Решение № 156 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2172/2008 г.

Решение № 156 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2172/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. Б процесуален представител на Д. Н. Д. от град П., против въззивно решение от 21.01.2008 г. по гр. д. № 4065/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в. к., IV-Б отделение, по извършване на делба на недвижим имот. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и доводи, че жалбоподателят има право на възлагане на процесния имот. Касаторът се позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели и неправилното прилагане от страна на съда на разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.), както и че гласните доказателства установяват факта на живеене в процесния апартамент към момента на откриване на наследството. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенцията за възлагане на процесния имот по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба - Р. И. Д. и Г. И. П., посредством процесуалния си представител - адв. Б, оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответниците по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. По съществото на подадената касационна жалба съдът намира следното: Производството е делбено във фазата на извършването. С влязло в сила решение от 17.02.2002 г. по гр. д. № 5711/1999 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав, е допусната делба между И. Н. Д., при квоти от по 1/2 идеални части относно недвижим имот - апартамент в град С., подробно описан в диспозитива на решението. С решение № 134/03.6.2005 г. по същото дело районният съд е изнесъл посочения имот на публична продан и е отхвърлил претенциите и на двете страни по спора за възлагането на всеки от тях. С решение от 21.01.2008 г. по гр. д. № 4065/2006 г., по въззивна жалба от Д. Н. Д., Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че имотът следва да бъде изваден на публична продан, независимо от заявеното от въззивника искане за възлагането му на него, тъй като той не попада в хипотезата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Съдът е стигнал до извод, че с оглед ангажираните по спора доказателства въззивникът не е доказал, че при откриване на наследството е живял в него. При кредитиране на свидетелските показания е приложена и разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.). Изложени са и съображения с оглед т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Законосъобразно Софийският градски съд е стигнал до извод, че съделителят - касационен жалбоподател, не отговаря на изискванията на чл. 288, ал. 3, изречение първо ГПК (отм.). Правилни са изводите на въззивната инстанция, че съделителят не е доказал, че е живял в процесното жилище към момента на откриване на наследството. Нито един от разпитаните по делото свидетели по категоричен начин не установява трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, и пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение от страна на касационния жалбоподател. Това не се установява и от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетелки относно установяване момента, от който е касаторът е започнал да живее в имота. Единственият факт, който е установен по безспорен и категоричен начин е живеенето в имота след смъртта на наследодателката. Визираните колебания в показанията на горните свидетелки дава основание за прилагане на разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.). Освен изложеното следва да се добави, че жалбоподателят не е доказал изобщо, че не притежава друг жилищен имот. Това той е бил длъжен да стори, тъй като разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) го изисква и то при наличие на конкуренция при претенция за възлагане. Предвид изложеното изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания, поради което тя се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218ж, ал. 1, изр. първо ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,