Решение № 553 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Р. Владимирова, против Решение 119/19.01.2023 г. по адм. дело 920/2021 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Пловдив, чрез старши юрисконсулт Р. Лазаров изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение 119/19.01.2023 г., постановено по адм. дело 920/2021 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването на УМБАЛ Свети Георги ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], срещу заповед за налагане на санкции РД-26-01-285 от 17.03.2021 г. на директор на РЗОК - Пловдив, в частта, с която на дружеството, за нарушения на чл.385, ал. 1 от Националния рамков договор за Медицински дейности /НРД за МД/ 2020-2022г., във връзка с чл. 280 от НРД за МД 2020-2022г., изм. и доп., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, на УМБАЛ Свети Георги ЕАД е наложена финансова неустойка за двеста и осемнадесет санкции от по 200,00 лв. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заповед РД-25-105/22.01.2021г. на директора на РЗОК е наредено да бъде извършена проверка на УМБАЛ Свети Георги ЕАД относно изпълнението на договорения пакет болнична медицинска помощ в лечебното заведение за дейността през м. октомври 2020 г., м. ноември 2020 г., м. декември 2020 г. и м. януари 2021 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и клинични процедури, в съответствие с общите и специални условия на НРД 2020-2022г. за МД, Приложение 17 Клинични пътеки и Приложение 19 Клинични процедури към НРД 2020-2022 за МД. Въз основа на извършената проверка е съставен протокол 77/12.02.2021г. В него са обективирани 106 бр. ИЗ, отчетени през периода м.октомври 2020г. м.януари 2021г. за КПр 3 и 112 бр. ИЗ отчетени през периода м.октомври 2020г. м.януари 2021г., за КПр 4. При проверката е установено, че приемащият лекар е отбелязал с х в Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури /бл. МЗ-НЗОК 8А/, процедурата като планов прием. В приложените към ИЗ Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури /бл. МЗ-НЗОК 8А/ по КПр 3 и КПр 4, по които са лекувани пациенти, приемащият лекар от УМБАЛ Свети Георги ЕАД е поставил диагноза съответстваща на тежкото общо състояние на пациента, довело до прием с интензивно лечение по съответните клинични пътеки, като е отбелязал в част II Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение, че процедурата е планова. Приемащият лекар не е потвърдил поставената диагноза, изискващо интензивно лечение и прием в спешен порядък, като е определил състоянието на пациента за планов прием. Лечебното заведение е подало становище срещу констативния акт с вх. 29-08-8 от 18.02.2021 г., Арбитражната комисия /АК/ с протокол 1 от 04.03.2021г. не е взела решение, доколкото е било налице равенство на противоположните гласове на членовете на комисията. Това е довело до издаването на заповед за налагане на санкции РД-26-01-285 от 17.03.2021 г. на директора на РЗОК Пловдив. Била е допусната съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице - анестезиолог реаниматор при УМБАЛ Еврохоспитал Пловдив ООД. Съгласно чл. 385, ал. 1 от НРД за МД 2020 2022 г., направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл. МЗ-НЗОК 7, Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури /бл. МЗ-НЗОК 8/ и Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури /бл. МЗ-НЗОК 8А/ се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение 2. Изискването за попълване на документите е предвидено в чл. 385, ал. 4, т. 1 и т. 2, а именно: документите се попълват в съответния брой екземпляри, както следва: 1. регистрационните и медицинските данни в документа, необходими за насочване за хоспитализация, се попълват от лечебното заведение за извънболнична или болнична медицинска помощ или друго лечебно заведение; 2. регистрационните и медицинските данни в документа относно приемането за хоспитализация и болничното лечение на ЗОЛ се попълват от лечебното заведение. Императивният характер на разпоредбата обуславя и задължението на лечебното заведение за вписване на всички необходими реквизити включително и разграничаването между планов и спешен прием на пациент, вр. чл.385, ал.4 НРД. Приемащият лекар от лечебното заведение е поставил диагноза съответстваща на тежко общо състояние на пациентите, довело до прием с интензивно лечение по съответните клинични пътеки, като е отбелязал че процедурата е планова. Несъответствието на посочения реквизит с реално извършената медицинска дейност обуславя наложената санкция по чл.416, ал.3 НРД за МД 2020-2022 г. и обосновава законосъобразността на заповедта. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че извършените нарушения следва да бъдат характеризирани като маловажни случаи. В § 1, т. 4.2. от ДР на НРД за МД 2020 2022 . е дадена дефиниция на маловажни случаи за хипотезите на болничната помощ /липса на подпис, на декурзус от лекуващ лекар, липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни, технически грешки в медицинската документация и липса на печат на епикризата/. Видно е, че установените нарушения не попадат в цитираната разпоредба. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК съдът определя в размер на 240,00 /двеста и четиридесет/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,