Решение № 11663 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. Х. гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Д. Желязкова, против решение 6485 от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело 1303/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу Решение 3674 от 03.06.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти, имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Иска се решението да бъде отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание представя два броя писмени справки за Сирийска арабска република, които моли да бъдат приети. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. А. Х. - гражданин на Сирия, подадена срещу Решение 3674/03.06.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по молба за международна закрила от И. А. Х., гражданин на Сирия, с вх. 105450 - 4359 от 09.10.2024 г. по описа на Дирекция Миграция" - СДВНЧ - Любимец, с която чужденецът е поискал международна закрила в Република България. Чужденецът е регистриран с Регистрационен лист УП-35218/16.10.2024 г., в който са вписани следните данни, установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документи за самоличност: имена: И. А. Х., пол: мъж, гражданство: Сирия етническа принадлежност: [заличен текст], дата и място на раждане: [заличен текст] (налице е поправка в годината на раждане - на [заличен текст], удостоверена с подписа на длъжностно лице), Сирия, обл. Aлгабрия, [населено място], постоянен адрес: Сирия, гр. Хасака, религия: [заличен текст], образование: средно, професия: шофьор, семейно положение: женен.В регистрационния лист са вписани данните на съпругата на чужденеца, а в приложение към регистрационния лист данни за близките роднини на чужденеца (по отношение на родителите му е отбелязано, че са починали). Проведено е едно интервю на 14.02.2025 г. с кандидата за закрила. В хода на интервюто чужденецът уточнил, че е допусната грешка в годината му на раждане. Заявил, че е роден през [заличен текст], а не през [заличен текст]. Уточнил, че съпругата му се намира с него в България, а брат му живее в Германия, но не поддържал връзка с него. Посочил, че напуснал Сирия на 25.09.2024 г., като преминал нелегално в Турция. Престоял там три дни, след което на 28.09.2024 г. преминал на територията на Република България. Заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Посочил, че не е подавал молба за международна или друга форма на закрила нито в Република България, нито в друга държава, и че настоящата молба е първата. Уточнил, че е бил арестуван в Сирия през 2023 г. в гр. Хаска от редовната армия. Осъден бил на една година лишаване от свобода поради неизпълнение на задължението за военна служба. Посочил, че принадлежи към [заличен текст] етническа група, но не е имал проблеми поради тази си принадлежност. Изповядвал [заличен текст], като подчертал, че не е имал проблеми заради това и никога не е участвал в религиозни организации, общности или секти. Посочил, че няма близки роднини в Сирия, тъй като всички негови близки се намирали в Турция. Поради тази причина нямало къде да живее в Сирия, ако се завърне. Заявил, че притежава средно образование и че е работил като шофьор в Сирия. Не бил отбивал военна служба. Категорично заявил, че никога не е членувал в политическа партия, организация или въоръжена групировка. Като причини за напускане на Сирия посочил войната, липсата на елементарни условия за живот, както и опитите да бъде отново мобилизиран след освобождаването си от затвора. Подчертал, че нямало ток, вода или работа, а селищата често били бомбардирани от турските сили. Заявил, че ситуацията и към момента била същата. Разказал, че лично бил ставал свидетел на насилие отвличания, кражби и убийства, случващи се два-три пъти месечно. Посочил, че е получавал заплахи за живота си по време на престоя си в затвора, включително с убийство. Не знаел за заплахи, отправени срещу семейството му. Заявил, че върху него било упражнено физическо насилие бил многократно бит, поставян в гума ( дулаб ) и изтезаван с електрошок. Изразил мнение, че макар Асад вече да не е на власт, политическата обстановка в Сирия се влошила, а новите управляващи били още по-репресивни. Според него бъдещето на страната било несигурно. Категорично заявил, че не би се завърнал в Сирия тъй като нямало къде да отиде, а се опасявал, че ще бъде убит от ислямистите. Посочил, че ако бъде върнат в Сирия, ще бъде подложен на сериозна опасност, включително и смърт. Заявил, че подава молба за закрила в Република България, защото я счита за мирна, свободна и демократична държава без дискриминация. Допълнил, че със съпругата си се чувстват в безопасност тук. При така установеното първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е споделил изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. При анализ на обстоятелствата изложени в бежанската история на чуждия гражданин съдът е направил извод, че същите пораждат сериозни съмнения относно своята достоверност. Първоинстанционният съд е приел, че са посочени характеристики типични за широко достъпна информация за условията в Сирия - турски бомбандировки, изтезания в затвора, отказ от военна служба, загубени близки, страх от ислямисти, които могат да се намерят в публични източници, създава впечатление за разказ съставен за целите на производството. Посочил е, че липсата на физически доказателства /белези от твърдяните изтезания/ подкопават достоверността на изложените твърдения. В тази връзка е прието от съда, че причините от личен характер за напускане на страната по произход включително и пребиваването в затвора не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. С оглед изложеното съдът е споделил изводът на административния орган, че не са налице предпоставките визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От друга страна съдът е приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът подробно е обсъдил обществено политическата обстановка в Сирия и представените справки, като е направил извод, че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на изложеното е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут. В заключение съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него. Приел е, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на И. А. Х. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Както правилно е посочил съдът, изложените опасения на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, както и нежеланието му да служи в армията, не са сред предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, за неубедителност на разказаната от чужденеца бежанска история, като изградена въз основа на общоизвестни за Сирия факти единствено за целите на производството за предоставяне на международна закрила. Споделят се и изводите на съда, че описаните събития в бежанската история включително и пребиваването в затвора не са свързани с неговата личност, убеждения или принадлежност визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, следва да е установено безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3от ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от представената пред настоящата касационна инстанция актуална справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 30.09.2025 г., след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 8.12.2024 г., над 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 8.12.2024 г. до 8.05.2025 г. около 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Като основни причини за завръщане на сирийците най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Предвид горното не са налице основания за отмяна на оспореното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,