Решение № 2391 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15664/2011 г.
ВАСПетчленен състав17.02.2012 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11922 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 6865/2011 г. по описа на Върховния административен съд - IV отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2391 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15664/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на КЗК, подадена чрез процесуален представител Мария Ботева, против решение № 11922 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 6865/2011 г. по описа на Върховния административен съд - IV отделение. С обжалваното решение е отменено решение № 492 от 14.04.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията с което на "Петрол "АД на осн. чл. 100, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗЗК му е наложена имуществена санкция в размер на 12000 лева и е определен тридневен срок за изпълнение на задължението за съдействие чрез представяне в КЗК на поисканите доказателства по преписка КЗК - 242/2011 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло първоинстанционната жалба и да се остави в сила решението на КЗК като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е уважил жалбата на "Петрол" АД против решение № 11922 от 27.09.2011 г. по преписка № КЗК-242/2011 г. на КЗК с което на дружеството на осн. чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК му е наложена имуществена санкция в размер на 12000 лева и е определен тридневен срок за изпълнение на задължението за съдействие чрез представяне в КЗК на поисканите доказателства по преписка. За да постанови този правен резултат, съдът е приел следното: Основното производство пред КЗК по преписка № 250 от 09.03.2011 г. е за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. За изясняване на фактическата обстановка КЗК с писмо с изх. № ИПИ-430/250 от 22.03.2011 г. е поискала от "Петрол" АД като търговско дружество, участващо на пазара, обект на секторен анализ, информация подробно описана и конкретизирана в 22 точки и фиксиран период от началото на 2009 г. до датата на отправеното искане. Изрично от комисията е посочено необходимостта исканата информация да бъде надлежно заверена с подпис и печат и изпратена на хартиен и електронен носител. По отношение на документите на чужд език е посочено да бъдат придружени с надлежно заверен превод на български език. За изготвяне на информацията Комисията е предоставила на предприятието тридневен срок за нейното представяне, считано от получаване на писмото. Същото е изпратено по факса и получено на 23.03.2011 г., сряда в 11,32 часа. На 28.03.2011 г. пълномощник на дружеството е депозирал в комисията отговор на писменото искане, където е посочено, че се касае огромен обем от информация, която дружеството не е в състояние да изготви в определения тридневен срок и е поискана удължаване на срока с един месец. Комисията не е изпратила изричен отговор на това искане, поради и което "Петрол" АД е приело това за мълчаливо съгласие от страна на органа за продължаване на срока и е предоставило информацията на 15.04.2011 г. Един ден по рано - на 14.04.2011 г. КЗК е счела, че по отношение на дружеството е налице неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 4, т. е. изтекъл "разумен допълнителен срок", през който е изчакала информацията и не я е получила. В резултат на осн. чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК е наложила на дружеството имуществена санкция в размер на 12000 лева и е определила нов 3-дневен срок за изпълнение задължението за съдействие. Тричленният състав на ВАС е приел, че така постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. КЗК е специализиран държавен орган, определен да осигурява защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. В рамките на компетентността й е включено изричното правомощие по чл. 8, ал. 1 от ЗЗК да извършва секторни анализи на конкурентната среда и в изпълнение на това правомощие е образувано процесното производство. Един от основните начини за събиране на необходимата информация от страна на Комисията е изисканото съдействие за предоставяне на информация. Поради това в закона изрично е формулирано задължение за насрещните лица в две насоки: - да предоставят исканата информация в определения срок и информацията да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща. Неизпълнението на което и да било от двете задължения е основание за налагане имуществена санкция по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК. В закона не е изрично регламентиран срока за предоставяне на информацията поради и което определянето му е предоставено на КЗК. Данните по делото сочат, че от дружеството е изискана значителна по обем информация в две посоки - от една страна с оглед характера на данните и анализите и от друга страна с оглед периода, който обхваща две пълни години 2009 и 2010 г. и първото тримесечие на 2011 г. и в който обхват информация попадат няколко групи данни. Общия обем информация е на 800 страници и очевидно двата работни дни от предоставения срок не позволяват събирането, анализирането и изготвянето на информацията. Това е мотивирало жалбоподателя да поиска удължаване на срока на един месец. По това искане органът не се е произнесъл и с това е нарушил общото правило на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, позовавайки се на понятието неспазен "допълнителен разумен срок". Така формулираното понятие е неясно, няма правна дефиниция и не може да се изведе по категоричен начин от практиката на КЗК. КЗК е постановила едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че даденият на "Петрол" АД тридневен срок не позволява събирането, анализирането и изготвянето на исканата информация. Извършването на секторен анализ предполага предоставяне от участниците на пазара пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация. Спазването на това изискване на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК стои в основата на извършваното от КЗК проучване, съответно то представлява същността на задължението на "Петрол" АД за съдействие на Комисията. Даването на нереалистично кратък срок е поставило дружеството пред алтернативата или да забави отговора си, или да предостави непроверена или непълна информация с което би нарушило задължението си по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. След като в първоначалното си писмо КЗК е дала 3-дневен срок, който сама е квалифицирала впоследствие като неразумен, тя е била длъжна да даде допълнително нов, разумен според нея срок, конкретно определен, в който "Петрол" АД да изпълни задължението си. Това е следвало да стане служебно, а още повече след изричното искане от дружеството за удължаване на дадения тридневен срок. Ако КЗК е възприела предложеното от "Петрол" АД едномесечно удължаване на срока за неразумно голямо е трябвало да посочи какво според нея е допустимото удължаване, а не да запази мълчание в продължение на 16 дни и на 17 ден да наложи санкция за нарушение задължението по чл. 47, ал. 4 от ЗЗК. По този начин е допуснато нарушение на общото правило на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност задължаващ административните органи с компетентност в областта на административния контрол върху стопанската дейност да предоставят на стопанските субекти пълна информация за сроковете, приложими в съответното производство. Задължението, макар и посочено в закон, различен от ЗЗК се отнася и до КЗК, като орган с компетентност за разширяване на свободната инициатива в стопанската дейност. След като Комисията е поискала с писмо от 22.03.2011 г. от търговското дружество предоставянето на информация и "Петрол" АД отново в писмен вид е поискало удължаване на срока е следвало отново в писмен вид КЗК да се произнесе по това искане, като посочи в какъв допълнителен срок следва да бъде изпълнено задължението. Вместо това КЗК се е позовала на неспазен "разумен допълнителен срок". Това понятие е неясно, няма правна дефиниция в закона, нито пък има ясно установена практика на самата Комисия в това отношение по категоричен и недвусмислен начин. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че не може да се вмени във вина на задълженото да представи информация дружество неспазването на подобен неясен срок и да се приеме, че предоставената информация на 15.04.2011 г. е несвоевременно предоставена. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, Касационните оплаквания повтарят оплаквания, направени и пред първоинстанционния съд, на които последният е дал изчерпателни отговори, споделени напълно от настоящия състав на касационната инстанция, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,