Решение № 3586 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2018 г.
ВАСVI отделение12.03.2019 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 406 от 22.02.2018 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1979/2017 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. П. с адрес в [населено място] против решение № 2153-15-118 от 22.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ П., потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-263 от 10.05.2017 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ П. в частите отменящи разпореждане № [ЕГН]/16.10.2001 г. и всички последващи го и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 2153-15-118 от 22.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ П., в частта, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-263 от 10.05.2017 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ П. в частите отменящи разпореждане № [ЕГН]/16.10.2001 г. и всички последващи го. ОТМЕНЯ решение № 406 от 22.02.2018 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1979/2017 г. в частта за разноските които е осъден Д. П. да заплати в полза на ТП на НОИ П. ВРЪЩА преписката на органа за произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение. ОСЪЖДА ТП на НОИ П. да заплати в полза на Д. П. сумата от 900/деветстотин/ лева представляващи разноски пред двете инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3586 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. П. чрез процесуален представител адвокат Е. В. против решение № 406 от 22.02.2018 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1979/2017 г. С него се отменя решение № 2153-15-118 от 22.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ П. в частта, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-263 от 10.05.2017 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НО П. в частта му, с която са отменени разпореждане № [ЕГН]/16.10.2001 г. и всички последващи го, в частта с която с разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2140-15-263 от 10.05.2017 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ П. е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Д. П. ведно с лихвата по чл. 113 КСО и вместо него е постановил, че ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. П. против разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-263 от 10.05.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ П. в частта, с която е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановяват ведно с лихвата. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Д. П. в останалата част, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/Протокол 2140-15-263 от 10.05.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ П. в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" предложение първо КСО са отменени разпореждане № [ЕГН]/16.10.2001 г. с което на Д. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 3 ПЗР на КСО и всички последващи го. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на Д. П. против решение № 2153-15-118 от 22.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ П. в частта, с която е отменено разпореждане $ [ЕГН]/Протокол № 2140-15-263 от 10.05.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ П. в частта му с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и върнато пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за произнасяне съобразно мотивите, изложени в решението и прекратил производството по адм. дело № 1979/2017 г. по описа на Административен съд П. в тази част. Решението се обжалва в частта с която е отхвърлена жалба против решение № 2153-15-118/22.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ и е потвърдено разпореждане № 2140-15-263/10.05.2017 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ П. в частта му с която са отменени разпореждане от 2001 г. и всички последващи го. Поддържат се доводи зе неправилност на решението в тази част, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесулано допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № 2153-15-118/22. 06. на директора на ТП на НОИ П. С него по т. 1 се потвърждава разпореждане от 10.05.2017 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ П. в частта, а с която е отменено разпореждане от 2001 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички последващи и по т. 2 се отменя същото разпореждане в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия и върнато пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за произнасяне. Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140 - 15-263/10.05.2017 г. е издадено на основание чл. 99, ал. 2, т. 2, б. "г" КСО и отменя разпореждане от 16.10.2001 г. и всички последващи го и отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е разгледал по същество жалбата като от фактическа страна е установил, че с разпореждане от 2001 г. на основание § 3 от ПЗР на КСО при навършена възраст 50 г. и 6 м на Д. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.09.2001 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд 14 г., 11 м и 6 д, от втора категория 6 г., 9 м. и 10 д и от трета категория 4 г., 9 м. и 28 д и стаж по чл. 104, ал. 3 КСО 4 г. 3 м. и 2 дни и общ стаж превърнат към трета категория 50 г., 11 м. и 14 д. При преценка за необходимост от проверка на материалните предпоставки за отпусната пенсия от Панайотов са изисква и с писмо от 12.03.2013 г. оригинални документи за стаж, които не са част от преписката и след отпускане на пенсията са били върнати. По повод на това писмо Пайнайотов е подал декларация от 12.08.2013 г. в която е посочил периоди на осигуряване и осигурител както и обстоятелството, че не си спомня къде е работил, категорията труд, както и че не разпоралага с документи за стаж, които е предал на пенсионния орган и които той не му бил върнал. При тези данни е започнала процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО за изясняване на придобития от лицето стаж и доход с оглед правомерността на отпусната пенсия. При служебна проверка при различни осигурители е констатирано, че не се потвърждава стажът съгласно който е отпусната пенсията през 2001 г. след което е издадено разпореждане от 7.06.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ П., с което е отменено разпореждане от 2001 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на пенсия на основание § 3 от ПЗР на КСО. Установено е, че в хода на административното производство по оспорване на това разпореждане Панайотов е представил доказателства поради което с решение 30.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. е отменено разпореждането и преписката върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за ново произнасяне с оглед преценката на правото на пенсия като се вземат предвид представените доказателства. В изпълнение на това решение е постановено разпореждане от 10.05.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ П. с което отново е отменено разпореждане от 2001 г. и всички последвали го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Панайотов. В хода на издаване на това разпореждане е разпоредена проверка на осигурителния стаж и доход по представени от Панайотов документи и е съставен констативен протокол. При обжалване на разпореждането са представени доказателства дали основание на директора на ТП на НОИ да отмени разпореждането в частта, с която се отказва отпускане на пенсия и потвърдил в частта с която е отменено разпореждането от 2001 г. всички последвали го. Съдът е приел от правна страна, че е законосъобразно решението на директора на ТП на НОИ, с което потвърждава разпореждането за отмяна на разпореждане от 2001 г. и всички последвали го. Този извод е изведен от доказателствата по делото които не установяват стажа при първоначалното отпускане на пенсията и очевидно не се установяват материалните предпоставки за отпускане на пенсия. В тази част решението на съда е предмет на касацинната жалба. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В хода на контролното административно производство по чл. 108 КСО е възникнало съмнение за наличието на материалните предпоставки при които е била отпусната пенсията с разпореждане от 2001 г. При проверката на доказателствата установяващи осигурителен стаж и доход се констатира, че заявителят е имал трудности в събирането и представянето им отново на органа, който не ги съхранява в пенсионното досие - чл. 9 НПОС. При служебната проверка на представените и предприетите служебни действия по събирането им директорът на ТП на НОИ е приел, че има доказателства които следва да бъдат преценени досежно на какви материални предпоставки за право на пенсия отговарят, поради което е върнал преписката за нова преценка. В случая издаването на разпореждане с което се отменя първоначалното разпореждане от 2001 г. за отпускане на пенсия при наличие на доказателства за осигурителен стаж и доход които ще се преценяват отново, води до извода, че разпореждането от 2001 г. е преждевременно издадено без да е извършена цялостна преценка на доказателствата относно правото към 2001 г. на пенсия. Процесуалните действия на органа по повод проверката на материалните предпоставки към 2001 г. и след този момент следва да бъдат извършени в хипотезата на чл. 95, ал. 2 КСО. Според тази разпоредба длъжностното лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване, съгласно чл. 96, ал. 1. В случая при служебната проверка е възникнало съмнение, че пенсията е правилно отпусната във връзка с доказателствата за осигурителен стаж и доход изцяло или частично като следва да бъде извършена цялостна преценка на доказателствата, след което административният орган да издаде разпореждане на основание чл. 99 КСО. Поради това решението на директора на ТП на НОИ П., с което потвърждава разпореждане, за отмяна на разпореждане от 2001 г. и всички последващи е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Решението на съда с което се отхвърля жалбата на Панайотов в тази част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Предвид изложеното решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени решението на директора на ТП на НОИ в частта, с която потвърждава разпореждане за отмяна на разпореждането от 2001 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При този изход на делото е основателно искането за разноски в настоящето производство в размер на 500 лева представляващи възнаграждение за един адвокат, както и разноските пред първата инстанция в размер на 400 лева. В частта за разноските които следва да заплати Панайотов в полза на ТП на НОИ П. също следва да бъде отменено тъй като такива не се дължат с оглед изхода на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение