Решение № 12986 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Х. М. П. срещу решение 83 от 12.10.2023 г. по адм.д. 137/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Заповед 1752з-185/ 11.07.2023 г. за отнемане в полза на държавата на иззето огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадена от началника на Районно управление - Габрово при Областна дирекция на МВР - Габрово. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че е описал във възражението си и представил доказателства, че през периода на воденото срещу него наказателно производство бил със здравословни проблеми- операция и последващи лечение и възстановяване, за което разполага с необходимите медицински документи, които представил в съдебно заседание. На 11.10.2022г., в хода на провежданите оздравителни и възстановителни процедури [заличен текст], което отново наложило лечение и възстановяване за продължителен период от време, около 6 месеца. За първият период - този на извършената операция разполага освен с медицински документи свидетелстващи за извършването на оперативната процедура и с болнични листове. Тъй като срокът за издаване на болнични листове за последващото [заличен текст] е щял да надхвърли периода от 6 месеца, за този здравословен проблем не е ползвал отпуск по болест, а разполага с медицински документи. През целият този период бил обездвижен, вкъщи и това обективно попречило да спази посочения срок, в който да изпълни задълженията си. Липсвало произнасяне по заявеното от него във възражението искане за възстановяване на срока, в който да подаде заявление по чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ за връщане на отнетите вещи- оръжие и боеприпаси и по искането по чл. 213, ал.2 от ЗОБВВПИ за прехвърляне на собствеността в едногодишен срок, заявил намерението си да прехвърли собствеността върху притежаваните от него оръжия и боеприпаси на Ц. Д. Ц. от [населено място], община Габрово, неправилно съдът приел, че срокът по заявеното искане е изтекъл. Изземването на оръжията и боеприпасите е въз основа на решение от 24.06.2022 г., което му е съобщено на 27.06.2022 г. и е подлежало на обжалване в двумесечен срок по чл. 140 АПК, тъй като в него не е посочен срок за обжалване, поради което е влязло в сила най- рано на 11.07.2022 г., а на 22.06.2023 г. е заявено искането по чл. 213, ал.2 от ЗОБВВПИ, в едногодишния срок по посочената разпоредба. Счита, че чл. 213, ал. 3 указвал срок в който може да се иска връщането на оръжието от собственика му, а ал.2 и ал. 5 . срок в който собственикът може да прехвърли собствеността върху вещите, заявлението по чл. 213, ал.2 не било обсъдено в административния акт и в съдебното решение. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е прието, че на 08.06.2022 г. в РУ-Габрово е получено уведомление 366р-12715 по описа на ОДМВР - Велико Търново, за това, че на същата дата по досъдебно производство ЗМ- 62/2021 г. по описа на ОДМВР - Велико Търново в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК е привлечен Х. М. П., [ЕГН] с постоянен адрес: гр. Габрово, [адрес]. На 24.06.2022 г. на основание чл. 155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т. 2 от ЗОБВВПИ, е издадено решение за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 175200-8350 по отписа на РУ - Габрово. Решението е връчено лично на П. на 27.06.2022 г. като при връчването, същият е предал разрешението си за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20160183084/17.02.2021 г. валидно до 16.02.2026 г. и притежаваните от него огнестрелни оръжия и боеприпаси: Оръжията и боеприпасите са приети на съхранение в РУ-Габрово с предавателно-приемателен протокол 1752р-13610 от 27.06.2022 г. На 14.06.2023 г. Х. П. е предоставил в РУ - Габрово протокол, от който е видно, че на 10.11.2022 г. е влязло в сила протоколно определение на Районен съд Велико Търново, с което на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от шест месеца. Предвид горното и на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ на 14.06.2023 г. е започнало административно производство по издаването на индивидуален административен акт Заповед за отнемане в полза на държавата на огнестрелно оръжие и боеприпаси . Съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК Х. П. е уведомен за. започване на производството с уведомление 175200-7122/15.06.2023 г., като същото му е връчено лично на 20.06.2023 г. На 22.06.2023 г. П. е депозирал в РУ - Габрово възражение вх. 175200- 7936/22.06.2023 г. във връзка с полученото уведомление, към което са приложени медицински документи, че в периода от 15.06.2022 г. до 16.10.2022 г. е бил в отпуск по болест след претърпяна операция на [заличен текст], като през този период е получил и травма на [заличен текст]. . П. считал, че процедурата по издаване на административния акт не съответства на АПК, но не излага ясни съображения за това. Считал, че неправилно е определен срокът, в който има право да се разпореди с иззетите вещи. В случая от 10.11.2022 г., когато е датата на влизане в сила на определението на ВТРС по НОХД 1204/2022 г. се счита, че наказателното производство е приключило. Считано от 10.11.2022 г. когато започва да тече тримесечният срок по чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ до 10.02.2023 г., когато е последният ден от този срок Х. П., не е предприел действия по предвидените в чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ възможности. Според административния орган , че не може да се приеме, че П. е бил възпрепятстван да се разпореди с иззетите вещи, тъй като заявленията освен писмено могат да бъдат подавани и по електронен път. Предвид горното и на основание чл. 213, ал. 5 във връзка с чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ е издадена заповед да се отнемат в полза на държавата огнестрелни оръжия и боеприпаси За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че начинът, по който е регламентиран срокът - с начален и краен момент на изтичането му и липсата на възможност за неговото прекъсване, спиране и възобновяване, налага извода, че срокът е преклузивен. С изтичането му се погасява правото на притежателя на оръжие и боеприпаси да се разпорежда с тях, а за органа, издал разрешението, възниква задължение да разпореди изземването им в полза на държавата. В разглеждания случай, към датата на издаване на оспорената заповед е изтекъл срокът по чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ - три месеца от приключване на наказателното производство. Видно от приложените по делото писмени доказателства, с протоколно определение на ВТРС по НОХД 1204/2022 г., съдът е одобрил постигнатото между страните по делото споразумение, което определение е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването си, а именно на 10.11.2022 г. От същата дата започва да тече 3- месечният срок, който изтича на 10.02.2023 г. До този ден П. не е предприел действия по предвидените в закона възможности. Съдът приел, че са налице предпоставките по чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ за издаване на оспорения в настоящото производство административен акт - когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение за оръжията и боеприпасите в три месечен срок от приключване на наказателното производство, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Този срок е преклузивен - започва да тече от приключването на наказателното производство срещу лицето и към момента на издаване на оспорената заповед, на началника на РУ - Габрово е бил изтекъл по силата на закона. Жалбоподателят е имал на разположение достатъчно време за да предприеме действията, предвидени в ал. 5, но не е реализирал такива. Приел, че не се подкрепят от представените по делото доказателства изложените в жалбата твърдения за влошеното здравословно състояние на П., което му е попречило своевременно да предприеме действия по прехвърляне на собствеността върху спорното имущество в законовия срок, Жалбоподателят имал възможността да прояви активност от 10.12.2022 г. до 10.02.2023 г. като процесната заповед е издадена пет месеца след това - на 11.07.2023 г. Единственият период от време, за който лицето има издаден болничен лист за временна неработоспособност в установения по ЗОБВВПИ тримесечен срок по чл. 213, ал. 3 от Закона, обхваща времето от 17.10.2022 - 15.11.2022 г. и времето от 11.11.2022 - 10.12.2022 г,. След 10.12.2022 г. не се представят доказателства за временна неработоспособност на Х. П.. Приел, че за времето от 10.12.2022 г. до 10.02.2023 г. жалбоподателят не е бил в режим на лечение и е разполагал с двумесечен период, в който е могъл да предприеме действия по разпореждане със отнетото имущество /оръжие и боеприпаси/, включително и до момента на издаване на оспорената заповед - 11.07.2023 г., към която дата са изминали още пет месеца от изтичане на тримесечния срок по закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 214, ал. 3 При издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, в случаите когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3 в срок до три месеца от приключването на наказателното производство. Ал. 4 предвижда, че собственикът на вещите по ал. 3 може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3. Правилно е прието от съда, че хипотезата на чл. 214, ал. 3 е специална - в случаите когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, а ал. 4 се прилага за собственика на вещите по ал. 3, поради което жалбоподателят е могъл да прехвърли собствеността върху оръжията и боеприпасите или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3 - в срок до три месеца от приключването на наказателното производство. Няма спор, че в този тримесечен срок от приключването на наказателното производство на 10.11.2022 г. до 11.02.2023 г. жалбоподателят не е прехвърлил собствеността върху оръжията и боеприпасите или подал заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение, поради което е налице хипотезата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ - когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1. В случая не е приложим едногодишния срок по чл. 213, ал.2 от ЗОБВВПИ за прехвърляне на собствеността върху оръжията и боеприпасите, тъй като е приложим специалния тримесечен срок по ал.4. Правилно е прието от съда, че в случая не е приложим едногодишния срок по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което искането на това основание не е относимо. В заявлението е поискано възстановяване на срока за подаване на заявление по чл. 213, ал. 3 ЗОБВВПИ. В административният акт липсва изрично произнасяне по искането за възстановяване на срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, но е прието, че жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се разпореди с иззетите вещи, тъй като заявленията освен писмено могат да бъдат подавани и по електронен път. Жалбоподателят е следвало да има възможност в тримесечния срок да прехвърли собствеността върху оръжията, не е достатъчен двумесечен срок в който е могъл да извърши действията, както е приел съдът. Независимо от това представените по административната преписка медицински документи касаят периода 15.06.2022 г. до 16.10.2022 г., преди да е започнал да тече тримесечния срок. Пред административния орган са представени доказателства за период преди тримесечния срок, едва пред съда са представени доказателства за период след като е започнал да тече тримесечния срок, поради което пред административния орган не е доказано основание за възстановяване на срока за подаване на заявление и административният орган не е имал основание да възстанови срок за подаване на заявление. Както е приел съдът в решението за отнемане на разрешенията жалбоподателят е предупреден, че съгласно чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ иззетите вещи се съхраняват в срок до три месеца от приключването на наказателното производство, след което се отнемат в полза на държавата. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение