Решение № 5256 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10772/2013 г.

Решение № 5256 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10772/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен против решение № 246/13.05.2013 г., постановено от Административен съд гр. Плевен по адм. д. № 167/2013 г. и частна жалба от "БАТ Енерджи" ЕООД, гр. София срещу определение № 512 от 03.07.2013 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 246/13.05.2013 г. по делото, в частта за разноските. С обжалваното решение, по жалба на "Бат Енерджи" ЕООД, гр. София е отменено решение № ПВ-2-00264/10.01.2013 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен и преписката е върната на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че твърдяното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу атакуваното решение на административния орган. Ответникът в касационното производство - "Бат Енерджи" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Иска отхвърляне на касационната жалба. С обжалваното определение № 512 от 03.07.2013 г. е оставено без уважение искането на "Бат Енерджи" ЕООД, гр. София за изменение на решение № 246/13.05.2013 г. по делото, в частта за разноските, по съображения, че частния жалбоподател не е представил, в срока по чл. 80 ГПК, списък за разноските. В частната жалба са изложени съображения, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно и само поради непредставяне на списък за разноски не би следвало да се оставя без уважение. Ответникът по частната жалба - директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение. Иска отхвърляне на частната жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като са подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по съэщество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен БДУВДР, индивидуализирано по-горе, с което на "Бат Енерджи" ЕООД, по подадено заявление вх. № ПВ2-00264/03.10.2012 г., е отказано изменение на издадено му разрешително за водовземане от повърхностен воден обект р. Искър, в землището на с. Желен и с. Церово, община Своге с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ "Своге-Н", в частта "Срок на извършване на строителството". С посоченото заявление "Бат Енерджи" ЕООД е поискало удължаване с 3 години на срока на завършване на строителството по разрешителното от 31.12.2012 г. до 31.12.2015 г. Административният орган, с атакуваното решение е отказал да уважи заявлението, тъй като е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за водите. Фактическите основания, посочени в отказа са, че инвестиционното намерение е несъвместимо с обществените интереси на чл. 49, ал. 2, т. 2 от ЗВ, а именно в резултат на водовземането се създава опасност от застрашаване сигурността на населението в тази част на страната, поради опасност от активиране на свлачищни процеси на свлачище "Езерище". Административният съд е отменил отказа, приемайки, че административният орган е мотивирал отказа си, преценявайки изпълнение условията на вече издаденото разрешително. Приел, че под проверка изпълнението на условията на издаденото разрешително законодателят има в предвид тези условия, поставени в издаденото вече разрешително, а не преоценка на условията на вече издадено разрешително. Административният съд е преценил като необоснован извода на административния орган, че се нарушават обществените интереси, тъй като по негова преценка доказателства в този смисъл не са събрани. Решението е неправилно. Административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Реда за изменение на издадено разрешително е уреден в раздел трети на глава четвърта, специалните норми на чл. 72 - 77 от Закона за водите, наред с нормите, уреждащи продължаването на срока на действие на разрешителното. Законът разграничава няколко хипотези на изменение в зависимост от инициатора, основанията и предмета на изменението. Когато предмет на изменението са параметрите на разрешеното използване на водите, нормата на чл. 75 от Закона за водите предвижда обявяване или обнародване на решението по реда на чл. 62а от Закона за водите, за да гарантира, че с изменението няма да бъде засегнат обществения интерес, като бъде дадена възможност на заинтересованите лица да осъществят правата си на оспорване. Тази уредба е специална и приложима само спрямо изрично предвидените случаи. В хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, какъвто е настоящият случай, когато не се засягат параметрите на разрешеното използване на водите, производството се развива само между молителя и административния орган. В конкретния случай това са титулярът на разрешителното и компетентният съобразно чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗВ орган, директорът на БДУВДР с център Плевен, който следва да провери налице ли е изпълнение на задълженията по разрешителното, по силата на ал. 2 на чл. 72 от Закона за водите. В това производство законът не допуска участие на заинтересовани лица, предвид възможността, която им е предоставена при първоначалното издаване на акта, както и при измененията, засягащи параметрите на разрешеното използване на водите. Предпоставките за удължаване на срока на разрешителното са регламентирани в чл. 78, ал. 2 от ЗВ и те са в условията на кумулативност - молбата да е подадена в срока, указан в закона, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на издаденото разрешително. В конкретния случай не се спори, а и от разрешителното се установява, че водовземането ще се осъществява чрез деривационна ВЕЦ "Своге-Н" с мощност 2448 кW и нетен пад 9,00 м, с място на водовземането р. Искър с. Желен и с. Церово, община Своге. Разрешеното водно количество е до 38,60 куб. м/сек. и до 734,72 млн. куб. м/год. Установено е от доказателствата по делото, че искането е направено извън срока по чл. 78, ал. 1 от ЗВ, че сградата на централата не е изградена към датата на издаване на обжалвания административен акт и че към тази дата не е налице влязъл в сила ПУП, който да предвижда изграждането й. В този смисъл данните по делото налагат извод, че релевантните за спора обстоятелства за изпълнение на условията по разрешителното не са налице. При тези данни, административният орган законосъобразно е отказал изменение на разрешителното относно срока за завършване на строителството, защото кумулативните изисквания на чл. 78 ЗВ не са налице. Като е стигнал до различни изводи, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон - чл. 78 от ЗВ, което е основание за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу атакуваното административно решение. Относно допустимостта и основателността на частната жалба. Частната жалба е допустима като по-благоприятен за частни жалбоподател извод, с оглед посочения в обжалваното определение 14-дневен срок за обжалването му. Разгледана по същество, е неоснователна в предвид изхода на правния спор - отхвърляне на оспорването срещу обжалвания административен акт. В тази връзка е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство и такова следва да се присъди в размер на 300 лева общо за касационното и първоинстанционно производства. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение