Решение № 296 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 696/2013 г.

Решение № 296 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 696/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Т. срещу присъда № 511 от 12.12.2012 г., на Благоевградски окръжен съд /ОС/, обявена по внохд № 282/2011 г. Подадената жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради налични основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК - нарушения на материалния и процесуален закон. В подкрепа на визираните оплаквания се предлагат лишени от конкретика съображения за необоснованост - несъответност между приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка и приобщения доказателствен материал по наказателното дело. Очертават се фрагментарни доводи и за съществуващи пороци в процесуалната дейност на Окръжен съд - Благоевград, изразяващи се в "едностранчиво събиране и разглеждане" на доказателствата, и в липса на мотиви, обусловили неправилно приложение на материалния закон. Декларира се и явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнително представено писмено изложение се релевира и пренебрегване на изискванията на чл. 246 от НПК с внесения срещу Г. Т. обвинителен акт, съдържащ непълноти и противоречия относно фактите, значими за предвидените в чл. 279 от НПК форми на изпълнителното деяние на криминализираното престъпление. Обстойно, въз основа на тълкуване на императивните предписания на Регламент 562/15.03.2006 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, и с акцент на обстоятелството, че соченият нормативен акт премахва граничния контрол на лицата, пресичащи вътрешните граници на държавите-членки на Европейския съюз, се аргументира престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия. В съдебно заседание на 28.05.2013 г., Г. Т. се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба и допълнението към нея, и пледира за тяхното уважаване. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1269 от 18.05.2011 г., по нохд № 567/2010 г., Районен съд-Сандански е признал Г. А. Т. за невиновен в това на 18.07.2010 г., в района на 41 граничен репер, намиращ се в землището на [населено място], да е направил опит да излезе през границата на страната ни с Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на власт и не през определените за това места, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което в съответствие с чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 279, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Със съдебен акт № 511 от 12.12.2012 г., по внохд № 282/2011 г., в производство, инициирано по протест на прокурора, Благоевградски ОС упражнявайки правомощията, с които е оторизиран от разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпление и при условията на чл. 58, б. "а", вр. чл. 42а и чл. 42б от НК лимитирал произтичащите от това санкции - ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Районна прокуратура /РП/ - Сандански в компетентния съд обвинителен акт срещу Т., и с реализираната от въззивната инстанция процесуална и доказателствена дейност. Прокурорският акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правната разпоредба на чл. 55 от НПК и на основните положения на ТР № 2/2002 г. на ВКС на РБ. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираното престъпно посегателство с характеризиращите го обективни признаци /време, място, начин на извършване/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактология; и визирал приложимия материален закон. В обсега на фактическото и юридическо обвинение са лимитирани и необходимите данни за очертаване на визираните в чл. 279, ал. 1 от НК форми на изпълнителното деяние, съществуващи самостоятелно, но не и взаимно изключващи се - влизане /излизане/ през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Изчерпателно са описани фактите, сочещи на действията на Г. Т., който знаейки законния ред за напускане на страната и при ясното съзнание за налични предходни осъждания и висящи досъдебни производства, предпоставили обявяването му за издирване от органите на МВР, на 18.07.2010 г. предприел неправомерно преминаване на границата на България с Република Гърция, в района на 41 граничен репер, находящ се в землището на [населено място]. При осъществения контрол, Върховният касационен съд не констатира и допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните предписания на чл. чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, довели до дерогиране на материалния закон. Въззивният състав, по реда на чл. 313 - чл. 340 от НПК е проверил изцяло първоинстанционната присъда, като след проведено съдебно следствие, последвано от прецизно, задълбочено и всеобхватно обсъждане на инкорпорираната доказателствена съвкупност, е формирал своите изводи по фактите и по приложимото право. Наведените с жалбата на Г. Т. бланкетни възражения, сочещи че съдържанието на доказателствените източници по делото очертава различна от описаната в атакувания акт фактология, индицира на неспазване правилата на формалната логика в оценъчната дейност, което е неотносимо към правомощията по чл. 354, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК и е извън обсега на компетентност на настоящата инстанция. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен състав по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Той не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираната инстанция фактически положения, доколкото не се релевира и установява несъблюдаване на процесуалния закон, при събирането и анализа на доказателствата. Правата на подсъдимото лице не са ограничени с реализираните от ОС-Благоевград процесуално-следствени действия /разпит на Г. М./ и чрез интерпретацията на гласните и писмени доказателствени средства, довели до постановяване на осъдителен съдебен акт. За разкриване на обективната истина в наказателния процес и за изясняване на твърденията на подсъдимия пред първостепенния съд, сочещи на местонахождението му в района на [населено място], за да се срещне с вуйчо си, занимаващ се с риболов в инкриминирания ден, въззивният състав е допуснал като свидетел Г. М. и изслушал депозирания от него разказ, че бил на работа на обект в [населено място], за което Т. бил уведомен при състоял се със съпругата му разговор Доказателственият материал, приобщен чрез обясненията на Г. Т.; свидетелските показания на В. М., Н. Т., В. К., М. Е., Б. А., Г. М.; и приложената документация /обстоятелствен протокол № 21329 от 18.07.2010 г. за извършено нарушение на държавната граница, заповед за задържане на лице от същата дата и схема на мястото на задържане, официални справки от МВР за регистрация на Г. Т. и обявяването му за общонационално издирване/, обезпечава обвинението, с изискуемия се доказателствен интензитет. По несъмнен и категоричен начин е установено, че на 18.07.2010 г. патрулиращи гранични полицаи забелязали Г. Т. /издирван от органите на реда, във връзка с водените срещу него наказателни производства за престъпления от общ характер/, Б. С. и неизвестно по делото лице, в землището на [населено място], в близост до 41 репер, и след нужната легитимация отправили към тях разпореждане да спрат незабавно за извършване на проверка. Доказани са и последвалите бягство на нарушителите в посока Република Гърция, и задържане на Т. и С. от униформените служители в коритото на реката, преди да успеят да пресекат граничната бразда и да напуснат територията на страната. В коментирания смисъл, въззивната инстанция с демонстриран юридически усет и проявен професионализъм е подложила на обсъждане лансираната от подсъдимия защитна версия за случилото се на инкриминираната дата, разколебана от заявеното от неговия родственик М. и опровергана от разпитаните в процеса на разследване гранични полицаи, и същата ценена, при съблюдаване правната природа на обясненията на Г. Т. - източник на доказателства и средство на защита, и чрез обективно съотнасяне с останалата доказателствена маса. Не е налице и очертаната в касационната жалба липса на мотиви в постановения от ОС-Благоевград въззивен съдебен акт. Атакуваната присъда отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на акта. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими визираните в чл. чл. 301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като се предложи съответната подкрепяща го аргументация. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени от съда. След подробен анализ на направените от първостепенния съд фактически и правни констатации, и при съобразяване на приобщената по делото доказателствена съвкупност, Благоевградски ОС е описал релевантната за обвинението срещу Г. Т. конкретика и извел заключение за престъпна съставомерност на деянието по чл. 279, ал. 1 от НК, обусловило отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и обявяване на нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице, за инкриминираното престъпление. Въззивната инстанция не е нарушила и материалният закон. Правната норма на чл. 279, ал. 1 от НК субсумира прояви на неправомерно поведение, изразяващи се във влизане или излизане през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Обект на защита срещу това престъпление е установеният ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона без оглед на констатирано вътрешно или външно посегателство спрямо същия. Съгласно § 1 /първи/ на Допълнителните разпоредби към Правилника за приложение на закона за Министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/, държавната граница е линията, която огражда територията на Република България, като вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра. Преминаването на същата е пресичането на очертаната линия, което с оглед опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони /гранични ивици/ и на определени за това места - ГКПП. Статутът на граничните контролно-пропускателни пунктове; същността и видовете гранична проверка; и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на нашата държава, или при присъствие в съответната гранична област, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове. ГКПП са обособени зони /обхващащи територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземни съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка/, със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава пресичането на държавната граница. При преминаването през зоната на ГКПП физическите лица, и намиращите се в тяхно владение - превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен /паспортно-визов/, митнически и ветеринарно-санитарен контрол, след реализирането на които се получава разрешение за влизане или излизане от страната. Съществени промени в установената уредба, обезпечаваща охраната на държавната граница се констатират след влизането на Република България в Европейския съюз /01.01.2007 г./ и те касаят фактическото либерализиране на граничните проверки при преминаване на граждани от страните-членки на тази общност. Предвидените гранично-пропускателни пунктове обаче продължават да съществуват, като нормативно установената контролна дейност, извършвана от работещите там длъжностни лица не противоречи на съвременния облик и тенденциите в европейското законодателство. В Регламент /ЕО/ № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/ е очертано съдържанието на понятията гранично-пропускателен пункт, граничен контрол и гранични проверки /чл. 2, т. 8, 9, дял I, Общи разпоредби/. Интерпретацията на последните категорично обосновава изводи, че и към настоящия момент на определените от компетентните органи, пропускателни пунктове за