Решение № 7436 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. М. К., подадена чрез адв. Илиева, срещу решение 1694 от 30.11.2023 г. по адм. дело 2184/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000321006476-091-001 от 31.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 143 от 04.08.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който са му определени задължения за данъци по данъчни периоди, както следва: данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2018 г. в размер на 23 лв. главница и лихва в размер на 7.20 лв., за 2019 г. в размер на 472 лв. главница и лихва в размер на 99.78 лв., за 2020 г. в размер на 339 лв. главница и лихва в размер на 37.29 лв.; данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 461 лв. главница и лихва в размер на 42.90 лв.; здължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2019 г. в размер на 715.78 лв. главница и лихва в размер на 193.74 лв., за 2020 г. в размер на 1 083.36 лв. главница и лихва в размер на 198.12 лв.; задължителни здравноосигурителни вноски (ЗО) за самоосигуряващи се лица за 2019 г. в размер на 462.33 лв. главница и лихва в размер на 128.88 лв., за 2020 г. в размер на 585.60 лв. главница и лихва в размер на 107.09 лв.; задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО за 2019 г. в размер на 241.82 лв. главница и лихва в размер на 65.47 лв., за 2020 г. в размер на 366 лв. главница и лихва в размер на 66.93 лв. и К. М. К., е осъден да заплати на НАП, сумата в размер на 869.73 лв., юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според него по делото не са представени първични доказателства, поради което първоинстанционният съд неправилно е приел, че РА е законосъобразен. Твърди, че заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани и недекларирани приходи респ. облагаеми доходи, се основава на информация относно документираните като извършени плащания за закупуване на стоки респ. от продажбата на стоки т.е разходи и приходи от търговска дейност и информация, предоставена от трето и четвърто и следващо неучастващо в производството лице (ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД, както и АУКЦИОН БГ и АУКЦИОН БГ 2) за изплатени парични средства, чрез наложен платеж за реализирани продажби на стоки, доставяни до крайния клиент от куриерските фирми. Според касатора тези данни, не водят до причинно следствена връзка и не представляват официален документ, поради което не установяват верността на отразената в тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Излага съображения, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) в частта по т. 10 и в т. 11, като е приел, че действията на жалбоподателя сочат, че е извършвал дейност по занятие, с придобиване на доход. Счита този извод за неправилен и не почиващ на събраните по делото доказателства. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП Варна, чрез гл. юрк. Симеонова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 869.73 лв. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил процесния РА, с който на ревизираното лице са определени задължения за: данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 23 лв. главница и лихва в размер на 7.20 лв., за 2019 г. в размер на 472 лв. главница и лихва в размер на 99.78 лв., за 2020 г. в размер на 339 лв. главница и лихва в размер на 37.29 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 461 лв. главница и лихва в размер на 42.90 лв.; здължителни осигурителни вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 715.78 лв. главница и лихва в размер на 193.74 лв., за 2020 г. в размер на 1 083.36 лв. главница и лихва в размер на 198.12 лв.; задължителни здравноосигурителни вноски (ЗО) за 2019 г. в размер на 462.33 лв. главница и лихва в размер на 128.88 лв., за 2020 г. в размер на 585.60 лв. главница и лихва в размер на 107.09 лв.; задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2019 г. в размер на 241.82 лв. главница и лихва в размер на 65.47 лв., за 2020 г. в размер на 366 лв. главница и лихва в размер на 66.93 лв. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му и същият е постановен в съответствие с материалния закон. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е местно физическо лице по см. на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ. За периода 2016 г. 2020 г. К. не е имал регистрация като едноличен търговец (ЕТ). За периода 2016 г. 2020 г. има данни за подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени суми на К. К. по извънтрудови правоотношения, наеми, ренти, дивиденти и др. За периода от 2016 г. до м.06.2019 г. ревизираното лице е живеело със семейството си в [населено място], а от м.06.2019 г. живее на семейни начала с П. П., в семейния апартамент на родителите си в гр. Провадия. Първоинстанционният съд е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като са налични предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Според съда, с РА правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 23 лв., ведно със законната лихва в размер на 7.20 лв., за 2019 г. в размер на 472 лв. и законна лихва в размер на 99.78 лв. и за 2020 г. в размер на 339 лв., ведно със законна лихва в размер на 37.29 лв. