Решение № 3880 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3353/2013 г.

Решение № 3880 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3353/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Вантотрейд 9" ЕООД, ЕИК 200571339, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж. к. "Сторгозия", бл. 95, вх. А, ет. 3, ап. 9, подадена чрез управителя Николай Пацев Маджаров, срещу решение № 649/18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 534/2012 г. на Административен съд- Велико Търново. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 151103206/26.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 240/07.05.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Велико Търново излага в писмен отговор от 07.02.2013 г., изготвен от юрк. Иванов, съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 151103206/26.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 240/07.05.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 213 149,53 лева за данъчни периоди от 01.04.2009 г. до 30.11.2009 г. по 25 броя фактури, издадени от "Е и Е Транс" ЕООД, с предмет на доставки - пшеница, ечемик и царевица и в размер на 106931,74 лева за данъчни периоди от 01.02.2010 г. до 31.05.2010 г. по 12 броя фактури, издадени от "Н. С. Х. ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД с предмет на доставките пшеница. На основание чл. 86, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 50715,08 лева за данъчен период 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г. във връзка с фактурирани доставки от жалбоподателя на "Вен партнер груп" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с фактурите, издадени от "Е и Е Транс" ЕООД, с предмет на доставки - пшеница, ечемик и царевица и по фактурите, издадени от "Н. С. Х. ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД с предмет на доставките пшеница, съдът е анализирал материалноправните предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Относно представените от жалбоподателя документи за доказване реалността на доставките, в хода на съдебното производство ответникът е оспорил автентичността на подписите и верността на съдържанието им - товарителници, кантарни бележки и приемо -предавателни протоколи. Тъй като жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от същите е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, като са дадени и указания относно тежестта на доказване. С оглед направеното оспорване и непредставянето на други доказателства за установяване автентичността и верността им, както и невъзможността същите да бъдат сравнени с други безспорни документи, съдът е счел, че посочените по-горе документи следва да бъдат изключени като доказателства по делото. Изключването от доказателствения материал на приемо - предавателните протоколи според съда води и до липса на доказване на факта на прехвърляне на собствеността на процесните родово определени вещи, в какъвто смисъл е изискването на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, и съответно недоказване на реално осъществена доставка. Относно начисления ДДС в размер на 50715,08 лева за д. п. 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г. във връзка с фактурирани доставки от жалбоподателя на "Вен партнер груп" ЕООД, съдът е счел РА и в тази част за законосъобразен. Приел е, че за дружеството е възникнало основание за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС към 14.07.2010 г. и тъй като това не е сторено на основание чл. 86, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 50715,08 лева по доставки към "Вен партнер груп" ЕООД, като ревизираното лице не е оспорило реалността на сделките. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Предмет на спора пред касационната инстанция е отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 25 броя фактури, издадени от "Е и Е Транс" ЕООД, с предмет - пшеница, ечемик и царевица и по 12 броя фактури, издадени от "Н. С. Х. ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД с предмет - пшеница, като съдът в мотивите си е приел, че не е доказана реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Обосновано в разглеждания казус е прието, че предмет на сделките представлява родово определени вещи. Собствеността върху тези вещи предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. От данните по делото е видно, че представените от дружеството доказателства във връзка с процесните доставки - товарителници, кантарни бележки и приемо - предавателни протоколи са оспорени от ответника с молба от 19.09.2012 г. След като жалбоподателят в с. з. от 28.11.2012 г. е заявил, че ще се ползва от тези доказателства, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване на тяхната автентичност и вярност. Изрично съдът е указал на жалбоподателя, че тежестта на доказване във връзка с направеното оспорване пада върху него. В тази връзка управителят на дружеството е заявил в съдебно заседние /28.11.12 г./, че няма други доказателства, освен тези които е представил в хода на ревизията и няма да сочи други. В случая правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса като по отношение на предпоставките за възникване и съществуване на субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, доказателствената тежест е възложена върху ревизираното лице, което твърди наличието им и се ползва от последиците. Правилно е разпределена и доказателствената тежест във връзка с допуснатото, своевременно и надлежно направено от страна на ответника, оспорване истинността на документите, представени от РЛ - приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки. Оспорването е надлежно проведено. Не са представени други писмени доказателства, не е ангажирана експертиза или разпит на свидетели. По делото не са налични безспорни документи, изходящи от лицата, положили подписи като предали стоките, така че да е възможно сравнение. Не е установена индивидуализацията на стоките, поради което се явява недоказано прехвърлянето на право на собственост върху тях, а оттам и наличието на данъчно събитие. Не е доказано при условията на пълно доказване, фактическото извършване на доставките, а оттам и реалността им. Този извод не може да бъде опроверган и чрез представените в касационното производство писмени доказателства, тъй като част от тях - фактури и приемо-предавателни протоколи са представени от дружеството в хода на ревизията, а досежно протоколите - същите са оспорени от ответника в първоинстанционното производство. В касационната жалба не са изложени възражения срещу приетата от съда законосъобразност на РА в частта относно начисления за д. п. м. 09.2010 г. ДДС в размер на 50715,08 лева. Предвид обстоятелството за заявената цялостна отмяна на съдебния акт, следва да се посочи правилността на изводите на съда, че ревизираното дружество е реализирало облагаем оборот над 50000 лв. към 30.06.2010 г. и заявление за регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде до 14.07.2010 г. Подадено е заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 153911000021578/06.10.10 г., но на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, във връзка с което е издаден Акт за регистрация по ЗДДС - връчен на 20.10.2010 г. Обосновано съдът е приел, че на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС следва да бъде начислен ДДС във връзка с извършените от "Вантотрейд 9" ЕООД доставки към "Вен партнер груп" ЕООД. Решението като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: На ответника независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,