Решение № 12730 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2018 г.

Решение № 12730 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ай Ти Сървис Груп" ЕООД срещу Решение № 98/18.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1638/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16001616005435-091-001/23.02.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 240/03.05.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в случая са доказани реални доставки на стоки по фактурите, издадени от "Глобал трейд сълюшънс" ЕООД, а изводи на съда се градят на предположения, които не са доказани по делото. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло издадения ревизионен акт. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на АС - Пловдив Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) - Пловдив е бил РА № Р-16001616005435-091-001/23.02.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 240/03.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на "Ай Ти Сървис Груп" ЕООД, за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.10.2015 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 21 378, 00 лева по три фактури, издадени от "Глобал трейд сълюшънс" ЕООД за доставка на стоки – инструменти, дебеломери, индикатори, ножодържачи и ел. телфери и са начислени съответните лихви за забава. Ревизиращите органи са обосновали отказа за признаване правото на приспадане на данъчен кредит поради липса на реални доставки от сочения доставчик, който не разполагал с материален и кадрови ресурс да предаде стоки от вида на фактурираните, липса на годни доказателства, които да удостоверят индивидуализиране на родовоопределените вещи по съгласие на страните и предаването им от доставчика на ревизираното лице и установените обективни данни за привидност на доставките с оглед факта на съставените по делото неистински документи и обстоятелството, че предходния, прекия доставчик и ревизираното лице са свързани лица. За да отхвърли жалбата на "Ай Ти Сървис Груп" ЕООД срещу РА, АС - Пловдив е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - Пловдив е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че в съответствие с материалния закон с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит на "Ай Ти Сървис Груп" ЕООД по трите фактури, издадени от "Глобал трейд сълюшънс" ЕООД, поради липса на реални доставки на стоки – инструменти, дебеломери, индикатори, ножодържачи и ел. телфери, поради липса на реални доставки на стоки. Този извод е обоснован въз основа на събраните по делото доказателства за свързаност на лицата, участващи като субекти в правоотношенията, липсата на доказан произход на стоките, липсата на индивидуализация на стоките, съставянето на документи за предаване и приемане на стоките от едно и също лице, в един и същ склад, ползван от доставчика и получателя, съмнителното участие в предаването на стоките от Ц. Ц., като управител на предходния доставчик "Енормъс" ЕООД с оглед местонахождението му в Дом за стари хора. Решението е правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Изложил е подробни аргументи, защо не следва да бъдат кредитирани част от представените писмени доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи за липса на доказателства за осъществени реални доставки на стоки от процесния доставчик. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на Административен съд - Пловдив за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Задължителна материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока и/или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. Изискването за наличие на облагаема доставка, като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит на чл. 167 и чл. 63 от Директивата за ДДС е транспонирано с разпоредбите на чл. 25 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. С. чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие. При доставка на стоки, данъчното събитие настъпва на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. Съответно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС регламентира, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Възможни са различни хипотези на липса на облагаема доставка и/или данъчна злоупотреба. В случая приходната администрация е твърдяла, че е налице предмета на доставката, но действителния доставчик не е посочения във фактурата, а ревизираното лице е знаело или не е възможно да не е знаело, че участва в привидна доставка. В този случай, отказът на правото на данъчен кредит е обоснован с привидност на доставката, поради което кръга от факти, които следва да се докажат включва установяване на възможността на доставчика да достави стоката, така и знанието на получателя, че доставката е привидна, съответно доставчикът не е лицето, посочено в документите. Ето защо всички изследвани от съда факти са относими към спора и за да се приеме законосъобразност на РА, следва да се докаже привидност на фактурираните доставки. На първо място, обосновано съдът е приел, че по отношение на доставката по фактурата с предмет – инструменти, както във фактурата, така и в придружаващата я складова разписка липсва достатъчна индивидуализация на стоките /инструменти/. Фактурата трябва да съдържа необходимото съдържание относно количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги и това е възпроизведено в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. В същия смисъл е и чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. В тази връзка следва да бъде цитирано Решение на Съда на ЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, с което се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че в случаи когато не само фактурата, но и представените към нея доказателства не съдържат необходимата информация за конкретизация на престацията, това обосновава законосъобразният отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Т. е. в случая не е извършена каквато и да бъди индивидуализация на стоките и в съпътстващите фактурата документи. На второ място, обосновано първоинстанционния съд е приел, че и по трите процесни фактури липсват доказателства за индивидуализиране на родовоопределените вещи по съгласие на страните и предаването им от доставчика на ревизираното лице. В тази насока по пряката доставка са представени само складови разписки, от съдържанието на които е видно, че за предал и за приел е подписано едно и също лице – Й. Т., който е едновременно управител на доставчика и получателя, а като място на доставката е посочен склад в гр. Асеновград на ул. "Иван Вазов" № 36, който е стопанисван едновременно от доставчика и получателя. С оглед безспорно установения факт по делото, че доставчика и получателя са свързани лица, тъй като имат общ управител – Й. Т. и липсата на други съпътстващи доставката доказателства, обосновано първоинстанционния съд е приел, че предаването на стоки по процесните фактури не е доказано. В допълнение следва да се посочи, че представените транспортни документи с изпращач и превозвач – ревизираното лице са относими към последяващ ВОД на стоките към Гърция. На трето место, обоснован със събраните доказателства е извода на съда, че по делото е установена привидност на доставките по процесните три фактури. Наред с изложеното относно свързаността на дружествата – доставчик и получател, по делото е установено, че собственик на капитала на дружеството на предходния доставчик "Енормъс" е бил отново Й. Т. до 23.05.2014 г., когато го прехвърля на Ц. Ц. По отношение на това лице, в хода на ревизията е установено, че се намира в дом за стари хора в [населено място], считано от 03.06.2015 г., включително и за ревизирания период, както и че е собственик на още 9 фирми, без да подава декларации за самоосигуряващо се лице. С оглед факта на местоположението на Ц. Ц. в дома за стари хора, обосновано съда е приел, че същият не би могъл да предаде стоки от вида на фактурираните на прекия доставчик "Глобал Трейд Сълюшънс" ЕООД, поради което и прекия доставчик не разполага със стоки от вида на фактурираните, за да ги предаде на ревизираното лице в стопанисвания общ склад в гр. Асеновград на ул. "Иван Вазов" № 36. При тези факти обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че "Ай Ти Сървис Груп" ЕООД участва в привидна доставка, с което сам се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора, че реалността на доставките е доказана, а констатациите на органа по приходите и съдът установяват неотносими към правото на данъчен кредит факти. В случая, от всички доказателства, събрани по делото и ценени в съвкупност не може да се обоснове извод за реалност на фактурираните доставки. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АС - Пловдив са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161 от ДОПК, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски и за касационното производство. При определяне на размера на дължимите за касационната инстанция разноски, настоящата инстанция след като съобрази материалния интерес по делото и обстоятелството, че освен подаването на отговор на касационна жалба, не е осъществено процесуално представителство, счита, че на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Дирекция "ОДОП" - Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 880 лева, които "Ай Ти Сървис Груп" ЕООД следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение