Решение № 30 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5244/2007 г.

Решение № 30 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5244/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение № 2 от 01.02.2007 г. по гр. д. № 657/06 г. Районен съд гр. Т. е признал за установено по отношение на Т. света о. "У" с. О., че О. гр. Т. е собственик на плувен басейн от бетон с площ 338 кв. м и незастроено дворно място с площ 14 540 кв. м, представляващо парцел ****Х в кв. 64 по плана на селото, нов к. № 5* Отменил е т. 2 от нот. акт № 194 от 10.07.1981 г. С решение № 157 от 17.07.2007 г. по гр. д. № 120/07 г. Окръжен съд гр. Л. е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от О. гр. Т. О. развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация Т. света о. "У" оспорва жалбата. Третите лица помагачи МРРБ и О. у. на О. Л. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел че ищецът няма правен интерес да предяви установителен иск за собственост, тъй като имотът се владее от ответника. По отношение на иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) съдът изложил съображения, че отмяната на нотариалния акт е последица от уважаване на иска за собственост, а не е самостоятелен иск. В касационната жалба се твърди, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изложил мотиви по основателността на иска и не е обсъдил всички доказателства по делото. Доводът е неоснователен. Въззивният съд е изложил мотиви относно допустимостта на иска и с оглед на приетото от него, че липсва правен интерес, не е разгледал и не е изложил мотиви по същество на спора, с което не е допуснал нарушение на ГПК. В жалбата се излагат доводи че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, тъй като преди той да бъде уважен, не било възможно да се иска поправка на кадастралния план. Твърденията са също неоснователни. Ищецът се легитимира като собственик на плувен басейн от бетон с площ 338 кв. м и незастроено дворно място с площ 14 540 кв. м представляващо парцел ****Х в кв. 64 по плана на с. О. с АДС № 5* от 12.04.1973 г. Видно е от данните по делото, че с нот. акт № 194 от 10.07.1981 г. Троянски манастир е признат за собственик въз основа на давностно владение на три имота. В т. 2 е вписан процесния парцел **** в кв. 64 по плана на с. О. с площ 20 000 кв. м. По делото не е било спорно, че имотът се владее от ответника Т света о. "У". И. по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е претенция на собственик на имот да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице само в случай че ответникът не владее или държи имота. Няма интерес от предявяване на установителен иск тогава, когато спорното право може да бъде защитено чрез осъдителен иск, тъй като чрез този иск гражданскоправния спор ще се разреши със сила на пресъдено нещо, но едновременно с това ще се постигне и защитна цел. По отношение на тези права, които могат да бъдат предмет на осъдителен иск, установителният иск е субсидиарна форма за защита. Тогава, когато ответникът владее, както е в процесния случай, интересът на правоимащия налага защитата да бъде търсена с осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Когато спорът е възникнал от неправилно нанасяне на имота в кадастралния план, редът за защита на правата на ищеца е по чл. 53 ЗКИР, а не по общия исков ред. По изложените съображения законосъобразно производството по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е било прекратено поради недопустимост на иска. В жалбата се твърди, че съдът не се произнесъл по иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) който бил самостоятелен иск, а и в тази част като необжалвано, решението е влязло в сила. Доводът е неоснователен. Първоинстанционното решение е било обжалвано изцяло като незаконосъобразно от ответника, включително и в частта досежно иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Като е прекратил производството по делото и е обезсилил първоинстанционното решение въззивният съд се произнесъл и в частта, в която искът по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е бил уважен. Решението е правилно и в тази обжалвана част. Когато ответникът се снабди с нотариален акт за собственост на спорния имот по реда на обстоятелствена проверка, ищецът следва да предяви иск за собственост по чл. 108 ЗС или по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) в зависимост от факта дали ответникът владее или не имота. Самостоятелен иск за отмяна на нотариалния акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е недопустим. Той е правна последица от уважаване на иска за защита на собственика, правата на когото са нарушени от съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка. Нещо повече, когато основанието на което е издаден нотариалния акт е предмет на правен спор, съдът е длъжен дори и без да има направено изрично искане, когато намери че актът създава невярна представа за правата които удостоверява да го отмени, но няма основание искът да се разглежда като самостоятелен. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС