Решение № 3168 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2017 г.

Решение № 3168 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Т. К. от град Б., подадена чрез пълномощника й адв. К. К., срещу решение № 1207 от 30 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 243/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3458/14 декември 2015 г. на зам. - кмета на община Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - заместник-кметът на община Б., не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници - К. С. К. и Т. С. К., също не вземат становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на З. Т. К. срещу заповед № 3458/14 декември 2015 г. на зам. - кмета на община Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Гараж" № 13 с метална конструкция и с размери 3.30м./6.00м. и височина 2.20 м., находящ се в УПИ VII-1717, кв. 96 по плана на град Б., ПИ с идентификатор 07079.609.162 по КККР на град Б. и с административен адрес: град Б., ул. "П. К." .№.... Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е приет за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа. Съдът е установил, че извършеното строителство не е декларирано пред одобряващите органи в законоустановения срок, поради което строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без необходимите строителни книжа и без разрешение за строеж. От данните по делото се установява, че описаният в заповедта за премахване гараж е извършен изцяло през 1998 г. и е изграден от метална конструкция. Установено е още, че строежът е извършен в имот частна общинска собственост и частна собственост на физически лица. По делото е представено строително разрешение от 1971 г. за изграждане на временен дървен гараж, какъвто е бил изграден, но поради разрушаването му с времето, през 1998 г. е изграден описаният в заповедта нов строеж, извършен от метална конструкция. При тези данни, правилен се явява изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че изграденото представлява изцяло нов строеж, за който не са издавани и одобрявани необходимите строителни книжа и разрешение за строеж. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. В случая не може да се приеме, че става въпрос за текущ ремонт, тъй като, както беше посочено, съгласно строителното разрешение, конструкцията следва да е дървена, а извършената и разпоредена за премахване е изцяло нова и от метал, което е извън определението за "текущ ремонт", дадено в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, поради безспорната липса на деклариране на гаража пред одобряващите органи в законоустановения срок, каквито са изискванията за търпимост на посочените разпоредби. Представеното писмо от общинска администрация е неотносимо към настоящия обект, тъй като както се посочи, същият е изграден след 1987 г. и не попада в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил изчерпателно и мотивирано всички предпоставки относно търпимостта на строежа, като крайният му извод за неприложимост се споделя от настоящата касационна инстанция. Наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени административнопроизводствени нарушение са направени и пред пъроинстанционния съд, като той е отговорил изчерпателно и мотивирано и на тях. Следва да се посочи, че макар и нарушение на административнопроизводствените правила, невръчването - дори и да е налице такова, на констативния акт, не е съществено и съответно не води до отмяната на акта. Това е така, тъй като оспорващият има възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства за тях и пред съда. Жалбоподателят е упражнил в пълен обем правото си на защита и е представил доказателства срещу отразените в констативния акт и издадената въз основа на нея заповед като същите не се отразяват по никакъв начин на законосъобразността и факта на незаконно изградения строеж. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, какво подлежи на премахване и къде е разположено. Следва да се добави още, че строежът не може да се определи и като "Преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. В цитираната разпоредба се визират обекти, предназначени за увеселителна, търговска или друг вид обслужваща дейност, които могат да бъдат отделени от повърхността на земята, без да губят своята индивидуалност и пр. Гаражът няма предназначението, което се изисква по закон за преместваемите обекти, поради което и не може да бъде такъв обект, независимо от това, че в конкретния случай вероятно е възможно той да бъде отделен от земята. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на дадения на пълномощника на жалбоподателката срок за представяне на писмени бележки. Действително, този срок не е спазен. Не може да се приеме обаче, че неспазването на този срок само по себе си представлява толкова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че да води до отмяна на постановеното съдебно решение. Това е така, тъй като спазването на този срок не би довел до благоприятен за страната резултат. Както се сочи в касационната жалба, в нея са анализирани събраните по делото доказателства и са изложени систематично аргументите в подкрепа на жалбата. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,