Решение № 9041 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3585/2012 г.
ВАСVI отделение25.06.2012 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Влади Асенов Цанков от гр. София срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 4.8. от протокол № 7/16.02.2012 г., с което Иво Василев Иванов е повишен в длъжност "следовател в НСлС". Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9041 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3585/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 3 и с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Влади Асенов Цанков, следовател в Следствен отдел при Софийска градска прокуратура срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 4.8. от протокол № 7/16.02.2012 г., с което Иво Василев Иванов, съдия в Районен съд - Перник, е повишен на основание чл. 160 от ЗСВ в длъжност "следовател в НСлС" без да е проведено гласуване за повишаване на жалбоподателя на същата длъжност поради попълване на местата. Изложени са оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се становище за липса на компетентност на ВСС да приема нормативни актове с позоваване на решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 194в от ЗСВ. Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, при действието на която е започнал конкурсът, е била издадена по делегация на обявената за противоконституционна законова разпоредба. Вместо да спре конкурса и да обяви нов, ВСС е продължил провеждането на вече започналия конкурс съобразно новоприетите Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. В проведеното на 26.04.2012 г. заседание жалбоподателят се е позовал и на допуснатите аритметични грешки при изчисляване на средните общи оценки в протоколите от класирането на участниците в конкурса, обуславящи нищожността на класирането. Общата оценка на жалбоподателя за притежаваните професионални качества е понижена от 5.25 на 5.15, а оценките на класираните кандидати на 9, 11, 13 и 14 място са повишени. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез пълномощника юрисконсулт Красимир Казаков, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Заинтересованата страна Иво Василев Иванов лично и чрез повереника си адв. Славова оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата на Влади Асенов Цанков срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 4.8. от протокол № 7/16.02.2012 г. е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Жалбоподателят е участвал в проведения конкурс за повишаване в длъжност "следовател" в НСлС, но не е бил назначен, което обосновава правния му интерес от търсената съдебна защита. Конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на 15 (петнадесет) щатни бройки "следовател" в Националната следствена служба е бил обявен от Висшия съдебен съвет с решение по т. 28.5. от протокол № 21 от заседанието на 16.06.2011 г. (обнародвано в Държавен вестник, бр. 50 от 1.07.2011 г., публикувано в Интернет страницата на ВСС и в един централен всекидневник). Жалбоподателят Цанков и заинтересованото лице Иванов са подали заявления и са били допуснати до участие в обявения конкурс. Поименният състав на конкурсните комисии е бил определен с решение на ВСС по т. 3.1. от протокол № 32/13.10.2011 г. Събеседването с кандидатите за повишаване в длъжност и за преместване на длъжност "следовател" в Националната следствена служба е проведено на 19 и 20 декември 2011 г., за което са съставени пълни стенографски протоколи, приложени към документите от конкурса. За класирането на участвалите в конкурса кандидати конкурсните комисии са изготвили протокол заедно с мотивирано становище, съгласно който на жалбоподателя Цанков е била поставена обща оценка за притежаваните професионални качества 5.15 при общ успех от държавните изпити 4.33, а на заинтересованата страна Иванов - 5.40 при общ успех от държавните изпити 3.50. С решения от 7.02.2012 г. Комисията по предложенията и атестирането след обсъждане на всички документи от конкурсната документация, вкл. становищата на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията, е предложила на ВСС да проведе гласуване по реда на класирането. С взетите решения по т. 4.1. - т. 4.15. от протокол № 7 от заседанието на 16.02.2012 г. ВСС след тайно гласуване е назначил на обявените 15 свободни щатни длъжности "следовател в НСлС" кандидатите, класирани от 1-во до 15-то място и с решение по т. 4.16. е прекратил гласуването поради попълване на местата. При преценка на валидността на оспореното решение по т. 4.3. от протокол № 7/16.02.2012 г. на ВСС се установява, че е издадено от материално компетентен орган, в предвидената писмена форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което доводите на жалбоподателя Цанков за нищожност се преценяват като неоснователни. Съгласно чл. 129 от Конституцията на Република България съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Уреденото в Закона за съдебната власт конкурсно производство за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт предвижда участието на помощни органи - конкурсна комисия, комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, комисия "Професионална етика и превенция на корупцията". Статутът и функциите на тези органи са разписани в чл. 188 - 193 от ЗСВ. На основание чл. 193, ал. 3 от същия закон процедурата приключва с акт на ВСС, на когото принадлежи компетентността за вземане на решенията. При спазване на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е приел решението за повишаване на Иво Василев Иванов в длъжност "следовател в НСлС" въз основа на мотивираното предложение, направено от комисията по предложенията и атестирането на основание ал. 2. Оспореното решение е издадено от ВСС в рамките на предоставените му компетенции с необходимото мнозинство и кворум. Твърдяните от на жалбоподателя аритметични грешки при изчисляване на средните оценки на класираните на 9, 11, 13 и 14 място участници в конкурса не са опорочили волеизявлението на кадровия орган за повишаване на заинтересованото лице Иво Иванов (класиран на 8-мо място), по отношение на което не се твърди погрешно изчисляване на общата оценка от 5.40. При корекция на общата оценка за притежаваните от