преминаване външните граници на държавите от Шенгенското споразумение, е налице граничен контрол и се осъществяват проверки, за да се гарантира че лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане или за излизане на територията на държавите-членки. В чл. 21 от цитирания Регламент изрично е посочено и това, че премахването на граничния контрол на вътрешните граници на Европейския съюз не възпрепятства упражняването на полицейските правомощия от компетентните органи на държавите - членки съгласно националното законодателство, когато полицейските мерки: i) нямат за цел граничен контрол; ii) основават се на обща информация и опит относно възможни обществени заплахи и целят противопоставяне на трансграничната престъпност; iii) планирани са и изпълнени по начин, различаващ се от системните проверки на лица на външните граници; или iv) са извършени въз основа на проверка на място. То не накърнява и проверките за сигурност на летища и пристанища; възможността държавите-членки да предвидят в националните си закони задължение на лицата за притежание и носене на документи за самоличност; съответно задължението граждани на трети страни да докладват присъствието си на територията на дадена държава-членка по силата на разпоредбата на чл. 22 от Шенгенската конвенция. В коментирания смисъл са представените към регламента нотификации на Република България по чл. 37 от Регламент 562/2006 г. Последвалото синхронизиране на законодателството на България е в очертаните от Регламента насоки за развитие на нормотворчеството. Член 4, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, предписва за посочените лица влизане и напускане на територията на България с валидна лична карта или валиден паспорт. Нововъведение в Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове е чл. 9, ал. 2, по силата на който на ГКПП на вътрешните граници компетентните служби изпълняват полицейски правомощия, които не целят граничен контрол и са в съответствие с чл. 21 от Регламент № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите, като те са изчерпателно лимитирани в разпоредбите на чл. 52б и чл. 85 от ЗМВР и ППЗМВР. Предвидените в чл. 74-79а от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, административни проверки от оторизираните власти на ГКПП и произтичащите от тях ограничения, в обсега на които забраната за напускане на страната на осъдени на лишаване от свобода български граждани до изтърпяване на наказанието им и възможността да не се разреши преминаване на границата от лица, спрямо които има повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода, също са съобразени с Регламент № 562/2006 г. Те са обусловени от необходимостта да бъде охраняван обществения ред и вътрешната сигурност на страните от общността. Лексическото, логическо и систематическо тълкуване на материалноправната норма на чл. 279, ал. 1 от НК, в контекста на визираната правна уредба, формира с изискуемата се категоричност вътрешното убеждение, че подсъдимият е консумирал състава на престъпление, насочено против установения ред на управление. Г. Т., при форма на вина - пряк умисъл, е направил опит да премине през границата на България с Гърция на неопределено за това място /извън ГКПП/ и без разрешение на надлежните органи, обективирано в реализиране на проверка за самоличността и за наложени на лицето ограничения за напускане на страната, каквито видно от приложените на л. 10-13 от досъдебното производство и л. 126 на нохд № 567/2010 г. официални справки, са били налице до 26.07.2010 г., съгласно предписанията на чл. 75 и чл. 76 от ЗБЛД. Ирелевантно за очертаната престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираното поведение по чл. 279 от НК, е акцентираното от защитата на подсъдимия Т. обстоятелство, сочещо на премахването на граничния контрол на лицата, пресичащи вътрешните граници на държавите-членки на Европейския съюз. В разисквания казус, полицейските органи за граничен контрол и охрана на държавната граница са осъществили правомощия по смисъла на предоставените им от чл. 21, б. "А" на Регламент № 562/2006 г., при извършена проверка на нарушители на място, като те са се основавали на професионалния им опит за възможни заплахи за обществената сигурност и са били насочени срещу презграничната престъпност. Предприетите действия са и в обхвата на предвидената в чл. 85 от ЗМВР компетентност, реализирана чрез преследване и задържане на нарушители при преминаване на границата, като след залавянето на двама от тях и в хода на изпълнение на задълженията по установяване на самоличността им, във връзка с регистрираната неправомерна проява, е констатирано, че Т. е обявен за общонационално издирване за престъпления от общ характер, санкционирани с влезли в сила присъди и предмет на досъдебно разследване към момента. По справедливост е отмерена и наказателната отговорност. Правилно, при условията на чл. 58, б. "А" от НК, с оглед стадия на престъпната дейност, са индивидуализирани санкционните последици на подсъдимия като вид и размер - ПРОБАЦИЯ, с мерки за контрол и въздействие задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител. Лимитираната наказателна санкция / минимално предвидената в закона/ е преценена при съблюдаване на тежестта на инкриминираното посегателство и на личната опасност на дееца, в съответствие е с целите на специалната и генерална превенция, очертани в чл. 36 от НК, и не индицира на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. По предложените съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената му компетентност, следва да остави в сила атакувания от подсъдимия Г. Т. съдебен акт, с който е отменена първоинстанционната оправдателна присъда от 18.05.2011 г. на РС - Сандански, обявена по нохд № 567/2010 г. Мотивиран от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение