Решение № 16386 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 692/2013 г.

Решение № 16386 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 692/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джихан Карадаш, гражданин на Турция срещу решение № 6549 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 10092/2012 г. по описа на Административен съд - София - град с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 658 от 12.09.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касатора поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при Министерски съвет на Република България, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, срещу решение 658 от 12.09.2012 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателя е турски гражданин с етническа принадлежност кюрд, осъден с влязла в сила присъда от турския наказателен съд на лишаване от свобода, за извършено престъпление против живота и здравето на хората. Той и членовете на семейството му не са членове на политическа партия. В интервюто на чужденеца от 01.06.2012 г. същият е заявил, че бил наклеветен за извършване на терористичен акт и осъден на лишаване от свобода, като до осъждането е живял в дома си. Казал е, че е човек на изкуството и е известен певец в гр. Диярбекир. Било му е наложено ограничение да не пее на кюрдски език на обществени места. Сочи, че е напуснал Турция и конкретният повод бил, за да не изтърпи наказанието лишаване от свобода. Поддържа, че не е участвал в хвърлянето на коктейл "Молотов", но пред съда се е признал за виновен, защото бил уплашен. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ, за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Приел, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец тъй като не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на неговите основни права. Съдът е приел, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Изводът за законосъобразно прилагане на нормата на чл. 9 ЗУБ е обоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. В случая чужденецът не е имал проблеми с властите в Турция, тъй като както сам той сочи от издаването на присъдата му през месец април 2011 г. до напускането на страната през месец декември 2011 г., той е живял в домът си и не е бил обезпокояван от никой. Преценил, че събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията на чужденеца и че напускането на Турция не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице по смисъла на ЗУБ. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Турция създава опасност за живота и здравето му. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че бежанската история на касационния жалбоподател не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина която сочи касационния жалбоподател за напускане на страната си по произход е свързана със страха от изтърпяване на присъдата му, защото е осъден за извършен терористичен акт. Иска да остане в България, защото ако се върне в Турция има опасност за живота му. В България има приятелка, професия и иска да продължи живота си тук. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. Причините сочени от него в проведените интервюта не водят до извод за основателност на претенцията по причини визирани в нормата на закона. Последния няма причини да не живее в Турция, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. От проведените интервюта става ясно, че той не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация. В интервютата и в подадената жалба, касационният жалбоподател не прави твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция в страната си по произход Турция. Осъждането му за деянието което сочи е за криминално престъпление, а не по политически причини и не може бъде основание за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на турския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Турция достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Първоинстанционният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че обстоятелствата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не са налице за чужденеца, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,