Решение № 1890 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2020 г.

Решение № 1890 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град против решение № 2249 от 27.04.2020 г. по адм. д. № 7034 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 2153-21-26 от 6.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение – София град на НОИ и преписката е върната на ТП на НОИ – София град за ново разглеждане на заявление вх. №МП-59409/13.05.2014 г. при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на т. 67 от ПКТП (отм) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Л. Русев от гр. София е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е решение № 2153-21-26 от 06.02.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] / 40 от 31.05.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Л. Русев е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО поради неизпълнение на изискването за придобит осигурителен стаж 37 години и 8 месеца към датата на подаденото заявление № МП- 59409 от 13.05.2014 г. Към тази дата е признат общ осигурителен стаж 37 години 3 месеца и 7 дни, от който 14 години 6 месеца и 8 дни от втора категория труд. С постановеното решение Административен съд София – град е уважил жалбата, след като е приел, че положеният труд през периода 12.06.1979 г. - 20.01.1982 г. на длъжност "шлосер" в Комбинат за индустриално машиностроене (КИМ) – Дебелец е от втора категория. В трудовата книжка за целия период е оформен стаж като шлосер в размер на 2 години, 4 месеца и 10 дни. В представената заповед за уволнение № 12 от 30.01.1982 г. е посочено, че трудът е бил полаган в цех "Монтажен", а за периода 24.07.1979 г. - 31.10.1981 г., когато лицето е било изпратено на работа в ГДР, трудът е бил полаган като шлосер за стоманени конструкции. Съдът се е доверил на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което трудът е бил полаган в отрасъл "Машиностроене" - подотрасли индустриално и тежко машиностроене и е от втора категория на основание раздел II, точки от 7 до 65 вкл. от ПКТП (отм.);. Възприел е и заключението на вещото лице, че според характера на извършваната работа, на изпълняваните задачи, условията, вредността и тежестта на работа в КИМ "Червена звезда" - Дебелец и в Завода за тежко машиностроене – ГДР трудът съответства на втора категория на основание чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.);. Така постановеното решение е необосновано и е в нарушение на материалния закон. Съгласно т. 66 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г., от втора категория се зачита трудът на работниците и служителите, включени в раздел втори на правилника, а в останалите случаи трудът е от трета категория. Длъжността "шлосер" в Комбинат за индустриално машиностроене – Дебелец не е включена в разпоредбите на раздел втори от ПКТП (отм.);. Самата длъжност многократно фигурира в различни разпоредби и в различни производствени отрасли (мини, кариери, солници, хидротехническо строителство и енергопроизводство, химическо производство, транспорт и съобщения), но не съществува изрична разпоредба, причисляваща труда на шлосерите в машиностроенето към втора категория. Разпоредбата на т. 12, отнасяща се до отраслите Металургия, металообработване и машиностроене, причислява към втора категория труда на работници, инженерно-технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4 а, буква "н"; работници и инженерно-технически работници до началник на смяна включително от горещо ковашко-пресово производство, радиално-ковашкия цех и ковашкото отделение на Научноизследователския проектно-конструкторски институт "Технологична обработка на качествени стомани" (НИПКИТОКС) при НПП "Бл. Попов" - Перник. Цех "Ширпотреба" при НПП "Бл. Попов" - Перник - шлосер, оксиженист, ел. заварчик, ковач, технолог и началник на смяна. По делото няма данни за съпоставимост на условията на трудовата среда в КИМ – Дебелец с някое от изброените предприятия в раздел втори на ПКТП (отм.); и в частност в т. 12. За да се приложи т. 67 от ПКТП (отм.); , е необходимо да се докаже, че полаганият труд като шлосер в КИМ – Дебелец и в предприятие в ГДР по вредност и тежест е бил идентичен с труда, полаган от шлосерите в предприятията, посочени в т. 12 или в останалите предприятия от раздел втори (напр., рудник "Козяк", НПП "Металургична енергетика", ХЗ "Антон Иванов". Завод за токоизправители, Завод за огнеупорни топлоизолационни елементи и т. н.). Положеният труд е и извън записа на т. 66б от раздел четвърти на ПКТП (отм.); във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, който причислява към втора категория работещите в НПП "Бл. Попов" - Перник, цех "Инструментален" - ерозист и термист, участък "Валцуване" - майстор в металургията, валцьор-оператор на автоматичен стан за калиброване и валцоване на плътни метални заготовки, машинен шлосер и електрошлосер по поддържане и ремонт на металургични агрегати, настройчик на металургични линии, технолог и обслужващ работник в металургията. При преценката на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният административен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 195 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Недопустимо е вещото лице да извършва вместо съда преценка на писмените доказателства по делото и да дава заключение по прилагането на закона, в случая за признаване на труда от втора категория, "съобразявайки се с чл. 67, ал. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране". Първоинстанционният административен съд в нарушение на чл. 224 от АПК не е изпълнил указанието на Върховния административен съд, дадено в отменителното решение № 9363 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 13603/2018 г., да назначи съдебна експертиза, изготвена от вещо лице със специална знания в областта на машиностроенето, за да се изясни вредността и тежестта на труда в процесните предприятия от отрасъла машиностроене, както в НРБ, така и в ГДР. Експертизата е изготвена от икономист, който е ползвал нормативни актове и учебник "Технология на машиностроенето" на проф. Диков, без да изследва условията на труд в конкретните предприятия и да ги съпостави с условията на труд в машиностроителни предприятия със сходно производство и условия на организация на работния процес. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен и преписката е изпратена на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Необходимо е да отбележи, че по останалите спорни въпроси в мотивите на първоинстанционното съдебно решение е прието, че не са налице нормативни предпоставки за зачитане на допълнителен осигурителен стаж при ЕТ "Симеон Кръстев" и осигурителен стаж с по-голяма продължителност при ЕТ "Юрий Георгиев" и ПМУ КЦИВ Свищов. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 200 лв. и за юрисконсултски възнаграждения, които се определят в размер от 100 лв. за всяка касационна инстанция. В първоинстанционните съдебни производства административният орган не е претендирал юрисконсултски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,