Решение № 3668 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2015 г.

ВАСII отделение31.03.2016 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 86/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново. ОСЪЖДА "М. М." ЕООД, ЕИК- 111579539, представлявано от Е. В. Н. да заплати на Дирекция "ОДОП", Велико Търново, разноски по делото в размер на 1990.20 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3668 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. М." ЕООД, ЕИК- 111579539, представлявано от Е. В. Н., чрез проц. представител адв. В. П., против решение № 103/25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 86/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "М. М." ЕООД против РА № 061102876/20.01.2012 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 201/12.04.2012 г. на Директор Дирекция "ОДОП", В. Търново. Съдът е отменил РА, в частите му, с които е отречено правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 34130.01 лв и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делот и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдът правилно е приел, че на дружеството жалбоподател законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури издадени от "Евротрейд 2007" ЕООД, "Жанутрейд" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Вас-78" ЕООД и "Балкан 58- Интернационал" ЕООД, ведно с начислените лихви върху тях, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за това. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки, каквито в случая не се установяват. Съдът аргументира този извод с липсата на документи между контрагентите, които да конкретизират услугата, както и в противоречивото отразяване на фактите в тях и невъзможността им да бъдат съпоставени с първичните счетоводни документи. С касационната жалба се поддържа, че счетоводната отчетност е водена съобразно установените стандарти, а несъответствията са ирелевантни при наличието на първични счетоводни документи. От редовното счетоводно отразяване на доставките по процесните фактури не се обосновава еднозначно реалността на доставката по същите. Признаването на разходи не е обвързано единствено с формалното им документално оформяне. Необходимо е при анализирането им да се установи съответствие, което да обуслови извод за реално осъществени доставки. Липсата на реквизити в съпътстващите документи, липсата на данни относно индивидуализацията на стоката и предаването й, необходимостта на условия и ресурс за съхранение и транспорт на същата, предвид спецификата й - месо, са обсъдени от съда и са обосновали правния извод за законосъобразност на РА. На следващо място, липсата на доказателства за реалността на сделките прави неоснователно позоваването в касационната жалба на решения на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, които се отнасят до случаи, при които сделките са реално извършени между страните. Приложимото към казуса решение е това по дело С-258/11, в което правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с проверката на реалността на доставките. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски - такива следва да се присъдят в размер на 1990.20 лв. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

2