Решение № 12570 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2015 г.

Решение № 12570 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, срещу решение № 309 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 9925/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 11 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Ответникът - Милан Георгиев Запрянов от гр. София, чрез пълномощника си адвокат Илиев, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 309 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 9925/2014 г. Административен съд - София-град, първо отделение, 11 състав, е отменил решение № РО-555 от 9.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град и потвърдено с него разпореждане № 5809026302 от 14.07.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-град, в частта им, с която личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социалната пенсия за инвалидност на Милан Георгиев Запрянов от гр. София са отпуснати от 7.05.2014 г. Изпратил е преписката на административния орган за отпускане на пенсиите, съобразно мотивите на съдебния акт. Решението, предмет на касационен контрол, е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: Със заявление вх. № 9342 от 7.05.2014 г. Милан Георгиев Запрянов от гр. София е сезирал ТЕЛК София с искане за преосвидетелстване, поради влошено здравословно състояние. С експертно решение № 1699 от зас. № 96 от 9.06.2014 г. на лицето е призната 72 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидност 16.01.2013 г. С решение № 15882 от зас. № 55 от 2.07.2014 г., медицинската комисия при ТП на НОИ - София-град, е потвърдила цитираното експертно решение. На 27.06.2014 г. Запрянов е подал до Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност и добавка от пенсията на починалата съпруга. С разпореждане № 5809026302 от 14.07.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-град исканите пенсии са били отпуснати, считано от 7.05.2014 г. -датата на заявлението до ТЕЛК. Цитираното разпореждане е било потвърдено с процесното решение № РО-555 от 9.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град. Спорът по първоначалното дело се е свеждал до правния въпрос правилно ли органите на НОИ са определили началния момент на отпускане на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност и добавка от пенсията на починала съпруга. В разпоредбата на чл. 73, ал. 1 КСО е посочено, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. В случая тази дата е определена с експертно решение № 1699 от зас. № 96 от 9.06.2014 г. на ТЕЛК и това е 16.01.2013 г. Според чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. За да се приложи общото правило на този текст Запрянов е следвало да подаде заявлението си за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност до 16.07.2013 г. Но към този момент той дори не е бил сезирал ТЕЛК с искане за нова експертиза на работоспособността (по предходна 36 %). Това е сторил едва със заявление вх. № 9342 от 7.05.2014 г. При това положение органите на НОИ законосъобразно са приложили специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 КСО, съгласно която пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). По спазването на последния срок осигурителният орган не спори. Пенсията по правило е уредена като субективно материално право на осигуреното лице. Субективното материално право на пенсия възниква при наличието на определени предпоставки и като се следва предвиденото в Кодекса за социално осигуряване административно производство. Упражняването на правото на пенсия означава лицето да направи волеизявление за ползване на това право, като подаде заявление за отпускане на пенсия заедно с необходимите документи в съответното териториално поделение на НОИ. С оглед правилото на чл. 105, ал. 1 КСО и в случаите, когато осигуреното лице забави предприемането на тези лични действия, то не губи материалното си право на пенсия и може да го упражни във всеки по-късен момент. Възприетото законодателно разрешение придава на субективното право на пенсия характер на силно защитено право. То включва придобитото право на пенсия в "юридическия патримониум" на осигуреното лице, въпреки че не е упражнено. Вземането за пенсия обаче предпоставя упражнено и реализирано право на определен вид пенсия и отпусната в определен размер такава. Не случайно, в цитираните в тези мотиви текстове на чл. 94, ал. 1 и 3 КСО, законодателят определя срокове, в които правото на пенсия може да бъде упражнено за изминал период. При неспазване на тези срокове от пенсионера последицата е отпускане на пенсията с по- късна дата. Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква при наличието на две основни предпоставки: установена инвалидност поради обща болест с определен процент на загубена работоспособност от 50 и над 50 на сто; минимален общ осигурителен стаж. По наличието на втората предпоставка не се спори. Първата предпоставка се установява с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, което определя степента на инвалидност и общата болест, довела до нея. След като Запрянов още към 16.01.2013 г. е имал влошено здравословно състояние, обуславящо 72% трайно намалена работоспособност, според експертно решение № 1699 от зас. № 96 от 9.06.2014 г. на ТЕЛК, то той е следвало да поиска експертиза на работоспособността в по-ранен момент. Фактът, че в цитираното решение е посочено, че закъснението на преосвидетелстването не е по вина на експертизираното лице се отразява на зачитане на датата на заявлението до ТЕЛК, тъй като необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК. Стигайки до правни изводи за наличие на законови предпоставки за отпускане на пенсиите за инвалидност, считано от 16.01.2013 г., първоинстанционнният съд неправилно е приложил материалния закон, поради което решението подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, което дава възможност на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че пенсионния орган правилно е приложил нормата на чл. 94, ал. 3 КСО относно началната дата на отпускане на процесните лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, а именно тази на подаване на заявлението до ТЕЛК чрез РКМЕ при РЗИ - 7.05.2014 г. Що се касае до добавката по чл. 84 КСО, съдът е изложил правилни мотиви относно по-благоприятния за пенсионера начален момент на отпускане. С оглед изложените съображения първоинстанционното решение се отменя, а вместо него се постановява ново, с което подадената жалба се отхвърля. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. `Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,