Решение № 9944 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6700/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ихтиман против решение 532 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело 228/2025 г. по описа на Административен съд София-област. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено. Ответникът Ж. И. Г. не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд отменя заповед 128/30.01.2025 г. на кмета на община Ихтиман, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: пристройка на един етаж към двуетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ 937, кв. 191 по плана на гр. Ихтиман с размери: дължина 5,40 м., широчина 2,50 м. и височина 2,80 м., собственост на ответника в настоящото производство Ж. Г.. Съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, защото строежът не е индивидуализиран, както и при съществени нарушения на административнопроизвоствените правила и на материалния закон, тъй като не е посочен извършителят на незаконния строеж и не са изяснени годината на изграждането обекта и неговата търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от П Р на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Тези изводи са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Обратно на възприетото от състава на административния съд, нареденият за премахване строеж е описан с местоположение и конкретни характеристики, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Останалите изводи на административния съд за допуснати при издаване на заповедта съществени процесуалните нарушения и за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби, също са неправилни поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В производството по оспорване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия и следва да се произнесе по казуса, като разгледа и установи всички факти от значение за правилното решаване на спора, включително да се съобрази с обстоятелството, че фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. Следователно при констатация, че адресатът е неправилно посочен, тъй като не е изяснен възложителят, собственикът или извършителят на строежа (лицата, които отговарят за премахване на незаконен строеж съгласно чл. 161, ал. 1 вр. чл. 225а, ал. 5 ЗУТ), както и че не е установено времето на извършване на строителството, а следователно и търпимостта на строежа съгласно §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, съставът на административния съд следва да събере необходимите доказателства, като разпредели тежестта на доказване и даде на страните указания в този смисъл или служебно да ангажира доказателства в съответствие с чл. 170 във връзка с чл. 171, ал. 2 АПК. Същевременно в съдебния акт съдът следва да изложи мотиви в подкрепа на направените изводи относно горните обстоятелства съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. В случая това не е направено. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и водят до необоснованост на съдебния акт и постановяваното му в противоречие с материалния закон, тъй като изводите на административния съд за отмяна на обжалваната заповед са в противоречие с представените доказателства и с разпоредбата на чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Липсата на мотиви, както и необходимостта от изясняване на делото от фактическа страна, препятстват произнасянето на касационната инстанция по същество. Поради това, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София област за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по- горе и да изясни релевантните за производството по чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ обстоятелства, като разпредели тежестта на доказване и даде на страните указания за изясняване на извършителя, респ. възложителя или собственика на наредения за премахване строеж, наличието на строителни книжа, времето на извършване на строежа и дали същият е търпим съгласно § 16 ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, а при необходимост служебно да събере допустимите по закон доказателства, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,