Решение № 6387 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2012 г.

Решение № 6387 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Панев Панев против заповед рег. № К - 11769/22.11.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с изискванията за форма и с материалноправни разпоредби, тъй като не е допуснал описаните в заповедта нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Пенев е назначен като държавен служител кат. г., инспектор и заема длъжността разузнавач IV степен в група "Търговия, туризъм, селско и горско стопанство, кооперации" в сектор "Противодействие на икономическата престъпност към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна. По повод данни за задържане на служителя в качеството на обвиняем, е образувано дисциплинарно производство и назначена е комисия като дисциплинарно-разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № К - 8411/23.08.2011 г., подписана от министъра на вътрешните работи). Комисията събира доказателства и след приемане на обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност установява, че през периода 1.07.2011 г. - 16.08.2011 г. жалбоподателят Панев, използвайки получената в качеството му на служител в ОДМВР - Варна служебна информация, е предупреждавал Красимира Атанасова, Семо Филипов, Валери Каменов и Зекия Хюсеинова, наематели на търговски обекти в комплекс "Златни пясъци" за предстоящи полицейски проверки във връзка с продажбата на неоригинални стоки, продавани с етикети на известни фирми. Установено е също, че на 1.07.2011 г. Панев лично извършва проверка в магазина на Зекия Хюсеинова и помага на последната да избегне евентуална наказателна отговорност като не изземва установеното в магазина голямо количество дрехи, които не са оригинални и не предприема действия за реализиране на наказателна отговорност за извършителя. За извършеното деяние на Панев е повдигнато обвинение и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 6, вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) по досъдебно производство № 67/2011 г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна. При тези данни комисията приема, че с описаните действията жалбоподателят Панев е нарушил на нормите на т. 7, т. 12, т. 13, т. 31, т. 33, т. 33а и т. 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 41911/10.10.2011 г.). В този смисъл е и становището на разследващата комисия рег. № 43096/18.10.2011 г. След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства, както и с обясненията на служителя, депозирани пред комисията в хода на дисциплинарното производство на 15.09.2011 г., министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К-11769/22.11.2011 г., с която приема, че през периода 1.07.2011 г. - 16.08.2011 г. жалбоподателят, използвайки служебното си положение в облага на трети лица, многократно е предупреждавал наемателите на търговски обекти в района на комплекс "Златни пясъци" за предстоящи полицейски проверки, участвал е лично в такива проверки, като с действията си е помогнал на нарушителите да избегнат наказателна отговорност - нарушения на т. 7, т. 12, т. 13, т. 31, т. 33, т. 33а и т. 34 Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, деяния несъвместими с морала и уронващи престижа на службата, съставляващи тежки нарушения на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР налага на Панев дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Доводът на жалбоподателя за противоречие в мотивите на административния акт е неоснователен. Изложените в заповедта конкретни факти очертават действията и бездействията на служителя и мотивират изводите за причините, поради които това поведение е квалифицирано като несъвместимо с морално - етичните правила на поведение на служителите от МВР, подробно изброени в заповедта. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - обсъдени са представените от служителя в хода на дисциплинарната проверка обяснения и му е дадена възможност да представи възражения след запознаване с обобщената справка (покана рег. № 42441 от 13.10.2011 г. за запознаване със справката и депозиране на възражения и обяснения, протокол от 14.10.2011 г.). С това предпоставките на цитирания текст са изпълнени и правото на служителя на защита е осъществено. В съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР наказанието е наложено след като са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая, включително обясненията на наемателите на търговски обекти, възползвали се от закрилата на Панев. Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Панев, полицейски инспектор, разузнавач в група "Търговия, туризъм, селско и горско стопанство, кооперации" на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОДМВР - Варна чрез използване на получената в длъжностното му качество информация, предупреждава наематели на търговски обекти за предстоящи полицейски проверки, а при участието си в такива проверки и констатиране на нарушения не предприема, регламентираните действия за реализиране на наказателна отговорност на извършителите. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 7, т. 12 и т. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за извършеното и да не злоупотребява с предоставените му правомощия. Описаните действия на жалбоподателя са в нарушение и на т. 31, 33, 33а и 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които забраняват държавния служител да се възползва от правомощията си користна цел, задължават го да не допуска да се постави във финансова или друга зависимост от лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения, да не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши ли да не извърши действия по служба и го задължават да информира съответните органи за всеки акт на корупция. В случая поведението на Панев, като разузнавач в група "Търговия, туризъм, селско и горско стопанство, кооперации" на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия, а към препятстване и осуетяване на полицейските задължения и създаване на възможност за правонарушителите да избегнат реализирането на наказателна отговорност. Предприетите от жалбоподателя действия по предупреждаване на търговците за предстоящи полицейски проверки и непредприемане на действия за санкциониране на нарушителите представляват злоупотреба със знания и умения, получени в качеството на полицейски служител, насочени към получаване на лична изгода и към облагодетелстване на трети лица. Тези действия са в разрез със служебните задължения и дължимото от служителя професионално поведение. Това поведение освен наказателно-правен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Панев са повод да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват служебните си задължения, а използват служебното си положение за реализиране на лична изгода или облагодетелстване на трети лица. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Осъществени са и предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая установеното по-горе поведение на Панев през периода 1.07.2011 г. - 16.08.2011 г. е изцяло насочено към реализиране облага на трети лица. Използваната от жалбоподателя служебна информация не е с цел осъществяване на професионалните задължения, а е насочена към създаване на условия за предотвратяване и осуетяване на полицейски проверки и възможност за нарушителите да избегнат съответната отговорност. Протекцията по отношение на търговците е възможна точно поради заеманото от жалбоподателя служебно положение - инспектор в сектор "Противодействие на икономическата престъпност". Поради това следва да се приеме, че жалбоподателят е използвал служебното си положение за облага на трети лица - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Това нарушение е достатъчно основание за санкциониране на служителя по предвидения за това ред. Възраженията на жалбоподателя, че такива нарушения не са допуснати, са неоснователни. Поведението на Пенев е установено от сведенията дадени от наемателите на търговски обекти Красимира Атанасова, Семо Филипов, Валери Каменов и Зекия Хюсеинова, които подробно разказват за запознанството си Панев именно в качеството му на полицейски служител, ангажиран с противодействие на икономическата престъпност, за постигнатото между тях и служителя споразумение и предприетите от страна на Панев действия - предупреждения при проверки с използване на предварително уговорени изрази и кодови думи, срещу бъдеща облага. Установено е и участието на Панев в проверка на 1.07.2011 г., при която не са предприети регламентираните в закона действия по реализиране на отговорност за нарушителката Зекия Хюсеинова. Всички тези сведения, подробни и непротиворечиви опровергават изложеното от служителя в писмените му обяснения и мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на Панев са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,