Решение № 45 от 29.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 67/2022 г.

Решение № 45 от 29.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 67/2022 г., I н. о., НК, докладчик председателят Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Н. Б., чрез защитника адв. Е. Т., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 111/2021 по описа на Окръжен съд - Русе и изменение на влязлата в сила присъда № 6/13.04.2021 г., потвърдена с решение № 89/29.07.2021 г. по внохд № 190/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново, за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и отлагане изпълнението на същото при условията на чл. 66 от НК. В искането са изложени доводи, обуславящи наличието на явна несправедливост на наложеното наказание. Посочено е, че предходните инстанции не са отчели в пълен обем и в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, като в същото време е надценена тежестта на отегчаващите такива и на тази плоскост неправилно е отказано приложението на чл. 55 и чл. 66 от НК. Отправена е претенция да се измени влязлата в сила присъда, като се намали наложеното наказание от три години лишаване от свобода и най-вече същото да се отложи за изпълнение, като се приложи института на условното осъждане. В съдебно заседание осъденият Н. Б. и упълномощеният защитник адв. Т. поддържат депозираното искане и молят то да бъде уважено по изложените в него доводи. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило на 16.12.2021 г., т. е. подадено е в предвидения в чл. 421, ал. 3 от НПК шест месечен срок, считано от влизане в законна сила на присъдата - 22.10.2021 г., от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт непроверен по касационен ред, подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. В производство по реда на чл. 371, т. 2 от НПК с присъда № 6/13.04.2021 г. по нохд № 111/2021 г. на Окръжен съд - Русе Николай И. Б. е признат за виновен в това, че на 14.12.2020 г. в [населено място], обл. Русе, при управление на МПС – л. а. "Рено" е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. А. с ЕГН [ЕГН], като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "Б" вр. с ал. 1, б. "В" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и четири години лишаване от право да управлява МПС. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода, като е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 14.12.2020 г. до 25.03.2021 г., както и лишаването му по административен ред от право да управлява МПС, считано от 15.12.2020 г. В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски в размер на 2 914, 46 лв., като съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство по делото. По жалба на защитниците на подсъдимия единствено относно размера на наложените наказания и начина на тяхното изпълнение е образувано внохд № 190/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение № 89/29.07.2021 г. първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила жалба от подсъдимия, но с разпореждане № 90/13.09.2021 г. на съдията - докладчик, на основание чл. 351, ал. 5, т. 2 от НПК, тя е върната като просрочена. Разпореждането е оставено в сила с определение № 60102/22.10.2021 г. по чнд № 864/2021 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, от която дата - 22.10.2021 г. присъдата е влязла законна в сила. Изложените в искането доводи за намаляване размера на наложеното на осъдения наказание от три години лишаване от свобода и най-вече за отлагане изпълнението на същото с подходящ изпитателен срок са напълно идентични с тези от въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал изчерпателен отговор, който се споделя изцяло от настоящия състав. Така наложеното наказание лишаване от свобода, отмерено след редукцията му, съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, не е явно несправедливо. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му са анализирани и оценени напълно адекватно. Предходните инстанции са отчели в пълен обем и в достатъчна степен установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на осъдения. Наличните такива, а именно - чистото съдебно минало на Б. /макар и след настъпила реабилитация по право по осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК/, изразеното съжаление за случилото се, здравословното му състояние – 71 % трайно намалена трудоспособност, /установена на 13.09.2005 г. захарна болест, за която е предписано инсулиново лечение/, както и упражняването на обществено полезен труд след произнасянето на присъдата и полагането на грижи за малолетното му дете, а най-вече и констатираното съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, без някое от тях да е изключително, макар и да изпълват в известна степен изискването на закона за многобройност, не обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, сравнение с типичните за този вид престъпления. Същевременно по никакъв начин не е надценена ролята и на отчетените като отегчаващи отговорността обстоятелства, изразяващи се в извършването на множество административни нарушения на правилата за движение по пътищата от осъдения, за които няколкократно му е отнемано свидетелството за управление на МПС, включително и по реда на чл. 78а от НК. Действително, визираните административни нарушения са от момента, от който Б. е станал правоспособен водач и очевидно работата му е съпроводена с ежедневно управление на МПС, но те не биха могли да се квалифицират като "дребни прегрешения", както се твърди в искането, най-малкото предвид няколкократно установената употреба на алкохол при управление на МПС, която се явява и основаната причина, довела до фаталния резултат по настоящото дело. Наистина в кръвта на пострадалия също е отчетена концентрация - от 2, 61 на хиляда, но ЗДвП не поставя изискване пешеходците да не са употребили алкохол. Извън вниманието на инстанциите по фактите е останало и друго относимо към отговорността на Б. отегчаващо обстоятелство, а именно, че отчетената концентрация на алкохол в кръвта му от 1, ЗЗ на хиляда доста надхвърля минимално изискуемата такава от над 0, 5 на хиляда, за да е налице квалификацията "пияно състояние", още повече, че той е имал възможност да възприеме пешеходеца на отстояние от около 40-50 м., но не е намалил скоростта от 47 км. /ч., нито е предприел действие по спирането. Посочените отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест не само категорично изключват наличието на втората кумулативно предвидена в закона предпоставка за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно - най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко, но завишават степента на обществена опасност на самото деяние и на дееца, което не дава основание и за определянето на наказание в размер, близък да минималния предвиден в закона от три години, след което да се приложи редукцията по чл. 58а от НК. В този смисъл, след съобразяване на степента и характера на обществената опасност на извършеното престъпление, в съчетание с данните за личността на Б., се налага становището, че не е необходима проявата на по-голямо снизхождение спрямо осъдения. Неоснователно се явява и оплакването, че наказанието лишаване от свобода следва да се отложи за изпълнение при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. При наличието на формалните предпоставки за приложението института на условното осъждане, визираната разпоредба подчертава преимущественото значение на изискването за поправянето на дееца, без разбира се да игнорира и въздействието, което начинът на изпълнение на наказанието ще окаже върху обществото. На тази основа и настоящият състав намира, че удовлетворяването на претенцията на защитата за приложението на чл. 66 от НК не би съдействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, а и би създало чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото с оглед характера на извършеното престъпление. Съдът напълно споделя становището на предходните инстанции, че Б. е осъществил престъплението, по което е осъден, само четири месеца след изтърпяване на административно наказание лишаване от правоуправление, като два пъти е установено, че е управлявал МПС със значителна – над 1, 2 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Посочените обстоятелства налагат изолирането на осъдения в определения за това срок от три години, което и според настоящия състав в максимална степен ще допринесе за постигане на визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието. По изложените съображения искането се явява неоснователно, поради което и на основание чл. 426 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение