Решение № 4393 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2010 г.

Решение № 4393 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Севен Хасан Кемал, чрез пълномощника му адв. Цонев, против решение № 1705/2.08.2010 г., постановено по адм. дело № 80/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 190420900024013/21.10.2009 г., потвърден с Решение № 741/18.12.2009 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Варна, с който на лицето е определен периода 1.09.2008 г. - 30.09.2008 г., през който е постигнат облагаем оборот за задължителна регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, както и Писмо на ИД на НАП № 91-00-114 от 18.04.2008 г., необосновано приемайки, че извършените от Кемал действия по никакъв начин не могат да се характеризират като такива, попадащи в законовите рамки на чл. 3 от ЗДДС, тъй като не е извършвал независима икономическа дейност: не е производител, търговец или лице, предоставящо услуги, а дейността, извършвана от него не осъществявана редовно, още по- малко по занятие срещу възнаграждение. По-нататък в жалбата се твърди, че положеният труд от Кемал и полученото от него възнаграждение не може да се тълкува като доставка на услуга, а като възнаграждение за положен труд. Сочи се също, че незаконосъобразно Актът е издаден на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, тъй като лицето не е подавало молба за регистрация по ЗДДС, което се явява самостоятелна предпоставка за отмяна на атакувания Акт. В жалбата се сочи още, че е допуснато и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е анализирал едностранчиво искането Акта да бъде отменен в частта относно периода, през който е постигнат облагаем оборот за задължителна регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, Севен Хасан Кемал моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 190420900024013/21.10.2009 г. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"- гр. Варна, не е взел становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Севен Хасан Кемал срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 190420900024013/21.10.2009 г., потвърден с Решение № 741/18.12.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Варна и жалбоподателят е осъден да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП сумата 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този акт съдът е разгледал двете противоположни становища на страните по делото, отнасящи се до правилното приложение на материалния закон и по-специално представляват ли получените и декларирани от Исмаил в годишната му данъчна декларация за 2008 г. доходи от земеделско производство и налице ли са съответно основанията за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС през процесните периоди. При изграждане на правните си изводи, съдът е формулирал основните спорни въпроси - дали извършената дейност има характер на независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, а ако е такава към кой момент е достигнат облагаемия оборот за задължителна регистрация и респективно е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС. Съдът е изложил обстойни съображения, мотивирал извода му, че дейността на Кемал като земеделски производител представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. В мотивите на оспореното решение съдът е преценил като неотносими доводите, че дейността няма редовен характер и не се извършва по занятие, доколкото преценката за системния характер и целта на дейността по чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗДДС следва да се приложи, когато извършваната дейност не попада изрично в обхвата на независимата икономическа дейност. Като неоснователни са преценени доводите, че дейността е инцидентна и еднократна, поради което и неподлежаща на облагане с ДДС, доколкото се касае за извършени комисионни услуги по изкупуване на селскостопанска продукция в договорени обеми и срещу възнаграждение в хода на продължителен период от време и в тази връзка е посочено, че може да се говори по- скоро за дейност със сезонен, а не с инцидентен характер. Административният съд е изложил и съображения досежно това, че правилно в хода на проверката по представени от жалбоподателя доказателства към ГДД по ЗДДФЛ за 2008 г. са установени датите на получаване на съответните плащания по договора за поръчка, според които лицето е достигнало облагаем оборот от повече от 50 000 лв. за периода от 1.09.2008 г. до 30.09.2008 г. с получаването на сумата 84 638.75 лв. по сметка за изплатени суми № 1 от 30.09.2008 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на оплакванията в касационната жалба против първоинстанционното решение, следва да бъде посочено, че те са едни и същи с оплакванията, които са развити в жалбите по административното и съдебното обжалване на акта, т. е. същите са разгледани и от решаващия орган и от първоинстанционния съд. Доколкото в случая се прави оплакване по отношение на изводите на административния съд, те следва да бъдат разгледани и от настоящата инстанция. Оплакванията са неоснователни. По делото няма спор за фактическата обстановка и същата е установена правилно от административния съд. Правилно е установено от съда, че по своята същност спорът между страните е изцяло правен и се свежда до два основни спорни момента. Първият от тях е представлява ли извършваната дейност "независима икономическа дейност" по смисъла на ЗДДС, а вторият - към кой момент следва да се приеме, че е достигнат облагаем оборот за задължителна регистрация. Настоящият състав на съда споделя становището на първоинстанционния съд за това, че предвид дефиницията, дадена в чл. 3, ал. 2 ЗДДС на "независима икономическа дейност" безспорно извършваното от Кемал изкупуване на селскостопанска продукция (тиквено семе тип "дамски нокът") от населението от североизточна България от името и за сметка на "АБВ плюс" ЕООД по сключен договор за поръчка от 1.09.2008 г. за периода 1.09.2008 г. до 31.12.2008 г. попада в обхвата на посочената дефиниция. Според съдържанието на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на селското стопанство. Извършените сделки по безспорен и категоричен начин доказват, че лицето е извършвало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС, поради което е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. Налице са повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход. Видно от разпоредбата на чл. 3 ЗДДС за да бъде данъчно задължено едно лице е достатъчно да осъществява независимата икономическа дейност, без оглед резултатите от нея. Както правилно е приел и първостепенният съд, в случая данъчнозадълженото лице е осъществявало такава дейност по занятие, понеже не може да се възприеме противното при броя сделки, като последните не се задоволяват лични нужди, осъществявани са системно и съответно са източник на доходи. Не могат да бъдат споделени и оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на съда досежно релевантния момент на достигане на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. От събраните по делото доказателства административният съд безспорно е установил, че за последните 12 последователни месеца преди проверката на органа по приходите, лицето е реализирало облагаем оборот по ЗДДС в размер на 239 559.20 лв., представляващ сумата от получените възнаграждения по договора за поръчка, по който касаторът е изпълнител. Облагаемият оборот е установен от представените по делото разписки за получени плащания като възнаграждение за изпълнението на договора от 1.09.2008 г., от датите на които се установява периода и получените суми от продажната цена. Достигането на облагаемия оборот по ЗДДС за последните 12 последователни месеца преди данъчната проверка от осъществяваната от него дейност - изкупуване на тиквено семе, го задължава да се регистрира по ЗДДС, което той не е направил, поради което са налице предпоставките за служебна регистрация по ЗДДС на лицето, съобразно разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС. Не се споделят от настоящата инстанция и оплакванията в жалбата, че съдът неправилно е мотивирал изводите си, извършвайки правен анализ на института "търговско представителство", обективирано в чл. 32, ал. 2 ТЗ. Първоинстанционният съд изобщо не се е позовал на цитираната разпоредба и решаващите му изводи не са основани на нея. Като е разрешил спора по същество в горепосочения смисъл, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,