жалбоподателя професионални качества ще се постигне увеличение от 5.15 на 5.25. Не намира подкрепа становището на жалбоподателя за липса на законова уредба за оценка на участниците в конкурсите за назначаване, повишаване и преместване на магистрати. В ЗСВ са предвидени два критерия, въз основа на които се определя резултата на всеки кандидат - оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания (чл. 192, ал. 1, изр. 2). Въз основа на резултатите по посочените критерии се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. С решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на Конституционния съд на Република България, влязло в сила на 29.11.2011 г. (ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г.), е обявена за противоконституционна нормата на чл. 194в от ЗСВ, предвиждаща редът за провеждане на конкурси и избор и за съставянето на конкурсните комисии да се определя с наредба на Висшия съдебен съвет. Решението на Конституционния съд има действие занапред, т. е. след като конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване на 15 щатни бройки "следовател" в НСлС вече е бил открит (ДВ, бр. 54/15.07.2011 г.). Налице е заварена процедура, започнала по Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт на ВСС. Изпълнението на конституционните правомощия на ВСС по чл. 130, ал. 6 от Конституцията на Република България е пряко свързано с успешното функциониране на съдебната власт и не би могло да бъде преустановено от съществуващи непълноти или несъвършенства в законовата уредба на конкурсното начало. На основание чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности се организират и провеждат от ВСС. Акцентът в решението на Конституционния съд, на което се позовава жалбоподателят, е поставен върху конституционното изискване критериите за атестиране и за кариерно развитие на магистратите да бъдат определени със закон. В решението е прието, че "Доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли с оглед прилагането им, ВСС може да извършва и външно нормотворчество, съобразено с Конституцията и Закона за съдебната власт, като приема правила, указания и методики, каквито впрочем актове той е издавал в миналото, а някои от тях продължава да издава и понастоящем." При съобразяване с мотивите на цитираното решение на Конституционния съд ВСС е издал Правила, приети с решение по протокол № 39 от 28.11.2011 г., изм. и доп. с решение по протокол № 1 от 12.01.2012 г., които детайлизират регламента за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт представляват вътрешен акт по смисъла на чл. 13 от АПК, който е бил надлежно приет и огласен от ВСС. Оспореното решение не е издадено въз основа на "обезсилен подзаконов нормативен акт", както счита жалбоподателят, а се основава на законов акт - разпоредбите на раздел IIа, глава девета от ЗСВ при спазване на критериите на чл. 192, ал. 1, изр. 2 за определяне индивидуалния резултат на всеки кандидат въз основа на оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания. Съставените протоколи от събеседванията с кандидатите гарантират прозрачността при оценяването на професионалните качества на всеки кандидат и осъществяването на контрол при допуснати очевидни грешки в класирането. В протоколите са отразени отделните оценки, поставени на кандидата от всеки чл. на комисията и общата оценка. От изготвения стенографски запис с поставените въпроси и дадените отговори от кандидатите се установява, че събеседването е било фокусирано върху практически въпроси във връзка с извършваните от следователя действия по прилагането на НК. и НПК. Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на фактически и правни основания за издаването му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на изрични мотиви в самия акт не съставлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото основанията за издаването му могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, които позволяват да бъде идентифицирана волята на органа относно упражненото публично субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му. Съображенията на ВСС се съдържат в предхождащата гласуването документация - решения, становища и предложения на комисиите. След като оспореният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт. (В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Обстоятелството, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" е извършила преценка за притежаваните нравствени качества съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗСВ само от първите трима кандидати по поредността на класирането, а не от първите трима кандидати за съответната длъжност, не се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като именно кандидатите, за които е дадено становище, са назначени на конкурсната длъжност "следовател" в НСлС. Не е извършено назначаване на кандидат, за когото не е дадено становище от комисията "Професионална етика и превенция на корупцията". Представените извлечения от протокол № 4 от проведено на 30.01.2012 г. заседание на същата комисия са надлежно заверени. Заверени са и становищата за отделните кандидати, дадени от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи. С подписи на съответните длъжности лица се оформят протоколите за взетите решения и становища, но не и направените след това за целите на оспорването извлечения. При спазване на принципа на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е приел решението по т. 4.8. от протокол № 7/16.02.2012 г. за повишаване на Иво Василев Иванов, съдия в Районен съд - Перник, в длъжност "следовател" в НСлС по поредността на класирането до попълване на местата. Назначеният магистрат е с по-висока обща оценка, която не е оспорена от жалбоподателя и видно от представените единни формуляри за атестиране - с по-дълъг юридически стаж. С оглед на горните фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет по т. 4.8. от протокол № 7/16.02.2012 г. е взето от компетентния орган при спазване на предвидената от закона процедура и на материалния закон. Не се установяват основания по чл. 146 от АПК за отмяната му, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 187, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,