Решение № 9375 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2016 г.

Решение № 9375 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. К. Т., с адрес в гр. К., срещу решение № 159/21.07.2016 г. по адм. д. № 160/2016 г. на Административен съд - К., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № ЧР-01-02/12.04.2016 г., издадена от областния управител на област К. с която е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Т. е подал и частна жалба срещу определение № 436/2.09.2016 г. по същото дело с което съдебното решение е допълнено на основание чл. 248 от ГПК в частта му относно присъждането на разноски. Касаторът поддържа в подадените жалби и в съдебно заседание, че обжалваните решение и определение са неправилни - необосновани, постановени в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебното решение и съдебното определение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - областен управител на област с административен център К., чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени подадените жалби като процесуално допустими и разгледа наведените в тях отменителни основания приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 159/21.07.2016 г. по адм. д. № 160/2016 г. АС - К. е отхвърлил оспорването на Тодоров срещу заповед № ЧР-01-02/12.04.2016 г., издадена от Областния управител на област К. с която е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Към момента на оспорването Тодоров е заемал длъжност "старши юрисконсулт" в дирекция "АПОФУС" в Областна администрация - К.. Със същата заповед е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение за неизползван годишен отпуск по реда на чл. 61 от ЗДСл и обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестието. АС е приел за установено, че с приложение № 10 към чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на областните администрации, изменение с § единствен от ПМС № 60 от 24.03.2016 г., обн. ДВ бр. 26/1.04.2016 г. е приета нова численост на персонала на Областна администрация К. като в частта "Обща администрация" числеността на персонала в Дирекция АПОФУС е намалена с 2 щ. бр. от 8 щ. бр. на 6 щ. бр. при намален щат на цялата обща администрация с общо 2 щ. бр. Премахнати са една щ. бр. за длъжността "старши юрисконсулт (заемана от оспорващия) и една щ. бр. за длъжността "главен експерт". За да отхвърли оспорването съдът е изложил доводи, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. По молба на ответника в срока по чл. 248 от ГПК съдът е допълнил съдебния акт в частта му относно присъждането на разноски. Касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно. Касационният довод, че изискването за отправяне на предизвестие е задължително преди издаване на оспорената заповед, респ. мотивите на съда в обратния смисъл, е неоснователно. В чл. 106 на ЗДСл за уредени хипотезите в които органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с даден служител в лимитативно изброени случаи, единият от който е съкращаване на длъжността. Нормата създава възможност за издателя на административния акт да упражни правомощията си при условията на оперативна самостоятелност - да издаде акт с конкретно съдържание или да не го издаде в зависимост от служебната му преценка. За разлика от чл. 106 от ЗДСл в следващия текст, този на чл. 107 от ЗДСл са уредени хипотезите в които административният орган (органът по назначаването) е длъжен да издаде административен акт при условията на обвързана компетентност при настъпване на определени юридически събития. В случаите, в които органът по назначаване не спази срока на предизвестие или липсва предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение по реда на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Неспазването на срока на предизвестието или липсата на предизвестие не е обстоятелство, водещо до незаконосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл. 146 от АПК, както правилно е посочил първоинстанционния съд, а единствено правопораждащ факт за дължимост на обезщетението за срока на предизвестието. Това е така по силата на изричната законова разпоредба на чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Частната жалба е неоснователна, а определението е правилно. Доводът, че не е представен списък на разноските от ответника касае случаите в които същият е поискал изменение относно претендираните в негова пола разноски, каквато не е настоящата хипотеза предвид направено искане за допълване на съдебния акт съгласно ТР на ОСГКТК на ВКС 6/2012, т. 8. Твърдението, че съдът следва да се разпореди по отношение на претенциите на страните за разноски едва след приключване на съдебното производство с оглед на неговия изход при влязло в сила съдебно решение или отменено съдебно решение, е невярно. По арг. от чл. 143 от АПК и чл. 78 от ГПК претендирани разноски следва да се присъдят за всяка инстанция, ако бъдат потърсени. Приключването на съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт или неговата отмяна касае единствено изпълняемостта на съдебния акт като годно изпълнително основание относно присъдените в полза на страните разноски, а не задължението за присъждането им. Предвид изложеното решението и определението на АС - К. като правилни следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в поза на касатора. В полза на областната администрация следва присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 200 (двеста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение