Решение № 11219 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрисконсулт Й. Йорданова, срещу Решение 2089 от 30.03.2023 г., постановено по адм. д. 10963 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 11324 от 18.10.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, обратно на приетото от първоинстанционния съд, ЗНПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда и са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагането им. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдена посочената ЗНПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Й. Йорданова, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на оспорването моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът Белла Енд Миа ЕООД не представя писмен отговор по касационната жалба и не изразява становище по оспорването. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ 11324 от 18.10.2022 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на Белла Енд Миа ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект семеен хотел Къщата, находящ се [населено място], ул. Даковото 80, стопанисван от Белла Енд Миа ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 28.09.2022 г. проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС семеен хотел Къщата, находящ се [населено място], ул. Даковото 80, стопанисван от Белла Енд Миа ЕООД. При проверката по повод осъществената контролна покупка на нощувка на стойност 80,00 лв., заплатена в 14.20 ч. и на две порции кюфтета с гарнитура и две кафета на обща стойност 13,00 лв., заплатени в 14.50 ч., и заплащането им в брой от проверяващите, не са издадени фискални бонове от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) или касови бележки от кочан. Изведен е КЛЕН от 28.09.2022 г., от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за извършената продажба на стойност 13,00 лв. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установените в повече средства в касата с 52,00 лв. За установените факти са съставени протоколи за извършена проверка (ПИП) cep. АА 0465542 от 28.09.2022 г., (ПИП) cep. АА 0465540 от 28.09.2022 г. и (ПИП) cep. АА 1684591 от 06.10.2022 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Въз основа на събраните доказателства е приел за установено извършеното от търговеца нарушение неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стока. С обжалваното съдебно решение оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че при издаването на ЗНПАМ е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като установената продължителност на срока за налагането й не е обоснован. В решението е прието, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца са бланкетни. Във връзка с последното съдът изразил несъгласие с извода на административния орган, че създадената от търговеца организация в обекта не води до изпълнение на установените правни регламенти и че се цели отклонение от данъчното облагане. В допълнение съдът посочил, че не бил направен сравнителен анализ с други отчетни периоди, а относно посоченото друго нарушение по ЗДДС от ИС системата на НАП не са представени никакви доказателства. Взето е становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката нямат характер на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По тези мотиви спорната ЗНПАМ била отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно по изложените по-долу съображения: Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил обосновани и съответни на закона правни изводи. По делото няма спор относно фактите. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК в контекста на изложените от страна на административния орган мотиви за определения срок на нейното действие. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Констатираното в случая нарушение е документирано с (ПИП) cep. АА 0465542 от 28.09.2022 г., (ПИП) cep. АА 0465540 от 28.09.2022 г. и (ПИП) cep. АА 1684591 от 06.10.2022 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно съдържанието на протокола, в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 ЗДДС. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон, както и установеното наличие на положителна разлика в размер на 52,00 лв. са основание за предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да стори това или не. Според преценката на настоящия касационен състав, която води на взетия от първоинстанционния съд краен извод за незаконосъобразността й, решението на административния орган за предприемането на ПАМ за срок от 14 дни не е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде споделено становището на съда, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, преценка на обороти от предходни дни или периоди, като е съобразено неустановено по преписката и делото обстоятелство, както и други такива, които при липсата на конкретика, свързана с търговеца, не се явяват от значение. Стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането й. Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация разноски не се претендират, поради което същите не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение