Решение № 13012 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2018 г.

Решение № 13012 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2018 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационната жалба на С. Б. – младши експерт в РУ – гр. К. при ОД на МВР - К., против Решение № 286/04.10.2018 г., постановено по адм. дело № 353/2018 г. по описа на Административен съд – К., с което е отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 1947 зз-345/11.09.2018 г., издадена от С. Б. – мл. експерт при РУ – К. при ОД на МВР – гр. К., за задържане на А. Апти, [населено място], за срок до 24 часа. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и отхвърляне на подадената жалба против заповедта. Ответникът по касационната жалба – А. Апти, чрез процесуалния си представител съгласно подадения отговор оспорва касационната жалба, като счита решението на Административния съд за правилно и законосъобразно и настоява за оставянето му в сила. Претендира сторените съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) Административен съд – К. е отменил по жалба на А. Апти Заповед рег. № 1947 зз-345 от 11 септември 2018 г., издадена от полицейски орган – младши експерт при РУ– К. при ОД на МВР – Кърджали С. Б., с която А. Апти е задържан за срок до 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, но при липсата на фактическо основание на приложимия материален закон по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, който предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Приема се от съда, че от събраните доказателства не се установява наличието на данни за извършено от Апти престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, както и че е нарушен чл. 6, ал. 2 от АПК и и не е съобразена целта на закона поради липсата на данни, за необходимостта от предприетата мярка и такива, че лицето може да се укрие или да препятства с действията си разследването. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая, преценявайки събраните доказателства, съдът е извел неправилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на данни за извършено престъпление от страна на Апти, който се опровергава от писмените доказателства, представени в съдебното производство. По делото се установява, че ответникът по касация А. Апти е задържан за срок до 24 часа на 11 септември 2018 г. във връзка със ЗМ № 589 от 11.09.2018 г. по описа на РУ - К. за това, че на 11 септември 2018 г. в гр. К., около 12, 20 часа пред "Паспортна служба" извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, съпроводено със съпротива на орган на властта, изпълняващ задължения по ООР – престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. В докладна записка от мл. инспектор в група Опазване на обществения ред /ООР/ при РУ – К., Г. Б., съставена на 11 септември 2018 г., приобщена по делото като част от административната преписка по издаването на акта, се сочи, че мл. инспектор за времето от 07. 00 часа до 19. 00 часа на 11.09.2018 г. е изпълнявал задълженията си на пост № 6 "БДС" – гр. К., като около 12, 00 часа пред вх...да на "Паспортна служба" е установил две лица – мъж и жена, на които е разпоредил да не стоят пред вх...да, а да се наредят на опашката за подаване на документи, тъй като са пречили на преминаването. Последните са отказали категорично да изпълнят така даденото им разпореждане, както и повторното такова. Полицейският орган е въвел мъжа в сградата, с цел съставяне на писмено предупреждение и снемане на самоличността, при което последвалата ги жена е започнала да обижда мл. инспектор Босев. След излизането от сградата мъжът започнал да рита и удря с юмруци колоната пред нея, като отправял и закани към мл. инспектор Босев с думите "Ела да се бием, сваляй униформата и ела да се бием", крещял на няколко пъти "ще те пребия". С тези си действия мъжът и жената са пречили на мл. инспектор да изпълнява задълженията си, уведомен е ОДЧ и на място е пристигнал дежурен автопатрул. На случилото се е имало множество свидетели, непосредствено възприели отразеното в докладната записка, от които са снети и писмени обяснения на същата дата /също част от приобщената към делото административна преписка/, които потвърждават изложените факти относно дадените устни разпореждания, неподчинението, осъщественото от мъжа "заяждане" с полицейския служител и "викане" /така обясненията на л. 24 на Х. И./, "заканване", приканване да си свали униформата и "да не се прави на нещо в тази униформа" /така обяснения на л. 27/, "крещене" на полицейския служител /в този смисъл обясненията на л. 27/, което грубо отношение е възмутило силно присъстващите. От обясненията на ответника, дадени в съдебно заседание, е установено, че същият е снел обясненията на свидетелите на място в Паспортна служба, а ответникът по касация заварил и "установил" в РУ – К., като същият заедно със жената /негова майка/ са били "поканени" там за изясняване на случая. Именно въз основа на тези данни – възприети като такива за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, ответникът по касация е и задържан с процесната заповед за срок от 24 часа. С оглед на така установените факти, първоинстанционният съд неправилно е приел, че в преписката по издаване на административния акт няма никакви данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК от страна на А. Апти. Ответникът по касация А. Апти е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, като в акта са посочени фактическото и правно основание за задържането му. Разяснени са правата и е спазена административната процедура при задържането му. Правомощието по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР се упражнява от полицейския орган при наличие на посочените материалноправни условия. Предпоставка за 24-часовото задържане в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова, както и същата безспорно следва да бъде прилагана единствено и само с оглед постигане целите на закона и при съобразяване основните принципи на правото, залегнали включително и в АПК. Съгласно константната съдебна практика понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по чл. 207, ал. 1 от НПК са с различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу конкретно лице или срещу неизвестен извършител. За разлика при прилагането на принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление от конкретното лице или съпричастие от негова страна при извършване на деянието. В тази връзка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, за извършено престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В оспорената заповед е посочено наличието на данни за извършване на общественоопасно деяние, което осъществява състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, които факти се установяват и от събраните по делото доказателства. Или в обобщение неправилно и в противоречие със закона първоинстанционният съд е обосновал извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от НК за издаването на процесния акт. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган, като изводът на административния съд за противното е неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията, каквито действия безспорно са предприети в конкретната хипотеза, в който смисъл така наложената мярка не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона. Заповедта не противоречи и на целите на закона за защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касационния жалбоподател в този смисъл са основателни. Предвид горното, оспореното решение се явява валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон, и следва за бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на А. Апти срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Разноски по делото не се претендират от касатора, поради което, съдът не дължи произнасяне по тях. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,