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че за 2018 г. в РА законосъобразно е формирана годишна данъчна основа в размер на 743.20 лв., включваща данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, декларирана с ГДД, в размер на 508.50 лв. и данъчна основа по чл. 122 ДОПК в размер на 234.70 лв. (получени парични средства чрез системите за бързи разплащания Western Union), представляваща други доходи по см. на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Определен е дължим данък в размер на 74.32 лв., като е взето предвид, че ревизираното лице е внесло сума в размер на 50.85 лв. по ГДД и с РА е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 23 лв. и съответна лихва за забава в размер на 7.20 лв. Установените приходи на ревизиранито лице за 2019 г. са в размер на 1 110.80 лв., установените разходи за периода са в размер на 5 652.59 лв., наличните парични средства в края на периода 0.00 лв, поради което е установено превишение на разходите в годишен аспект в размер на 4 541.79 лв. Споделен е изводът на приходния орган, че годишната данъчна основа е в размер на 4 727.59 лв., в т.ч. 4 541.79 лв. - несъответствие между извършените разходи и установените приходи и 185.80 лв. (получени парични средства чрез системите за бързи разплащания Western Union) - други доходи по см. на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Съдът е приел, че правилно е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 472 лв. и съответна лихва за забава в размер на 99.78 лв. За 2020 г., са установени приходи в размер на 5 108.50 лв., разходи в размер на 8 318.96 лв. и е установено превишение на разходите в годишен аспект в размер на 3 390.46 лв. Годишната данъчна основа е в размер на 3 390.46 лв., представляваща несъответствие между извършените разходи и установените приходи. Съдът е приел, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ правилно е определен в размер на 339 лв., ведно със лихва за забава в размер на 37.29 лв. Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2019 г . (в размер на 0.00 лв., тъй като данъчната основа е формирана като установените приходи от търговска дейност в размер на 50 лв. са намалени със здравноосигурителните вноски за сметка на лицето в размер на 1 419.86 лв.) и 2020 г. (данъчната основа в размер на 3 073.54 лв. е формирана като установените приходи от търговска дейност в размер на 5 108.50 лв. са намалени със здравноосигурителните вноски за сметка на лицето, в размер на 2 034.96 лв. и е определен дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 461.03 лв. и лихва в размер на 42.90 лв.). При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122-124 ДОПК за 2019 г. и за 2020 г. приходите са определени на база извършени продажби, по които плащането е получено с наложен платеж и пощенски паричен превод чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД. Установен е размер на получените доходи/ приходи от извършваната дейност през 2019 г. в размер на 50 лв. и през 2020 г. в размер на 5 108.50 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА в тази част, първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ и е приел, че К. е осъществявал търговска дейност, в резултат на което е получил доходи от извършените продажби на множество разнообразни стоки (сувенири, монети, книги, бижута, часовници). По делото е установено, че за ревизирания период, изпратените от К. пратки са 80 броя, а заплащането от клиентите е събирано от куриерите като наложен платеж или пощенски паричен превод и е изплащано в брой на посочения получател в офисите на куриерските доставчици в гр. Провадия. Получаването на наложените платежи е потвърдено и от самото ревизиранио лице в дадените от него обяснения. Съдът е споделил извода на приходните органи, че ревизираното лице е укрило приходи, които е следвало да бъдат декларирани чрез подаване на ГДД по чл. 50, каквито не са били подадени от лицето. Съдът не е кредитирал заключението по ССЕ в частта по т. 10, в която вещото лице е посочило, че може да се приеме, че ревизираното лице упражнява свободна професия по смисъла на §1, т.29 от ДР на ДОПК. В тази насока съдът е приел, че К. системно и целенасочено е развивал дейност по продажба на вещи с цел реализиране на доход, поради което е квалифицирал извършваната дейност като стопанска и е направил извод, че след като ревизираното лице е действал като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 ТЗ, получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Съдът не е кредитирал и т. 11 от заключението по ССЕ, относно размера на разходите, заплатени от жалбоподателя, направени през ревизирания период за изпращане на стоките, тъй като не са представени доказателства в тази насока. С оглед на направените изводи, РА е приет за законосъобразен и по отношение на дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО, за фонд ДЗПО и за ЗОВ, тъй като К. е извършвал трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл.124а ДОПК ревизиранното лице дължи осигурителни вноски като ЕТ. Решението е правилно. Касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и законосъобразни. Доказателствената тежест, която носят страните в случаите когато ревизията е проведена по особения ред е правилно разпределена от съда. Ревизираното лице не е ангажирало в производството достатъчно доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване, установените с РА фактически констатации. