Решение № 12647 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 785/2020 г.

Решение № 12647 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 785/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Ц., Р. Ц., К. Ц. и А. Ц.- всички от [населено място], срещу Решение № 6519 от 04.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8410/2019 г. по описа на Административен съд – С. град. К. жалбоподатели твърдят неправилност на съдебното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени по тяхна жалба Заповед № РСЦ18-РД56-30/27.04.2018 г. на кмета на район"С."-СО като незаконосъобразна. Редовно призовани за съдебно заседание, от касационните жалбоподатели се явява лично само Н. Ц.. Всички касатори се представляват от адв. Дикова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същатаq съответно- неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, кметът на район"С." при СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез юриск. Дончева по делото е представен отговор на касационната жалба със становище за неоснователност на същата. Ответникът, ЕС на [жилищен адрес] вх. [...ход], [жк], редовно призован, се представлява от управителя Л. П., който оспорва касационната жалба и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, неблагоприятен за касаторите и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд –С. град е отхвърлил жалбата на Н. Ц., Р. Ц., К. Ц. и А. Ц.- всички от [населено място], против Заповед № РСЦ18-РД56-30/27.04.2018 г. на кмета на район"С."-СО, с която на жалбоподателите в качеството им на собственици на ап. [номер], вх. [...ход], бл. [номер] в[жк], [населено място] е наредено да осигурят свободен достъп до собствения им апартамент за период, посочен от управителя на ЕС и надлежно съобщен на всички етажни собственици по съответния ред, с цел извършване на ненеобходими СМР по подмяна на канализационните и ВиК инсталации в банята и тоалетната. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 54 а от Закона за управление на етажната собственост административен орган и в изискуемата от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържа всички предвидени в чл. 59 АПК реквизити, както и подробни мотиви за издаването му. Съдът е приел, че обжалваният акт е постановен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. С атакуваната заповед касационните жалбоподатели са задължени да осигурят достъп до притежавания от тях апартамент за извършване на необходимите строително-монтажни работи на общи части – елементи на канализационната и ВиК инсталация, преминаващи през банята и тоалетната на апартамента им, както и през засегнатите от теча апартаменти №[номер], №[номер] и №[номер]. Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях. Според приложимата в случая разпоредба на чл. 54 а, ал. 1 ЗУЕС, при прието решение от общото събрание на собствениците и/или на сдружението на собствениците за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 и отказ за осигуряване на достъп от страна на собственик до притежавания от него самостоятелен обект, кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед, с която задължава собственика да осигури необходимия достъп. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 12 ЗУЕС вменява задължение на собственика на самостоятелен обект в сграда- етажна собственост да осигури достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт или основно обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата. Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен по закон и в рамките на предоставената му компетентност административен орган и отговаря на всички изисквания за форма и мотивираност. Правилно съдът е приел, че при постановяване на обжалваната заповед са спазени всички изисквания на административнопроизводствените правила, обосноваващи нейната законосъобразност. Не могат да бъдат споделени нито едно от развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на допуснати при издаване на заповедта съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон- нито оплакванията за нелегитимност на избрания управител на ЕС, нито липсата на валиден констативен протокол, удостоверяващ непредоставянето на достъп поради обстоятелството, че същият не бил подписан от двама свидетели, нито допуснатата в мотивите на заповедта грешна дата на този протокол, която според касаторите водела до липса на фактическо основание за издаването й, нито оплакването за издаване на заповедта след посочения в закона едномесечен срок, който не бил инструктивен, а преклузивен. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло решаващия извод на АССГ за постановяване на административния акт в съответствие с административнопроизводствените правила, не намира за необходимо да приповтаря правните доводи на административния съд в тази посока и препраща към същите като мотиви на собственото си съдебно решение в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователни са и развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилната преценка, че заповедта на кмета на район "С." съответства на материалноправните разпоредби. Правилно АССГ е приел, че при издаването на административния акт са налице всички изискуеми по смисъла на чл. 54 а, ал. 1 от ЗУЕС материалноправни предпоставки -проведено е общо събрание на етажната собственост, на което с необходимото мнозинство е взето решение да се извърши ремонт чрез подмяна на камениновите тръби от канализационния щранг, както и ВиК тръбите, преминаващи през ап. [номер], ап. [номер], ап. [номер] и ап. [номер] от вх. [...ход] на [жилищен адрес] за фактическото осъществяване на който е необходимо касационните жалбоподатели да осигурят достъп до банята и тоалетната на собствения си апартамент №[номер]. При опит за извършване на оглед в апартамента на касаторите с цел проучване и проектиране на необходимите СМР, такъв достъп в ап. [номер] е отказан, видно от изготвения протокол № 5 от 03.12.2017 г., подписан не само от протоколчик и управител на ЕС, но и от двама собственици съгласно изискванията на чл. 54 а, ал. 2 от ЗУЕС. ВАС споделя изцяло развитите от АССГ доводи за това, че осигуряването на достъп за представителите на общината да извършат проверка в апартамента на касаторите след полученото уведомление за необходимост от постановяване на заповед по чл. 54 а от ЗУЕС, не се приравнява на осигуряване на достъп като елемент, изключващ едно от материалните изисквания за постановяване на такава заповед. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че, доколкото при първото посещение на представители на общината достъп до ап. [номер] не е осигурен /Констативен протокол от 06.02.2018 г. /, касаторите не следва да се позовават на издаване на заповедта извън срока по чл. 54 а, ал. 2 от ЗУЕС, доколкото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, касаторите нямат право на разноски, а ответниците не са заявили претенции за присъждане на такива, поради което съдебни разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,