате" са налице съществени различия. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде възприето заключението на вещите лице по допуснатата тройна съдебно-спортна дисциплина. Основанията за това са обстоятелствата, че тя е изготвена на база на обстоен анализ на наличните доказателства по делото, както и се прави позоваване на специализирана литература, едно от двете вещи лица е виден специалист именно в областта на социологията на спорта, което вещо лице е посочено като такова от ответната страна, т. е., последната признава неговите знания и компетентност по спорните въпроси. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че спортът "кудо" е самостоятелен вид спортна дисциплина по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на ЗФВС, за него не е налице спортна федерация, на която има издадена лицензия по силата на чл. 17 от ЗФВС, поради което не е налице пречката по чл. 17, ал. 4 от същия закон за издаване на лицензия на "Българска кудо федерация". В съдебно заседание на 13.06.2011 г. от процесуалния представител на ответната страна е направено възражение, че на сдружението е изпратено писмо за представяне на допълнителни документи, което указание не е изпълнено, и това също е послужило като основание за отказа за издаване на лицензия. Възражението е неоснователно. На заявителя "Българска кудо федерация" по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата действително е било изпратено писмо за представяне на допълнителни доказателства, което указание е изпълнение от сдружението, като поисканите допълнителни доказателства са представени и приобщени по преписката - л. 15 и следващите от същата. По тази причина в обжалваната заповед не се съдържа мотив, че отказът за издаване на лицензия се основава на обстоятелството, че от заявителя не са представени надлежни документи. Съобразявайки фактите и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира, че са налице кумулативни елементи на закона за издаване на лицензия, в това число не е налице забраната по чл. 17, ал. 4 от ЗФВС, тъй като за този спорт няма федерация, на която е издаден лиценз. След като е приел, че кудо спорът не представлява самостоятелна спортна дисциплина и попада в предмета на дейност на федерации, на които има издадени лицензии, поради което е отказал да издаде лицензия на "Българска кудо федерация", министърът на физическото възпитание и спорта е допуснал нарушение на закона. Това обуславя необходимостта от отмяна на обжалваната заповед № РД - 10 - 8/19.03.2010 г. и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение. Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,