Решение № 3831 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2019 г.

Решение № 3831 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 65 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания /АХУ/, против Решение № 2824/24.04.2019 г., постановено по адм. д. № 2608/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е обявена нищожността на Заповед № 0023-0244/18.01.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ, с която е наредено в Регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия да бъдат заличени предлаганите ортопедични обувки от списъците с медицински изделия на търговците на дребно, във връзка с промяна на нормативната уредба, уреждаща производството и предоставянето им. Касаторът поддържа, че постановеното решение е необосновано- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради обстоятелството, че административният съд неправилно е приел, че оспорваната заповед представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Твърди, че актът се отнася до определяем кръг лица, вписани в публичния регистър на АХУ, сред които е и жалбоподателят "Годас" ЕООД. Поддържа тезата, че оспорваната заповед е издадена след извършените промени на Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ (отм.); , дължащи се на множество жалби от хора с увреждания и обществено недоволство, провокирано от съмнения за източване на обществен ресурс. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена процесната заповед. Претендира разноски. Ответникът- "Годас" ЕООД, чрез адв. Цанкова, оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на атакуваното решение на административния съд със законните последици. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Така постановеното решение е недопустимо. За да постанови атакуваното решение, Административен съд - София-град е приел, че обжалваната заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, доколкото засяга неопределен, но определяем кръг лица - търговци на дребно, предлагащи ортопедични обувки. С обжалваното решение първоинстанционният съд, по жалба на "Годас" ЕООД е обявил нищожността на Заповед № 0023-0244/18.01.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, приемайки, че същата е издадена от административен орган, който, към момента на издаването й, не е разполагал с компетентност да издава административни актове с такъв характер и действие- общи административни актове и при неспазване на задължителните изисквания относно производството по издаване на общ административен акт, регламентирани в Дял втори, Глава пета, Раздел ІІ на АПК. Настоящият касационен състав намира, че така оспорената заповед не е общ административен акт. По своя характер и правна същност тя не попада в обхвата на актовете, подлежащи на оспорване по реда на АПК. При издаването й, обстоятелство, което е отбелязано и от първоинстанционния съд, не е спазена процедурата по уведомяване, защото не се касае за общ административен акт, за индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК или за акт по чл. 75 АПК, а за вътрешноведомствен акт. Тези актове, по силата на предвиденото в чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, са изключени от възможността за оспорване по АПК. Изключението от цитираното правило е само когато с вътрешноведомствените актове се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Процесният акт не засяга права и законни интереси на жалбоподателя, тъй като с него, в изпълнение на чл. 35г от ЗИХУ (отм.); от Регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, се заличават от списъците с медицински изделия на търговците на дребно предлаганите ортопедични обувки. Заповедта гарантира спазването на утвърдените правила в чл. 10 д от Наредбата (отм.); , освен прилагането на относимите документи, изброени в чл. 35, ал. 4 от ЗИХУ (отм.); , както и произвеждането на медицински изделия по индивидуална поръчка, съгласно изискванията на Закона за медицинските изделия. Тя е приета в съответствие с принципа за последователност и предвидимост, прокламиран в чл. 13 от АПК. Обжалваната заповед е издадена от изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания, в чиито правомощия е, съгл. чл. 5, ал. 1, т 8. от Устройствения правилник на АХУ (в редакцията от 20.03.2015 г., ДВ, бр. 21), да организира дейностите по регистрация на лицата, предоставящи помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и контрол върху дейността им, т. е. издадена е от компетентен орган. Изготвената заповед е съобразена с посочения в чл. 13 от АПК основен принцип в дейността на административните органи- последователност и предвидимост, изразяващ се в своевременно отразяване в Регистъра на извършената нормативна промяна и постигане на целите в закона. Заповедта е предназначена за определени служители в Агенцията за хората с увреждания, а именно: на главния експерт в Дирекция "АПФИО" за сведение и изпълнение, и на главния секретар- за контрол по изпълнението й. В подкрепа на извода, че оспорената заповед не е общ административен акт е и нормативно установената дефиниция за общ административен акт в чл. 65 от АПК, където е посочено, че "общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове". Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, а в уведомяването по ал. 1 се включват и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Изрично в чл. 66, ал. 3 от АПК е посочено, че уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър - вносител на акта. По силата на обратния аргумент, оспорената пред съда заповед не отговаря на изискванията на чл. 65 и сл. от АПК. Първоинстанционният съд не е отчел, че съдържащата се в преписката по делото Заповед № 0023/2043/04.04.2018 г. на изп. директор на АХУ, за разлика от оспорваната, има конкретен адресат, с нея непосредствено се засягат права и законни интереси и е акт, който жалбоподателят "Годас" ЕООД е в правото си да обжалва, тъй като същият попада в обхвата на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс. От гореизложеното следва, че оспорената заповед е акт, който не подлежи на съдебно оспорване и това прави оспорването процесуално недопустимо, съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. В конкретния случай, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено. Настоящият състав не се произнася по наведените касационни основания поради недопустимостта на съдебното решение. При този изход на спора не следва да се присъждат и разноски за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,