Решение № 3699 от 6.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Бояр Инвест" ЕООД срещу решение 4394/28.06.2021г., постановено по адм. дело 1329/2021г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-22220519005474-091-001/20.07.2020 г., издаден от Ф. Йоневска - орган, възложил ревизията, и Т. Вуканина - ръководител на ревизията, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни период м. 05, м. 06 и м. 07.2019 г. в размер на 27 919,47 лв. по фактури, издадени от Структурни Технологии ЕООД, [ЕИК] и са определени лихви за забава в размер на 1191.07 лева, изменен с решение 1791 от 25.11.2020 г., постановено при условията на чл. 156, ал. 6 от ДОПК от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна политика /ОДОП7 гр. София при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Дечева, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Обжалван е ревизионен акт Р-22220519005474-091-001/20.07.2020 г., издаден от Ф. Йоневска - орган, възложил ревизията, и Т. Вуканина - ръководител на ревизията, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни период м. 05, м. 06 и м. 07.2019 г. в размер на 27 919,47 лв. по фактури, издадени от Структурни Технологии ЕООД, [ЕИК] и са определени лихви за забава в размер на 1191.07 лева, изменен с решение 1791 от 25.11.2020 г., постановено при условията на чл. 156, ал. 6 от ДОПК от директора на дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна политика /ОДОП7 гр. София при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/.

Ревизиращите органи, за да откажат право на приспадане на данъчен кредит са извели заключение за липса на доказателства за реално извършване на доставки услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС по гореописаните фактури издадени от доставчика Структурни технологии ЕООД за периода м. 05, м. 06 и м. 07.2019 г.

Неоснователни са изводите на органите по приходите, че са налице редица спорни моменти и разминавания в отношенията между ревизираното лице и доставчикът му, които да обосноват реалност на извършените услуги, предмет на процесиите фактури. Със събраните в хода на съдебното дирене доказателства от първата инстанция и новопредставените пред настоящата инстанция, се доказва изпълнението на посредническите услуги. Резултатът от тях е налице, а именно сключен е договор между "Бояр Инвест" ЕООД и неговия клиент "Арига Интернешънъл. От приетата по делото кореспонденция между служители на получателя на услугите, които касаят пряко извършените посреднически услуги се потвърждава, че дружеството "Структурни технологии" е посредничило от името на "Бояр Инвест" ЕООД със служител на дружеството "Арига Интернешънъл", че тези посреднически услуги са извършени успешно през 2015г. и 2016г. и служителя на дружеството "Арига Интернешънъл" - С. Фрайър е изготвил доклад и отчет към изпълнителния директор на това дружество.

Доказани са изцяло всички законоустановени условията за възникване и признаване правото на данъчен кредит (ЗДДС - Глава седма Данъчен кредит" ППЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета - Дял X Приспадане на данъка) за признаване правото на данъчен кредит:

• Доставчикът, неговия подизпълнител, както и получателят на доставките са регистрирани по чл. 94 от ЗДДС лица към датата на извършване на доставките, по които е приспаднат кредита (чл. 69, ал. 1 от ЗДДС);

• Получените от жалбоподателя услуги представляват облагаеми доставки, защото:

-същите представляват доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, извършени от данъчно задължено лице по ЗДДС;

-са с място на изпълнение на територията на страната (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС);

-не са сред изрично посочените като освободени в глава четвърта от ЗДДС;

• Получените услуги от жалбоподателя се използват за целите на извършваните от него последващи облагаеми доставки (чл. 69, ал. 1 от ЗДДС), по които е начислен данък;

• Жалбоподателят притежава данъчни документи-фактури, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114, които са издадени от доставчикът и в които данъкът е посочен на отделен ред, съобразно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС;

Не може да бъде игнорирано от националния съд, че СЕС приема, че правото на данъчен кредит подлежи на ограничаване само и единствено когато, въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба от страна на получателя (решение от 19 октомври 2017 г., Paper Consult, С-101/16, EU:C:2017:775, т. 43). Подобни обстоятелства нито се твърдят, нито има данни за тях по преписката. Напротив, всички участници по веригата от доставки - Бояр Инвест" ЕООД, Структурни технологии" ЕООД и Ман капитал" ООД добросъвестно са декларирали и разчели с бюджета всички свои задължения, произтичащи от ЗДДС.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски за двете инстанции на касационния жалбоподател е основателно. В полза на "Бояр Инвест" ЕООД следва да се присъди сумата от 8 528, 88 лв. разноски за касационното производство (в това число уговорено и платено адвокатско възнаграждение и държавна такса).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,