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е законосъобразен по отношение на установените задължения за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за тези данъчни периоди е налице превишаване на разходите над приходите на задълженото лице. В тази насока не са представени никакви доказателства от ревизираното лице, които да опровергаят констатациите в РА. Мотивите на административния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което настоящият състав не следва да ги повтаря и препраща към тях. Решението е правилно и в частта, в която с РА са установени задължения на ревизираното лице по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, т.е. лицето е обложено с данък за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Основният спорен въпрос, поставен и с касационната жалба, е относно вида и характера на извършваната от ревизираното лице дейност през ревизирания период - осъществявана ли е от оспорващия независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си в установения по делото размер, който не е декларирал съгласно данъчното законодателство и който обуславя начисляването на допълнителните задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Относно получаването на тези средства в размерите, посочени в РД и РА, не се спори, което е установено в хода на ревизионното производство и от заключението на приетата по делото ССЕ. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не е извършвал търговска дейност и съдът неправилно не е кредитирал т. 10 и т. 11 от заключението по ССЕ. Правилно съдът е приел за законосъобразно установяването от приходните органи съществуване на приходи за ревизираните години от продажба чрез куриерски пратки на физически лица, на територията на страната, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж и парични преводи. Обосновани са изводите на съда, че ревизираното лице е осъществявало икономическа дейност, за която дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Доводите и възраженията, съдържащи се в касационната жалба са идентични с тези, обсъдени от административния съд. Ревизираното лице не е оспорило истинността на представените частни документи от куриерските дружества и не е твърдяло, че наложените платежи не са получени от него. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, правилно първоинстанционният съд е счел, че К. К. е извършвал фактически дейността по продажба на въпросните стоки с оглед представените от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД, АУКЦИОН БГ и АУКЦИОН БГ 2, доказателства, че именно той е получавал сумите във връзка с процесните продажби. Обосновано е прието, че с оглед характера на извършената ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 и сл. ДОПК се прилага правилото по чл. 124, ал. 2 ДОПК като фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Ето защо в доказателствена тежест на задълженото лице е било да докаже при условията на пълно доказване твърденията си относно вида и характера на получените от него средства. В резултат на извършваната дейност са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Предвид на това, че касаторът е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ, лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, съответно за тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО, като самоосигуряващо се лице. Относно осигурителните вноски ревизираното лице правилно е обложено като едноличен търговец по реда на чл. 122, ал. 2 вр чл. 124а ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в съответната редакция, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, и на основание чл. 5, ал. 2 КСО следва да внасят осигурителни вноски за своя сметка. На основание чл. 127, ал. 1, чл. 157 и чл. 158 КСО, за периодите на извършване на трудова дейност, ревизираното лице е задължено да прави и вноски за ДЗПО. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на административният съд са формирани при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, касаторът не е представил доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи. Въз основа на горните мотиви, касационната инстанция намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 869.73 лв. съобразно чл. 8, ал.1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл.221, л.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение