Решение № 115 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2013 г.

Решение № 115 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 812/2.04.2013 г., постановено по адм. дело № 3675/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 181201444/28.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 604/21.09.2012 г. на директора на същата дирекция за определени данъчни задължения на "Керос България" ЕАД - гр. Русе по ЗДДС за данъчни периоди на месеците февруари, март, април, май, юли и август 2009 г. в размер на 12 609,40 лв. и лихви - 1 881,01 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил подробни оплаквания за неправилна преценка на доказателствата, от които се установявало, че доставчикът ЕТ "Еми-М98-Мартин Николов" не е развивал дейност, не е декларирал доходи, няма регистриран касов апарат, няма и търговски обект, от който да развива дейност. Касаторът се оплаква, че съдът не е извършил какъвто и да било анализ на представените от "Керос България" ЕАД доказателства, вкл. и на акт, обр. 19, който не е подписан от възложителя по договора. В касационната жалба се твърди, че съдът не се е произнесъл и по оспорването за липса на техническа обезпеченост на едноличния търговец, както и на квалифициран персонал, няма и осчетоводяване на доставките, като в този смисъл сочи практика на ВАС по адм. дела № 1492/2012 г., № 5198/2012 г. и № 8842/2012 г. Позовава се и на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на делото, с което жалбата на "Керос България" ЕАД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена, както и иска и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба "Керос България" ЕАД - гр. Русе в депозирания по делото писмен отговор и писмена молба с характер на писмена защита я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 181201444/28.05.2012 г. за определени данъчни задължения на "Керос България" ЕАД - гр. Русе по ЗДДС за данъчни периоди на месеците февруари, март, април, май, юли и август 2009 г. в размер на 12 609,40 лв. и лихви - 1 881,01 лв., първоинстанционният съд е приел, че дружеството законосъобразно е упражнило право на данъчен кредит по доставките от ЕТ "Еми-М98-Мартин Николов" с предмет: "изработка и монтаж", "изработка ограда", "изработка и монтаж на метални врати" и "извършен монтаж". Според съда по делото не било спорно, че въпросната ограда съществува, както и че е установено, че тя е изработена и монтирана от издателя на процесните фактури ЕТ "Еми-М98-Мартин Николов". Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза по делото, която е установила осчетоводяването на фактурите и при получателя и при доставчика. Според съда от представените по делото ревизионен доклад и ревизионен акт на доставчика се установява, че приходните органи макар да са извършили ревизията по реда на чл. 122 ДОПК са приели, че едноличният търговец е извършил всички дейности и услуги по процесните фактури, издадени на "Керос България" ЕАД. Съдът е приел за необосновани констатациите на приходните органи, че правото на данъчен кредит на "Керос България" ЕАД не се дължи поради неустановяване обезпечеността на доставчика - материална, техническа и кадрова. Въз основа на това съдът е приел, че незаконосъобразно правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като от представените доказателства и съдебно-счетоводната експертиза е установено реалното извършване на доставките. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните по делото се свежда до това налице ли е реално осъществяване на фактурираните услуги от ЕТ " Еми-М98-Мартин Николов" на "Керос България" ЕАД. Не се спори по делото, че страните по процесните фактури са сключили договор от 12.12.2008 г. и анекс към него от 9.03.2009 г. за изработка, както и за доставка и монтаж на метални колове и оградна мрежа и плъзгащи врати с автоматика. Първоинстанционният съд правилно е установил, че с ревизионния акт приходните органи не са оспорили съществуването на ограда, а само, че нейното изпълнение не е извършено от ЕТ " Еми-М98-Мартин Николов". В тази връзка съдът се е позовал на представените още в хода на ревизията актове, обр. 19, от които се установява по какъв начин е изпълнена доставката по договора от 12.12.2008 г. Правилно съдът се е позовал и на представените РА № 180100826/17.05.2010 г. и ревизионен доклад № 1000826/31.03.2010 г. на доставчика ЕТ "Еми-М98-Мартин Николов", тъй като в тях се съдържат изрични констатации на приходните органи относно процесните доставки. На стр. 25 от ревизионния доклад приходните органи са констатирали, че ЕТ " Еми-М98-Мартин Николов" и "Керос България" ЕАД са сключили договор и анекс към него, описани по-горе за изработка и доставка на ограда, като при извършване ревизията на доставчика - едноличен търговец са представени актове, обр. 19, подробно описани в ревизионния доклад. Освен това констатирано е в същия ревизионен доклад на доставчика, че през периода от месец януари до месец юли 2009 г. предприятието на едноличния търговец е работило основно по договора от 12.12.2008 г. с "Керос България" ЕАД, както и че за същия период едноличният търговец е произвел и реализирал продукция - метални изделия и конструкции. Наред с това в ревизионния доклад на доставчика изрично е посочено, че същият притежава кадрова обезпеченост за извършването на доставката. Тези констатации, съотнесени към установеното по делото, правилно са обусловили първоинстанционният съд да направи законосъобразния извод, че договореното от 12.12.2008 г. е изпълнено и издадените фактури, по които "Керос България" ЕАД е упражнил правото си на данъчен кредит обективират реално извършени доставки, поради което не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от данъчен кредит. Всички тези обстоятелства са потвърдени и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от първоинстанционния съд и неоспорена от приходната администрация. Оплакванията в касационната жалба относно ненамирането на доставчика и невъзможността да се провери в цялост счетоводството му, е неоснователно и този факт не може да попречи на получателя по фактурите да упражни правото си на данъчен кредит, след като е установено, включително и в ревизионния акт и доклад на доставчика, че договореностите от 12.12.2008 г. са изпълнени. Липсата на проектна и техническа документация в процесния случай е без значение, след като приходните органи при ревизията на доставчика не са оспорили реалността по изпълнението на договора с "Керос България" ЕАД. Неоснователно е и оспорването на кадровата обезпеченост на доставчика, след като отново при ревизията на същия е посочено, че е имал назначени работници. Заплащането или не на осигуровки на тези работници, не може да попречи на получателя по доставките да упражни правото си на данъчен кредит, тъй като този факт не рефлектира върху това негово право Относно неподписването от двете страни по договора на представената оферта не я прави неистинска или неавтентична, тъй като сключването впоследствие на договора от 12.12.2008 г. означава, че възложителят се е съгласил с така предложената му оферта. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Ответникът по касационната жалба не е направил изрично искане за присъждане на разноски и затова такива не се присъждат за настоящето касационно производство, предвид изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,