Решение № 3978 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2009 г.

ВАСIV отделение24.03.2010 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

Отхвърля като неоснователна жалбата, подадена от "Стройком" ЕООД гр. Девин представлявано от управителя Младен Йорданов Стоянов срещу решение № 680 от 9.07.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-436/2009 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3978 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по жалба от "Стройком" ЕООД гр. Девин, представлявано от управителя Младен Йорданов Стоянов срещу решение № 680 от 9.07.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-436/2009 г. С него се оставя без уважение жалбата му срещу решение № РД-09-217 от 29.04.2009 г. на Кмета на Община Девин за откриване на процедура за възлагане на малка обществена поръчка с предмет: "Строително-монтажни работи при изпълнение на обект Претоварна станция за ТБО - урегулиран имот VI, квартал 96, промишлена зона на гр. Девин, община Девин". Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му по съображения за противоречие с материално правни разпоредби и съществено нарушение на административно производствените правила. Свеждат се до нарушение на чл. 40 от ЗОП и чл. 170 от АПК, тъй като възложителят е следвало да предяви отрицателен установителен иск за да докаже несъществуването на договора, а КЗК да спре производството пред нея и да изчака развитието на това производство. Ответната страна, Комисията за защита на конкуренцията не взема становище по жалбата. Ответникът, Кметът на Община Девин, чрез пълномощник, адвокат Ганчев и в писмен вид взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 122е от ЗОП и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба от Стройком ЕООД срещу решение № РД 09-217/29.04.2009 г. на Кмета на Община Девин за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с цитирания предмет. Възраженията са за незаконосъобразност на решението, издадено след като по предходна процедура със същия предмет жалбоподателят е обявен за изпълнител и е сключен договор. Също така, че подадената информация до АОП от възложителя за липса на финансиране не съответства на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗОП в съответната редакция към момента, тъй като законът има предвид обективни обстоятелства след сключване на договора, а при подписване на сключения между страните се е знаело, че разплащането ще се извърши след откриване на финансиране. Комисията за защита на конкуренцията е разгледала жалбата по същество и установила, че страните са сключили договор в изпълнение на предходна обществена поръчка със същия предмет № 49 от 28.03.2007 г., прекратен с едностранно волеизявление от възложителя до изпълнителя от 3.12.2007 г. По възраженията за действието на договора е прието, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗОП в редакцията му в ДВ, бр. 37/2006 г. дава право на възложителя да прекрати договор за обществена поръчка, ако в резултат на обстоятелства възникнали след сключването му не е в състояние да изпълни своите задължения, като в този случай се дължи обезщетение. Спорните въпроси по изпълнението на договора са извън компетентността на КЗК и според чл. 45 от ЗОП отношенията се уреждат по друг ред. За неоснователно е прието възражението за наличие хипотезата по чл. 40 от ЗОП макар да е констатирано нарушение - прието за несъществено, тъй като договорът не е породил своите последици след сключването му и е прекратен едностранно, а преценката за изпълнението на нова поръчка със същия предмет е на възложителя. При изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Административната процедура по възлагане на обществени поръчки започва с решение на възложителя за откриване и приключва с решение за обявяване на изпълнителя, поради което и действията на възложителя в тази част подлежат на обжалване по реда на чл. 120 и следващите от ЗОП. След сключването на договора отношенията между страните са извън административния контрол за законосъобразност пред КЗК и съда. Според разпоредбата на чл. 40 от ЗОП възложителят може да открие нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет само когато първоначално обявената процедура е прекратена и решението за прекратяване не е обжалвано или ако е обжалвано и спорът е решен. Хипотезите на цитираната норма не включват и взаимоотношенията между възложител и изпълнител при сключен договор между тях относно изпълнението или прекратяването му, поради което според чл. 45 от ЗОП за всички неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. В производството пред КЗК е установено, че възложителят е отправил едностранно волеизявления до изпълнителя, че прекратява договора между тях, и действителното фактическо и правно състояние по този договор е неотносимо към за законосъобразността на решението на възложителя за откриване на нова поръчка с идентичен предмет. По изложените съображения едностранното волеизявление за прекратяване на договора не е част от административната процедура и не е административен акт, поради което не следва да се преценява като част от фактическия състав по чл. 40 от ЗОП. Неоснователни са възраженията за съществено нарушение на административно производствени правила от КЗК при постановяване на обжалваното решение. В контрола за законосъобразност на обжалваното решение на възложителя са релевантни фактите от които възникват или се погасяват административни права и задължения, а доколкото те са свързани или обусловени от гражданско правни действия са въпроси, предмет на друго производство, което ако не е налице към провеждане на административно производство не може да бъде взето предвид, нито да бъдат разрешени гражданско правни спорове в него. При изложените съображения решението на Комисията за защита на конкуренцията е правилно, а жалбата срещу него неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

3