Решение № 349 от 9.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1172/2013 г.

Решение № 349 от 9.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1172/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Р. И. К. срещу решение № 67/19.03.2012 г. по въззивно нохд № 59/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Поддържа се, че с приложението на чл. 242, ал. 8 НК и отнемане на автомобил на подсъдимия, което е конфискация по смисъла на чл. 44 НК, е допуснато нарушение на закона, защото е пренебрегната разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК. Прави се искане за отмяна и изменение на решението в посочената част и алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения за неоснователност на жалбата и искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с решението по въззивно нохд № 59/2013 г. потвърдил присъда № 2/18.01.2013 г. по нохд № 773/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с която признал подсъдимия за виновен в това, че в периода 18.04.2011 г. - 13.09.2012 г. през ГКПП"Капитан Андреево" с л. а. марка "Ф. К. " и с л. а. марка "М....." на осем пъти пренесъл през границата от Република Турция в Република България стоки без знанието и разрешението на митниците на обща стойност 5 012,43 лева, извършено от лице, системно занимаващо се с такава дейност. На основание чл. 242, ал. 1, б. А вр. чл.58А, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК го осъдил на 9 месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години. На основание чл. 242, ал. 7 НК отнел в полза на държавата предмета на контрабандата - 360 кутии цигари и 11.5 килограма тютюн за пушене. На основание чл. 242, ал. 8 НК отнел в полза на държавата превозното средство, послужило за превозване и пренасяне на стоките, предмет на контрабандата-л. а. марка "М........". Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава Двадесет и седма НПК"Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция". Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на анализа и вярната оценка на събрания в досъдебното производство доказателствен материал съдът е направил извод, че самопризнанието се подкрепя, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението и постановил осъдителна присъда. При решаването на въпроса за наказанието взел предвид всички установени индивидуализиращи обстоятелства и като ги оценил съобразно тяхната тежест и значение, направил извод, че са многобройни по смисъла на чл. 55 НК. С оглед изискванията по чл. 373, ал. 2 определил наказанието при условията на чл. 58А, ал. 4 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2-лишаване от свобода за срок от 9 месеца (което отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК) и приложил ал. 3 като не наложил по-лекото наказание "глоба", предвидено кумулативно наред с наказанието "лишаване от свобода". Правилно въззивният съд е отказал да приеме, че е допуснато нарушение на закона като е приложена разпоредбата на чл. 242, ал. 8 НК и е постановено отнемане на лекия автомобил марка "М.............". Приел е възраженията за неоснователни и е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, по начин и със съдържание според изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Законосъобразно инстанциите по същество са приели, че чл.55 НК може да бъде приложен само по отношение на предвидените в нормата на чл.242, ал.1 НК наказания - "лишаване от свобода" и "глоба". Не е предвидено наказание "конфискация" по смисъла на чл. 44 НК, което представлява принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащо на виновния имущество или на части от него, на определени имущества на виновния или на части от такова имущество. Приложението на чл.55, ал.3 НК е възможно само за случаите, когато такова наказание е изрично предвидено. Отнемането на лекия автомобил, който е послужил за превозване на стоката, предмет на контрабандата, в полза на държавата е извършено на специалното основание по чл. 242, ал. 8 НК и няма правна възможност да не се приложи тази разпоредба, защото не предвижда наказание от вида на изрично посочените в чл.37 НК. Постановява се винаги и независимо от наказателната отговорност, включително и когато превозното средство не е собственост на дееца, освен в случаите, когато стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението, какъвто не е настоящият. По изложените съображения искането в жалбата за отмяна на решението в потвърдителната част относно приложението на чл. 242, ал. 8 НК по съображения, че в нарушение на закона на подсъдимия е наложено наказание "конфискация" е неоснователно. Поради липса на поддържаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение